Get Adobe Flash player

–Толкова ли е зле?
–Доста! Винаги го отстраняват първи. Още не сме почнали и него вече го няма!
–Лошо...
– Този път извадихме късмет , че Габриела изненада Дунавци! Но няма гаранции, че и следващия път ще да е така. Ако “Перперикон” се класира по-напред, ще срещаме все по-силни противници.

–Да, тогава всеки малък пропуск ще е от значение. – Зак отхапа рязко от пържолата си.
–Но не мога да си представя да кажа на Джери, че не става и че трябва да си тръгне от отбора. Това ще смаже самочувствието му, което и без това не е особено високо.
–Чакай малко, Джери не беше ли онова момче, дето е тайно влюбено в Габриела?
–Да, това е най-трагичното! Ако тя повдигне въпроса, ще бъде дори още по-пагубно за него!
–Но от друга страна не може заради това да отпадне целия кръстосвач. Няма да е честно спрямо всички, които полагаме толкова усилия. – Зак се изправи и отиде да върне празната табла.

Алекс отново забоде поглед в недокоснатата си чиния.

След обяд, по време на почивките между две лекции, разговаря с други от отбора. С безпокойство установи, че посредственото представяне на Джери не е останало незабелязано. Матю например смяташе, че в класирането на “Перперикон” те са щели да са на първо място, ако вместо Джери са имали още един сносен пилот в отбора си. В крайна сметка, Алекс реши да се придържа към това което, заяви на Габриела. С Джери щяха да се срещат извънредно и да тренират по същия начин, по който го бяха правили преди изпита на симулатора. Но преди това го чакаше още една тежка задача, за която не желаеше дори да мисли. Трябваше първо да разговаря с Джери и някакси тактично да му обясни, че нещата не вървят и че се налага да бъдат взети всички тези мерки. Тъй като нямаше време за губене, умишлено седна да вечеря заедно с него. Разговорът почти веднага се завъртя около Габриела. Очевидно това представляваше темата от най-голям интерес за Джери. Скоро обаче Алекс рязко смени посоката на разговора:
– Ти как оценяваш представянето си дотук? – за момент настъпи тишина. Събеседникът му сдъвка и преглътна храната си, след което промърмори:
– Ами… горе-долу, защо питаш?
– Питам, понеже съм капитан на нашия “Браво” екип и отговарям за всички в него. – Джери го изгледа изпитателно. Сякаш започваше да се досеща.
– Знаеш… че още от симулатора ми е трудно да напредвам с темпото на останалите… смятам, че мога да се справя, но ми трябва повече време.
– Разбирам. Предлагам ти да наваксаме това време, като се срещаме и тренираме допълнително. И на мен ще ми е от полза.
– Толкова ли е сериозно положението?!
– Това, че те свалят всеки път в началото на битката е проблем. – Отвърна Алекс, стараейки се да звучи максимално спокойно и възможно най-малко обвинително. Въпреки това забеляза, че почти веднага приятелят му увеси нос.
– Сигурно целия отбор ме мрази…
– Никой не те мрази. Никога не съм го обсъждал с други членове на отбора – излъга Алекс – Смятам, че си прав и наистина можеш да се справиш, но ще ти трябват повече тренировки. Това искам да ти кажа.
– Но как можем да си осигурим допълнителни часове на Хигрусите?
– Ще говоря с Кърт. Той иска да побеждаваме повече и от нас самите. Предполагам, че ще успея да уредя нещата.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile5254 31-10-2018 09:49
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://lissahallsjohnson.com/guestbook/public/img-1539196172.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране