Get Adobe Flash player

– Имам работа… – отговори лаконично Алекс. Пробивайки си път през пълните с кадети коридори, правеше всичко по силите си да напусне колкото може по-скоро сградата на ректората. След като се озова на открито, се затича към предполагаемото местоположение на Силвия. Някои хора нарочно настройваха старфоните си да показват погрешно местоположение. Алекс си помисли, че ще се почувства като пълен идиот, ако се окажеше че е пропуснал лекцията, си за да се озове сам в средата на гората. Навлезе в една от частите на “Оазисът”, където природата изглеждаше най-непокътната. Тук не се срещаха никакви постройки или друга форма на цивилизация. Единствено павираната алея издаваше намесата на човешка ръка, но дори тя беше почти напълно покрита с борови иглички. Алекс навлизаше все по-надълбоко в гъста иглолистна гора. Въздухът с аромат на смола изпълни дробовете му. Стори му се, че е ходил достатъчно и би трябвало вече да е наближил мястото, затова провери отново картата на старфона си. Иконката с надпис “Силвия” продължаваше да седи самотно някъде навътре в гората. Оказа се, че за да достигне до нея, Алекс трябва да напусне алеята и да върви директно през дърветата и храсталаците. Само минута пробиване на път през гъстата растителност беше достатъчна за да се осъмни дали изобщо бе възможно Силвия да е минала от тук. За щастие скоро растителността се разреди и Алекс се озова на открито пространство. Не много стръмен склон се пресичаше от поречието на малка бавно течаща рекичка. Свери посоката си още веднъж с картата и продължи нагоре по брега. Силвия трябваше да е там някъде. По надолу, реката се вливаше във вирче спускайки се по малък скалист водопад. Точно там Алекс забеляза червена коса, която съвсем леко се повяваше от вятъра. Силвия седеше на скалите до езерцето съзерцавайки замислено водопада. Той се приближи. Шумът от стъпките му по чакълестия бряг, трябваше да я извести, че не е сама, но тя с нищо не показваше, че е забелязала присъствието му. Продължаваше да гледа към водопада, а Алекс още не виждаше лицето ѝ. Когато се приближи на достатъчно разстояние, той каза:
– Нямах какво да правя и… реших дали не мога да намеря някой приятел с помощта на Старфона си.
Силвия не отговори.
– Странното е, че обикновено не държа тази опция включена.
В този момент Силвия се обърна с лице към него, сякаш за първи път усещаше, че не е сама. Очите ѝ изглеждаха зачервени.
– Аз също обикновено не държа тази опция включена! – каза тя, едва сдържайки сълзите си. Алекс разбра. Силвия желаеше някой да я открие на това уединено място. Но кой? Дали очакваше него или пък се надяваше, Стийв, да се появи и да пожелае да се сдобрят? Алекс нямаше идея. Не знаеше дали е добре дошъл. Но така или иначе вече се намираше тук и връщане назад нямаше. Седна до нея на брега на вирчето, но не твърде близо. Знаеше, че има вероятност да прозвучи тъпо, но не се сещаше какво друго да каже:
– Днес май не си много в настроение, а?
Последва кратко мълчание след което Силвия изрече:
– Не е за вярване, че този красив водопад е дело на човешка ръка… че не сме сред гората на някоя планета, а всъщност се намираме на космически кораб!
Гласът ѝ звучеше отнесено, а думите и нямаха връзка с въпроса, който Алекс ѝ зададе:
–Израснах на различни кораби и станции, но въпреки това не мога да не се възхитя от това място.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# oliducifzugi 27-04-2019 12:23
Amoxicillin No Prescription: http://theprettyguineapig.com/amoxicillin/ Amoxicillin 500 Mg zdg.ikux.starac esthebook.com.f vd.sk http://theprettyguineapig.com/amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране
# uredizeuzuhiq 27-04-2019 12:53
Buy Amoxil 500mg: http://theprettyguineapig.com/amoxicillin/ Amoxicillin 500mg Capsules dsp.tlff.starac esthebook.com.r uq.uq http://theprettyguineapig.com/amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране