Get Adobe Flash player

Алекс се събуди в необичайно мекото и широко легло в стаята му в хотел “Звезден Изгрев”. Изкуственото слънце се процеждаше през белите завеси, хвърляйки приглушена светлина в помещението, известявайки началото на новия ден. На лявото му рамо се пилееше яркочервената коса на Силвия. Бяха прекарали своята първа нощ заедно. Алекс се наслади за миг на красивото ѝ лице, изглеждащо дори още по-невинно в съня си. Събитията от предния ден му бяха като в мъгла. Опита се да подреди спомените и мислено се върна тринадесет часа назад, обратно на борда на “Перперикон”. След като опасността отмина, колосалните количества адреналин, които организмът му отделяше, за да го държи нащрек се уталожиха и изведнъж се почувства безкрайно уморен. Същото можеше да се каже и за останалите. Лицата на Мегън, Зак, Габриела и дори на Арвин и Златина изглеждаха изтерзани и крайно изтощени. Тъй като нямаше кой да се погрижи за тях, а пожарът в техните квартири тепърва се потушаваше от огнеборците, те нямаше къде да отидат и прекараха остатъка от пътуването в хангара при изтребителите. Арвин и Златина разказваха подробности от битката. Бяха участвали в нея от самото начало. Спомняха си с вълнение момента в който им е било съобщено, че половината от ескадрилата е блокирана и трябва да се справят сами. Преди да дойдат подкрепленията двамата на няколко пъти са се разминали на косъм от смъртта.
– Не съм участвал в Голямата война с аркусианците – каза Арвин – но не мога да си представя да е по-ужасно!
Сетне дойде моментът, в който “Перперикон” достигна до позицията на Седми флот, извън пределите на Тъмния сектор. Аварийни кораби се включиха в гасенето на големите пожари на кръстосвача. Цивилните и кадетите бяха евакуирани с транспортни совалки към «Оазиса». Арвин и Златина останаха на борда, но Алекс, Зак, Мегън и Габриела, заедно с останалите кадети, трябваше да напуснат. В спомените му изплу гледката, когато совалката им кацна на докинг-станция номер шестнадесет и вратите се отвориха. Цареше истински хаос. Станцията беше препълнена от хора, имаше десетки носилки с пострадали, които биваха отнасяни от медицинските екипи и това допълнително затрудняваше движението. И тогава я видя. Яркочервеният цвят на косата ѝ се открояваше на фона на сивата тълпа. Тя се затича към него.
– Алекс! – извика Силвия, след което се хвърли в обятията му. Двамата се целунаха страстно, както никога досега. – Мислех, че съм те загубила!
– Ами! Не знаеш какво огнено шоу изпусна! – намеси се Зак с типична за него грубовата шега, която обаче успя да накара всички да се усмихнат.
По-нататък кадетите бяха настанени в хотел “Звезден Изгрев”, намиращ се на “Оазисът”. Квартирите им на “Перперикон” известно време нямаше да са обитаеми. Никой не се оплакваше, тъй като хотелът имаше четиризвезден статут и предлагаше лукс, за какъвто не можеха и да си мечтаят във флота. Алекс прекара остатъка от деня заедно със Силвия. Неусетно го обзе чувство на спокойствие и блаженство. Когато се свечери, те плуваха в басейна на хотела, след това пиха коктейли в бара заедно със Зак, Мегън и Габриела. Тогава Алекс си помисли за превратностите на живота. До преди няколко часа се бореше със смъртта, притиснат в огнения ад на “Перперикон”, а сега пиеше коктейл заедно с най-прекрасното момиче, което някога бе срещал.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови