Get Adobe Flash player

Джери кимна в знак на разбиране. Планът на Алекс работеше. Засега. Успя да убеди Джери, без да го обиди прекалено много. Оставаше допълнителните тренировки наистина да се окажат толкова ефективни, колкото се надяваше.
В момента обаче не можеше да отдели повече време на този проблем. Утре беше десети февруари, празникът на “Перперикон”. Денят, в който той, заедно с Габриела, Мегън, Зак и Силвия, трябваше да защитят правото си да използват името “Инсиниум” за техния огнен клуб. Ето защо, след часовете петимата имаха среща в залата, за да тренират отново хореографиите.
Първо още веднъж изгледаха кадрите от двете изпълнения в бара “Трите Ягуара”. Габриела обърна внимание на всички: къде точно бъркат и на какво трябва да се отдели особено внимание. След това в течение на около два часа петимата репетираха шоуто. В края на тренировката правеха всичко без грешка.
Когато дойде време да се разотидат, Зак и Мегън тръгнаха на някъде заедно, Силвия се запъти към докинг станцията сама, а Алекс остана с Габриела и двамата поеха към кадетските квартири.
На излизане от залата тя го погледна:
–Хей, какво ти е? Да не си сърдит заради Джери? Знам, че сте близки но...
–Не е това! – Махна с ръка Алекс.
–Ами?
–Заради утре е. Ти не се ли притесняваш?
–Признавам, че донякъде се вълнувам. Но е по-скоро приятно вълнение. Теб какво те мъчи?
–Не знам... според теб достатъчно добри ли сме?
–Шоуто ни е трепач! Ако успеем да изпълним всичко по план, ще сме супер.
Алекс вдигна рамене.
–Дори да го направим точно както трябва… все още се питам дали е достатъчно впечатляващо? Дали ще се хареса на Aдмирала? Знаеш, той се е занимавал години наред с това...
–Гледай сега, при цялото ми уважение към Адмирала, аз също се занимавах с това няколко години.
–Да но...
–Шоуто ни има недостатъци и повечето хора са неопитни. Въпреки това, свършихме много добра работа!
–Мислиш ли?
–Ако избегнем големи гафове и си направим всичко както трябва, ще съм повече от доволна.
– Значи си уверена, че утре ще се справим?
– Не съм уверена…
– Но ти току-що каза…
– Казах, ако го направим както трябва, т.е. както го направихме сега на тренировките. Но винаги има риск да се получи гаф, особено когато хората са неопитни, както е при нас. Така че, не съм уверена на сто процента.
– Да, никога нищо не е сигурно… – въздъхна Алекс. Двамата се спряха, тъй като стигнаха до вратата на Габриела.
– Виж, не се сдухвай толкова. Според мен отдаваш твърде голямо значение на утрешното събитие. Дори нещо да се обърка, това е просто едно шоу. Ще имаме още много други.
– Но нали… ако Лао Ян не остане доволен…
– Е, чудо голямо! Няма да ни даде да ползваме името на стария му клуб. Ще си регистрираме клуба под друго име. Голяма работа!
– Да, така ще направим… – съгласи се Алекс. Въпреки всичко не споделяше спокойствието на Габриела. Изглежда за нея, не беше чак от такова значение какво ще реши Лао Ян. За Алекс обаче нещата не стояха така. “Инсиниум” беше клубът на неговият баща и на цял куп герои от войната с аркусианците. Щеше да е невероятна чест и гордост, ако членуваше в същия този клуб.
Преди да си легне , усети, че има нужда да поговори с още един човек. Прецени че няма да е уместно да звъни на Лао Ян, затова набра номера на единственият друг член на “Инсиниум”, когото познаваше – Юлиян Стаматов. Часовникът сочеше полунощ, но баща му обикновено работеше до късно, така че може би щеше да го открие буден. Реши да не звъни много настоятелно. Старфонът обаче почти веднага се вдигна. На дисплея видя баща си все още в униформа и в работния си кабинет.
– Здрасти Сашо, какво те води насам?
– Здравей, татко, нали си спомняш, че ти разказах за огнения клуб, дето го правим с моите приятели?
– Да, разбрах, че сте го кръстили “Инсиниум”, като старият ни клуб. Лао Ян ми каза.
– Значи знаеш, че утре имаме шоу за празника на “Перперикон”, което е нещо като изпит пред Лао Ян. Дали да ни даде името или не.
– Ами, знам. Даже, тъй като аз съм единственият друг член на “Инсиниум”, който е подръка, също ще присъствам на шоуто и заедно с Лао ще преценим.
За секунда настъпи сковано мълчание и Стаматов, побърза да добави:
– Но съм сигурен, че ще се справите!
– Това което исках да те питам, татко, е... колко добри бяхте навремето? Според Лао Ян сте били страшно добри. Питам се дали ще е възможно да покрием критериите ви? Съвсем отскоро сме заедно като група?
– Виж Сашо...Това, което искаме да видим е, дали сте сериозни и дали наистина ще продължите “Инсиниум” със същата отдаденост и страст, с каквато ние навремето!
– Разбирам… – отговори Алекс, но всъщност изобщо не разбираше. След като приключи разговора с баща си, се чувстваше още по-объркан. Беше се обадил, за да разбере какви точно ще се критериите, по които Лао Ян ще ги оценява. Това обаче изобщо не му стана ясно, вместо това се оказа , че и баща му ще е сред оценителите. Главата му пулсираше, сякаш ще се пръсне.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile5254 31-10-2018 09:49
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://lissahallsjohnson.com/guestbook/public/img-1539196172.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране