Свалете във формат за електронен четец

Коледно-новогодишната ваканция на кадетите мина неусетно и скоро те се заеха с обичайните си задължения. Подновени бяха и редовните тренировки на огнения клуб “Инсиниум”. В началото на първата тренировка след края на ваканцията Габриела извика всички, за да направи важно съобщение:
– Приятели, наближава краят на първия семестър. – Алекс веднага се досети за какво става дума. Габриела продължи. – Тези от вас, с които сме от самото начало

знаят, че се съгласих да ръководя огнения клуб при условие, че в края на първия семестър от учебната година ще преценя дали си заслужава. – всички притаиха дъх. – Смятам, – продължи тя – че това, което успяхме да направим за тези няколко месеца, е доста впечатляващо и имаме основата, за да създадем един истински успешен огнен клуб. – чуха се одобрителни възгласи – Ето защо, веднага след края на празниците подадох документите за регистрация на нашия “Инсиниум“ и смятам, че покриваме всички критерии. Скоро ще сме регистрирани и ще имаме официално разрешително за въртене с огнени уреди във флота! – тук всички изръкопляскаха и се чуха наистина радостни викове. След това Габриела призова да се захванат с тренировката.
И действително, в началото на учебната година, когато Габриела проучваше въпроса, свързан с условията необходими за регистрирането на огнен клуб, нещата изглеждаха много трудно постижими. Трябваше клубът им да има минимум петима членове. Тогава те наброяваха само четирима. Сега, заедно със Силвия, Бен, Беки, Лий и Ивелина, числеността им нарасна до девет човека, което надхвърляше изискването. Преди това обаче, с помощта на приятеля на Зак – сержант Родригес, четиримата се сдобиха с място, където могат да тренират. Един полуизоставен склад, който те превърнаха в своя зала и място за провеждане на редовни тренировки два пъти в седмицата. Най-накрая, с помощта на членския внос, който всеки един от тях плащаше, почти успяха да съберат сумата от хиляда звездолара, необходима за регистрирането на клуба.
След като Габриела направи това радостно съобщение, всички ентусиазирано се захванаха с тренировката. Никой от тях обаче не подозираше какво щеше да се случи в следващите няколко минути. Те тъкмо започваха да тренират, когато най-неочаквано вратите на залата се отвориха и от там влезе не кой да е, ами самият вицеадмирал Лао Ян – вторият човек в йерархията на Седми флот и капитан на кръстосвача “Перперикон”. Всички застинаха с уредите в ръце и в следващият момент се сетиха, че трябва да отдадат чест и да поздравят висшият офицер, намиращ се пред тях. Алекс наскоро имаше възможността да се срещне с Лао Ян по време на коледната вечеря с баща си, но сега вицеадмиралът изглеждаше неузнаваем. Имаше строг и суров вид, облечен в безупречната си униформа, обкичена с нашивки. Нито следа не беше останала от онзи благ и бащински поглед, с който гледаше Алекс, докато вечеряха в апартамента на баща му. Всички стояха мирно, докато Адмирала мина покрай тях достигайки Габриела:

– Днес на бюрото ми пристигна вашата молба за регистриране на огнен клуб, Госпожице Каменова! – не можеше да се определи дали в тона се криеше гняв или обикновена строгост. Алекс забеляза как Габриела едва забележимо потръпна. Със сигурност краката ѝ омаляха, тъй като предния път когато някой я нарече “Госпожице Каменова”, това беше командир Кърт и следващото, което ѝ каза е, че я гони от флота. Ето защо емоциите, които бушуваха в съзнанието на Габриела в този момент нямаше как да са приятни. Защо адмиралът изглеждаше толкова бесен? Този въпрос продължаваше да мъчи Алекс, а вероятно и останалите. Все пак до момента никой от тях не си бе позволил да пали уредите, следователно не бяха нарушили никакво правило. Лао Ян продължи, със спокоен, но твърд тон:
– Всъщност очаквах тази молба, тъй като вече се бях срещал с някого от вас и той ми спомена, че се каните да основете огнен клуб. – произнасяйки последното, адмиралът за секунда погледна към Алекс през рамото на Габриела.
– Ние… отговаряме на изискванията, Сър и… ние не сме палили… – Габриела се мъчеше да звучи спокойно, но гласът ѝ трепереше. Алекс знаеше, че тя има допълнителни причини да се чувства притеснена. Сигурно се питаше, дали адмирала знае за провинението ѝ с Ягуара и дали това ще се отрази на решението му? Лао Ян продължи:
– Така е, отговаряте на изискванията и щях да ви дам разрешителното веднага. Все пак дори абсолютни аматьори като “Огнени Звезди” имат разрешително. – Тук по лицата на всички се появиха едва доловими усмивки, очевидно адмиралът имаше поглед върху нещата. – Но има малък проблем. – Настъпи напрегнато мълчание, в очакване адмирала най-сетне да обясни на какво дължат посещението му.
– Името “Инсиниум”. Работата е там, че такъв клуб вече е регистриран и няма как да се регистрира втори с това име.
– Сър, ако позволите! – обади се Зак – Ние знаехме, че преди е имало такъв клуб, Сър, тук на “Перперикон”, ръководен от вас, Сър... и решихме, че ще е добра идея да продължим традицията.
– Чудесно! – отговори Лао Ян, но тонът му звучеше все така строг. – В такъв случай, млади ми господине, как се казвате?
– Закъри Горан, Сър!
– В такъв случай, Закъри, ти и твоите приятели не искате да регистрирате нов клуб. Това което вие всъщност искате от мен е да ви предам моят клуб “Инсиниум”.
Отново настъпи тишина. Алекс осъзна, че на никой от тях не му бе дошло на ум, че може би е нагло от тяхна страна да кръстят клуба си по същият начин, по който навремето се е казвал този на адмирала. Това можеше да има неясни последици. Лао Ян продължи:
– Тъй като с течение на времето и развитието на моята кариера на флотски офицер, аз и останалите членове на “Инсиниум” имахме все по-малко време да се занимаваме, дейността на клуба постепенно замря. Той реално не функционира от около тридесет години. Така че, бих се радвал повече от всичко да видя група млади хора, като вас, които да продължат традицията, както Закъри се изрази. Думите на адмирала даваха надежда и успокоение, но тонът му продължаваше да е все така строг и Алекс не знаеше какво да мисли. – Обаче! – продължи Лао Ян – За да ви предам клуба, трябва да докажете, че сте достойни. Искам да знам, че сте сериозни и талантливи, каквито бяхме ние навремето!
– Какво трябва да направим за да Ви докажем, че сме… достойни, Сър? – попита Габриела.

– След един месец, на десети Февруари, ще честваме рождения ден на кораба “Перперикон”. Ще се организира бал, ще има и тържество на централния площад на “Оазиса”. Тогава искам представителната част от вашата група да демонстрира на какво сте способни чрез огнено шоу. Тогава ще реша. Ако смятате, че няма да се справите или че това задължение ще ви е в повече и ще ви пречи на следването, изберете си друго име и ми дайте молбата, веднага ще я подпиша. Ако обаче искате да носите името “Инсиниум” ще трябва да се докажете пред мен!
– Сър, ако решим да приемем, има нещо с което няма как да се справим. – каза плахо Габриела.
– Какво е то?
– Няма как да се подготвим за шоуто, ако нямаме право да тренираме с огън. Не може да сме се упражнявали само с незапалени уреди и да запалим за първи път на сцената, Сър! – Габриела се стараеше да звучи максимално почтително докато отправяше това възражение.
– Прекрасно знам това, госпожице Габриела. Радвам се, че попитахте, означава, че сте наясно с нещата и имате шанс да успеете. Ето – и той бръкна във вътрешния джоб на униформата си – ако решите да приемете моето предизвикателство, това е временно разрешително, което ви позволява да практикувате с огън до десети февруари тази година.
– Благодаря Ви, Сър! – каза Габриела поемайки листа хартия.
– Пожелавам ви успех в случай, че решите да опитате. Иска се немалка смелост, но пък някои от вас вече са доказали, че са доста смели. – Адмиралът се усмихна многозначително и напусна залата. Какво ли имаше предвид с последното? Габриела изпусна въздишка вероятно мислейки си, че визира нея. Когато вратите зад гърба на адмирала се затвориха, всички се скупчиха, за да прочетат какво пише на документа. А той гласеше:

ЗАПОВЕД
№36589 от 09.01.2239г.

С настоящата заповед позволявам на “Групата на Габриела Каменова” да практикува огнени изкуства на космически съдове от Седми флот. Разрешението е в сила считано от днес и спира да действа на 11.02.2239г. Групата се състои от:

Габриела Каменова
Александър Стаматов
Закъри Горан
Мегън Паркър
Силвия Пламенова
Ребека Логън
Бенджамин Логън
Лий Шо
Ивелина Крумова.

Членовете на тази група носят пълната отговорност за безопасното практикуване на огнено изкуство на борда на съдове от Седми флот.

Подписал заповедта:
Лао Ян - вицеадмирал на Седми флот и Капитан на кръстосвача “Перперикон”.

Заповедта имаше подпис и печат. Никъде не се споменаваше “Инсиниум”, те бяха обозначени просто като “Групата на Габриела Каменова”.
–Добре, хайде! Мисля, че загубихме достатъчно време, дайте да тренираме и после ще обсъдим нещата! – каза Габриела и останалите я послушаха. Това беше една от най-ползотворните тренировки. Знаейки, че им е поставен срок и много сериозна задача, всички се стараеха да тренират колкото могат по-усърдно.
Когато часа приключи, Габриела отново повика всички около себе си:
– Сега, преди да се разделим, мисля, че е време да направим едно кратко съвещание. Аз смятах след време освен тренировките, с които развиваме способностите си, да започнем да разработваме и огнени хореографии, които да изнасяме като шоу пред публика.
– Повечето от нас споделяхме тази идея от самото начало. – допълни Акекс.

– Да, би било добро допълнение към джобните ни пари! – обади се Зак.
– Точно така, само че в момента ни е поставен един доста кратък срок, в който трябва да сме готови с огнено представление, което да впечатли адмирала. Това леко изпреварва първоначалният ми план така, че сега ни е приоритет. Като за начало, трябва изясним кои от нас ще се включат в представителната група? – настъпи кратка тишина. Тогава пръв взе думата Бен:
– Аз със сигурност не мога да се включа, защото отскоро тренирам пой и съм съвсем начинаещ.
– То и за мен може да се каже същото. – обади се сестрата на Бен – Беки. След нея другите двама начинаещи – Лий и Ивелина – също казаха, че не се чувстват готови и биха желали да продължат да тренират, за да усъвършенстват способностите си, преди да мислят за излизане на сцена.
– Това, че сега няма да се включите в представителната част, не означава, че в бъдеще няма да стане. Просто за момента сте още твърде в началото на развитието си, но когато станете готови, с радост бих ви включила – подчерта Габриела.
– Аз също не съм много сигурна дали ставам за представителната част – обади се Мегън, която до момента нищо не продумваше.
– Смятам, че ти си доста напреднала с пой, както и с ветрила и обръч. Добре ще е, ако се включиш в шоуто – отговори ѝ Габриела. От тези, които останаха, Мегън беше най-неопитна, тя единствена не се занимаваше с това от преди постъпването си във флота. Въпреки всичко напредваше бързо и за разлика от останалите новобранци, които се присъединиха по-късно, Мегън тренираше с Габриела, Алекс и Зак от самото начало.
–Щом смяташ така, тогава с радост ще се включа!
–Силвия с теб тренираме по от скоро, но ти имаш голям опит с обръча и напредна доста бързо с останалите уреди. Ще се радвам, ако и ти се включиш в шоуто.
–Супер! Ще се включа, разбира се.
Алекс си спомни думите на Габриела, преди време, че уменията с уредите не са единственият критерии за подбор на членовете на представителната част. Тогава тя още не познаваше Силвия достатъчно добре, но сега явно ѝ гласуваше доверие.
– Значи сме петима: аз, Мегън, Силвия, Алекс и Зак! – заяви най-накрая Габриела. – Налага се да имаме допълнителни срещи, за да можем да тренираме за шоуто. Ще прегледам програмата на всички ни и ще избера кога точно да тренираме. Очаквайте да ви пиша в групата ни в Спейсбук. – останалите кимнаха одобрително.
Тъй като им бе останало съвсем малко време до началото на днешните занятия, всички бързо си събраха нещата. Най-много се налагаше да побързат кадетите от “Мадара”: Силвия, Бен и Беки, тъй като техните упражнения щяха да се проведат на флагманския кораб. Алекс и Габриела имаха упражнение по Основи на Бойното Пилотиране и също рискуваха да закъснеят, ако не тръгнеха веднага. Въпреки всичко, Алекс успя да намери време, за да каже на Силвия:
– Искаш ли след упражненията да отидем отново на кънки? – Силвия се замисли за секунда, след което отговори:
– Ами добре, аз приключвам в шест и половина, звънни ми да се доуточним. – Алекс усети радостен трепет в стомаха си. Тя се съгласи да излязат отново. Това беше чудесно. Може би този път щеше да има по-голям късмет от последния, когато Бари Хогън се появи тъкмо за да развали момента между тях двамата.
Докато Алекс разсъждаваше над това, двамата с Габриела усилено крачеха, за да не закъснеят за упражнението. Забеляза, че тя има угрижен вид.
– Спокойно, имаме достатъчно време да стигнем.

– Може да почне пет минути по-рано, не ми се рискува!
– Ти май доста си се притеснила… заради онзи случай.
– Да, бих искала да стана невидима в часовете на командир Кърт. Само едно закъсняване ми липсва. – Двамата обаче не закъсняха. Те заеха местата си в големия хангар. В единия край се намираха чиновете и поставен на статив дисплей, играещ ролята на черна дъска. Останалата част от хангара се заемаше от пистата и наредените от двете ѝ страни учебни хигруси.
Командир Хари Кърт влезе с бодра крачка и застана пред събралия се клас, като при вида му се възцари тишина.
– Здравейте, кадети, надявам се че сте успели да си починете и сте си поживели добре през ваканцията. За някои от вас съм сигурен, че са прекарали повече от забавно… – след последните думи, Габриела се приведе още повече сякаш се опитваше да се скрие. Кърт продължи:
– Кадети, навлизаме във важен етап от вашето обучение. В зависимост от резултатите, които показвате, част от вас ще бъдат приети в отбора, който ще представлява “Перперикон” на военните игри в края на годината. Това, както знаете, е голяма чест и би трябвало да е цел на всеки.
Групата от кадети се оживи малко и хората започнаха да си шушукат един на друг.
– Много бих се радвал, ако ме приемат в отбора, но сигурно няма да стане! – прошепна Джери на Алекс, двамата стояха един до друг. Командир Кърт обаче заговори отново и се възцари мълчание:
– Днес няма да тренирате преследване на безпилотни дрони. За първи път ще трябва да изпитате способностите си в условия, максимално близки до бойните. На днешното упражнение ще мерите сили с живи противници и по-конкретно, ще се състезавате помежду си.
След тези думи на командир Кърт цялата група от кадети се разшумя възбудено от новината.
– Тихо! – извика той. – Групата ви се състои от десет човека и ще бъдете разделени на два отбора. Всеки отбор ще си има лидер. За отборни лидери ще бъдат избрани тези двама от вас, които по мое наблюдение се справят най-добре от началото на годината. – Тук всички отново затаиха дъх. Алекс почти несъзнателно погледна Габриела, която седеше през няколко чина от него и тя също го погледна. Двамата даваха най-добри резултати на всички упражнения от началото на годината. Все пак той се колебаеше дали това е достатъчно, дали е демонстрирал лидерски качества, освен способностите си да пилотира?.
– Александър Стаматов! – чу името си. Беше първият избран. – В отборът на Александър ще се включат още Джерълд Хъгинс, Матю Хайърс, Елена Лайз и Марк Леон.
– Еха, ще сме в един отбор! – ентусиазирано прошепна Джери. Алекс се усмихна в отговор, но всъщност това го притесняваше. С Джери бяха приятели, но той се справяше най-зле от всички в класа.
– Лидер на вторият отбор ще бъде… – продължаваше командир Кърт. Алекс забеляза как Габриела едва доловимо се надигна на стола си. Тя бе най-логичният избор. Само че, след като Кърт едва не я изгони преди няколко дни, сега едва ли можеше да разчита да бъде оценена справедливо.
– Габриела Каменова! – изрече Кърт и в гласа му не се долови капка емоция. За секунда тя зяпна с отворена уста, не успявайки да прикрие изненадата си. Трудно ѝ бе да повярва, че командира току-що произнесе нейното име. Не каза нищо, но Алекс знаеше, че вътрешно е много силно развълнувана. Бе споделяла не веднъж притесненията си как Кърт ще се държи гадно до края на следването ѝ, но ето, че той ѝ гласуваше доверие отново.

– В отбора ще бъдат още Джеймс Уотсън, Софи Мирабо, Едуард Крийк и Аи Юмико.
Класът отново се разшумоли. Десетимата учеха заедно от стъпването си във флота. За първи път щяха да се изправят едни срещу други. Двамата избрани за лидери, отново се погледнаха. Алекс би дал всичко, да са в един отбор, но сега това нямаше как да стане. Командир Кърт продължи с инструкциите:
– Отборът на Алекс ще се казва “Син отбор” и ще стартира оттук! – и той посочи на големия дисплей мястото.
– Съответно отборът с лидер Габриела, наречен “Зелен отбор”, ще стартира от тази противоположна точка – Кърт отново посочи картата. – Двата отбора ще се засекат в средата и ще започнат симулация на космическа битка. Вашите Хигруси са “въоръжени” с лазерни маркиращи системи, които отчитат попаденията и реалистично пресъздават бойните оръжия. Когато един кораб бъде маркиран, т.е. уцелен три пъти, се счита за унищожен, и това ще се появи на дисплея на пилота. Печели този отбор, който успее да отстрани всички противникови играчи. Успех!
След тези думи кадетите станаха от чиновете си и се насочиха към кабините на своите Хигруси. Без да ползва стълбата, с един скок Алекс се озова на крилото, а оттам в кокпита на учебния изтребител. Закопчавайки колана, си мислеше, че сега за първи път щеше да си проличи доколко наистина го бива за боен пилот. Да, на упражненията срещу дроните се справяше добре и не случайно Кърт го избра за лидер на единият от отборите, но дали щеше да оправдае това доверие?
Знаеше, че Габриела също има причини да бъде нервна. Въпреки, че Кърт ѝ повери единия отбор, тя наистина трябваше да докаже, че е толкова добра, колкото Арвин твърдеше. Все пак, това негово твърдение наклони везните в полза на оставането ѝ във флота. Сега сигурно командир Кърт щеше да я наблюдава, за да види дали рискът и неприятностите, за да замаже случая, са си заслужавали или думите на Арвин са били празни приказки.
Двата отбора летяха в противоположни посоки, след като всички се изстреляха от кръстосвача “Перперикон”. Първоначално те трябваше да се отдалечат на определено разстояние. В един момент всички чуха по радиостанциите си думите на командир Кърт:
– Добре, кадети, можете да започнете атаката! – след тези думи Алекс незабавно нареди на отбора си да направи маневра на сто и осемдесет градуса и да се насочи в посоката, от която щеше да дойде противниковият отбор. Габриела направи същото и сега двете групи летяха с бясна скорост една срещу друга. Почти веднага те взаимно се засякоха на радарите си. В това упражнение нямаше да се използват ракети със среден и къс обсег, а само симулация на плазмени оръдия. Ето защо се налагаше изтребителите на двата отбора да се доближат до зоната на визуален контакт, за да могат да започнат битката. И двамата командири – Алекс и Габриела – предварително съобщиха на съотборниците си каква тактика ще се използва при срещата с противника, но още в първите секунди на контакта, десетте Хигруса се разбъркаха в едно общо меле, където всеки се опитваше да преследва най-удобно разположеният до него противник и предварителните планове станаха на пух и прах.

– По дяволите, имам бандит на шест часа! – извика Джери. Най-лошите очаквания на Алекс се оправдаха, приятелят му моментално се оказа в беда. Зад опашката на Джери се залепи Едуард Крийк от отбора на Габриела. Джери отчаяно се опита да направи защитен маньовър, за да се освободи от преследвача, но той умело го следваше и не му позволяваше да се измъкне. Скоро на Едуард му се отдаде възможност за добър изстрел:
– Уцелиха ме! Уцелиха ме! – Се чу по радиото. На Алекс му стана ясно, че съвсем скоро Едуард ще има възможност да нанесе още две попадения, оставяйки синия отбор с човек по-малко. Ето защо бързо прецени ситуацията и в удобен момент направи рязък завой, при което изостави досегашната си цел Джеймс Уотсън, а вместо това се залепи за опашката на Едуард, поставяйки го по този начин в “сандвич” между себе си и Джери. Едуард се опита да преследва още малко Джери, надявайки се да може да го елиминира преди Алекс да е излязъл в позиция за стрелба, но това не се случи. Ето защо в крайна сметка предприе бърза маневра с цел да се измъкне зарязвайки Джери. Алекс обаче предусети това и предприе контра маневра, така че да се задържи в изгодна позиция зад Едуард. Двамата се впуснаха в серия от остри завои, поставяйки се на прага на физическите си възможности. При всеки един от тях Алекс се чувстваше така, сякаш нещо го размазва на пилотската седалка, толкова голямо беше “G” претоварването, на което организмът му се подлагаше в този момент, а навярно по същият начин се чувстваше и Едуард. Не си спомняше някога да е усещал такова брутално натоварване по време на тренировките. Срещу друг пилот нещата стояха съвсем различно. Скоро пред Алекс се откри възможност и той натисна спусъка на щурвала. Системата отчете попадение. Почти веднага след това му се отдаде още един шанс нанасяйки безпогрешно втори изстрел в целта. Още само веднъж и Едуард щеше да бъде елиминиран от играта. В този момент обаче Алекс чу механичния глас на бордовия компютър Стан:
– Сър, имаме бандит, приближаващ ни на шест часа с голяма скорост. Препоръчвам предприемане на избягваща маневра!
– Не! – извика Алекс. Беше толкова близо до успеха, не можеше да си позволи Едуард да му се измъкне точно сега. Аи Юмико от зеленият отбор се опитваше да застане в атакуваща позиция зад Алекс, притискайки го на свой ред в “сандвич” между себе си и Едуард, по същият начин, по който Алекс постъпи, когато Джери се намираше в беда. Положението беше наистина напрегнато. Алекс осъзнаваше, че ако съвсем скоро не успее да направи довършващият си изстрел, ще трябва да изостави целта си, защото самият той щеше да се превърне в мишена. Едуард обаче успешно се измъкваше от прицела, докато Аи се приближаваше все повече. В този момент за щастие се появи Матю Хайърс, който на свой ред взе на мушка Аи, принуждавайки я да предприеме избягващ маньовър. Алекс отново имаше възможност да се съсредоточи върху Едуард. Беше съвсем близо до мишената си и дори няколко пъти натисна спусъка, но пропусна. В този момент чу по радиото гласа на Джери:
– Уцелиха ме! – още едно попадение и Джери щеше да е вън от играта. Но Алекс нямаше намерение да го спасява този път. Реши, че ще е по-добре първо да елиминира противника, когото преследваше. След поредната серия от избягващи и атакуващи маневри, Алекс успя да стреля и най-сетне да уцели за трети път Едуард.

– ДА! – извика той в кабината изпълнен с невероятна радост, която обаче трая кратко. В следващият момент дойде съобщението, че и Джери на свой ред е свален. Сега останаха по четирима от всеки отбор. Алекс се хвърли към следващата си цел – Софи, която току-що бе елиминирала Джери. Тя самата имаше понесено едно попадение, така че Алекс трябваше да нанесе само още две. Междувременно Габриела елиминира Марк, а Матю успя да отстрани Аи от зеленият отбор. Алекс следеше тактическият радар и знаеше, че в този момент Матю е преследван от Джеймс, а Елена от Габриела. И двамата му съотборници се намираха в неизгодни позиции и той искаше да им помогне, но това нямаше как да се случи преди да отстрани Софи. Знаеше, че ако я остави и се хвърли да помогне на някой от останалите, тя веднага ще се окаже в атакуваща позиция и това можеше да е края на играта. Оставаше му единствено да се надява, че другите двама ще успеят да се измъкнат или поне да издържат, докато той се справи със Софи. Това обаче не бе никак лесна задача. Успя да ѝ нанесе едно попадение, но след това се разсея за момент, поглеждайки на екрана положението на другите. Това даде възможност на Софи да го изпревари при започването на своята избягваща маневра. Тези десети от секундата, с които Алекс се забави в реакцията си, се оказаха решаващи. Изпусна Софи и сега тя се озова на негово шест часа в позиция за стрелба. Алекс предприе избягващи маневри, но беше уцелен веднъж. Не можеше да си позволи да загуби, не и сега! Рязко дръпна щурвала, поемайки дъх за най-голямото “G” пренатоварване, на което някога се бе подлагал. Усети как антиускорителният костюм се впива в тялото му, опитвайки се да върне кръвта обратно в мозъка. Маневрата трая няколко убийствено дълги секунди, при което Алекс едва не загуби съзнание, но в крайна сметка се оказа зад Софи в позиция да стреля. Направи го и не пропусна елиминирайки я от играта. В този момент обаче, Джеймс от Зеления отбор отстрани Матю, докато Габриела продължаваше да преследва Елена. Джеймс и Алекс предприеха един спрямо друг атакуващи маневри с високо “G” натоварване, като всеки се опитваше да се постави в удобна позиция за стрелба. Вероятно защото можеше да понесе малко по-голямо натоварване или защото бе изпълнил маневрата по акуратно, Алекс се оказа в преимуществена позиция зад опашката на Джеймс. Почти веднага след това успя да стреля и уцели. Джеймс имаше едно понесено попадение от предишната си схватка, така че сега ставаха две. Той предприемаше избягващи маневри, преследван от Алекс, който изпитваше затруднения да излезе на позиция за стрелба. А скоро положението се усложни още повече. Габриела успя да порази за трети път Елена и сега се насочваше право към Алекс, който остана единственият оцелял от собствения си отбор. Преследваше Джеймс, но най-добрият пилот от противниковият отбор – Габриела – приближаваше зад опашката му. Знаеше, че ако иска да има някакъв шанс, трябва незабавно да уцели Джеймс. Прилагайки цялото майсторство, на което беше способен, противодейства на поредната избягваща маневра на Джеймс и след няколко секунди се изнесе в положение за стрелба. Този път не пропусна. Това беше третият пилот от противниковия отбор, който Алекс елиминира в рамките на това упражнение. Сега останаха само двамата с Габриела. Тя обаче се намираше в много по-изгодна атакуваща позиция
. Алекс направи рязък завой отново, понасяйки “G” натоварване на предела на възможностите си, очаквайки след края на маневрата да е спечелил поне малко преимущество. Това обаче не се случи. За разлика от останалите от класа, Габриела явно можеше да понася тези натоварвания не по-зле от него и за това съумяваше да запази позицията си. Последва изстрел и точно попадение. Алекс получи удар за втори път, още веднъж и играта приключваше. В следващите няколко напрегнати минути, Алекс непрекъснато трябваше да прави избягващи маневри с цел да се предпази от точно попадение на Габриела, която пък от своя страна почти не махаше пръста си от спусъка. Знаеше, че ако нещата продължават така, е само въпрос на време да бъде уцелен. Трябваше да предприеме решителна маневра, при която да се окаже в атакуваща позиция. Избра момента и рязко дръпна щурвала, като същевременно отне от тягата на двигателите. Корабът му направи вертикално спираловидно движение, намалявайки същевременно скоростта и пропускайки този на Габриела пред себе си. Намирайки се в атакуваща позиция, Алекс отново увеличи тягата на двигателите почти до максимум, впускайки се в преследване. При първата разкрила му се възможност отбеляза едно попадение, но втори такъв шанс не последва. Габриела, която до този момент не бе понесла никакви попадения от други участници, правеше невероятно умели маневри в опитите си да се измъкне от Алекс. Никой от предишните противници, с които той мери сили, не можеше да се сравни с нея.
Междувременно всички останали кадети от класа бяха кацнали с изтребителите си и сега се намираха пред тактическия дисплей, където заедно с командир Кърт наблюдаваха битката. Хората от синия отбор викаха за Алекс, докато Зеленият отбор поддържаше Габриела. Понякога двата изтребителя се доближаваха до “Перперикон” така, че да могат да бъдат визуално наблюдавани и всички се залепяха за илюминаторите, започвайки възбудено да коментират маневрите на двамата.
– Хей, видяхте ли този завой! Габриела наистина е невероятна! – коментира екзалтирано Джери.
– Ама ти за кой отбор си?! – скастри го Матю Хайърс, който беше елиминиран от Габриела малко по-рано.
След няколко минути на стремително преследване Алекс успя да отбележи още едно попадение. Сега вече и двамата нямаха право на грешка. Той правеше всичко възможно, за да се задържи на изгодната позиция, докато Габриела се мъчеше по всякакъв начин да се измъкне, за да може тя да атакува. Двамата подлагаха себе си и машините на пределни натоварвания. Бордовите компютри и на двамата започнаха да изпращат тревожни сигнали за прегряване на двигателите и ги съветваха да намалят тягата, но това беше немислимо в този момент, когато всяка секундна слабост можеше да доведе до победа или загуба.
В това време на докинг станцията, откъдето започна упражнението, часът приключи и скоро друг клас от кадети пристигна, за да започне занятието си. То обаче щеше да закъснее. Кърт нямаше намерение да прекъсва битката. Така новопристигналите кадети също се вторачиха да наблюдават изключително атрактивната битка между двамата. Лейтенант Арвин Кант, заедно с лейтенант Златина Ангелова, случайно минавайки през докинг-станцията в компанията на още няколко пилота, се спряха, за да погледат:
– Е, какво Ви казах, Командире? – попита Кант.
– Тези двамата са наистина невероятни. Сякаш гледам съревнование между двама офицери, а са само първи курс.
– Точно такива младежи ни трябват срещу аркусианците!

– Съгласен съм!
– И все пак, колко още ще ги оставим да се гонят там? – попита отново Кант.
– Имат гориво за десет минути.
Същевременно боят се беше пренесъл в близост до една космическа платформа, която флотът използваше за упражнения по бомбардиране. Габриела реши да направи рискован ход в опита си да се измъкне от Алекс. Тя пикира и започна да лети ниско над платформата. Алекс я следваше неотлъчно. Той стреля няколко пъти, но безуспешно. Движейки се над платформата двамата можеха да си дадат сметка с каква зашеметяваща скорост летяха. Габриела дебнеше за момента, в който щеше да изпълни идеята си. Платформата не беше абсолютно плътна, на места имаше големи празнини, през които можеше да премине изтребител. Те обаче се движеха твърде бързо и отворът трябваше да е наистина голям. Ето, най-сетне такъв се зададе, Алекс беше в позиция за стрелба, той стреля, но пропусна, още само секунда и със сигурност щеше да я уцели. Тя обаче най-неочаквано се гмурна през празнината в платформата и се оказа под нея. Алекс не очакваше подобен ход и затова не можа да реагира навреме. Прелетя над отвора и остана отгоре. Сега двамата летяха успоредно от двете страни на плоскостта, без да имат визуален контакт помежду си. Алекс прелетя над платформата и тогава се оказа, че е задминал Габриела. Тя се показа точно на шест часа и стреля. Третият маркер светна на таблото на Алекс. Играта приключи. За момент двата изтребителя летяха един до друг с намаляваща скорост. Първи проговори Алекс:
– Поздравления, би ме!
– Ти си наистина добър пилот, Алекс, истинско чудо е, че те победих. – отговори все още задъхана Габриела.
На борда на “Перперикон” всички от Зеления отбор ликуваха, докато тези от синия стояха разочаровани, с изключение на Джери, който крещеше като обезумял:
– Браво! Браво! Габриела е най-невероятното момиче на света!
С малкото им оставащо гориво двамата се прибраха на докинг-станцията, където бяха посрещнати като суперзвезди. Слизайки от Хигруса, Алекс си даде сметка до каква степен тялото му беше изцедено. С усилие стана от пилотската седалка и когато стъпи на земята усети, как едва се крепи на краката си, а коленете му треперят от изтощение. Другите обаче го наобиколиха и започнаха да го окуражават.
– Браво, Алекс беше страхотен полет, нищо че загуби – каза му Матю, като го потупваше по рамото. Това едва не накара Алекс да залитне на другата страна.
Габриела получаваше дори още по-възторжени поздравления от останалите кадети. Към нея се приближи Арвин и ѝ каза:
– Беше страхотна… – без да дочака края на изречението, тя се хвърли на врата му и го целуна под аплодисментите на възторжената тълпа. Всички изглежда се радваха, с изключение на Джери, чиято челюст едва не удари пода при вида на Габриела, която целува Арвин.
– Мисля, че току що на някого му разбиха сърцето! – коментира Марк.
След като тълпата около тях се поразреди, Алекс и Габриела успяха да стигнат един до друг и да си стиснат ръцете.
– Справи се много добре! – каза Алекс.
– Ти също.
– Добре, шоуто наистина си го биваше, но сега всички, които нямат занятие по бойно пилотиране, да напуснат палубата веднага! – изкомандва Кърт – Това е заповед!
Целият клас на Алекс и Габриела се насочи към изхода. На излизане командир Кърт се обърна към Габриела:
– Госпожице Каменова…
– Да, Сър?
– Вие доказахте, че мястото Ви наистина е тук.
Тя се усмихна, а в това време Кърт започна да крещи на кадетите от другата група,  които още не бяха заели местата си:
– Хайде! Какво се мотаете? И без това изпуснахме половината упражнение!