Get Adobe Flash player

– О, не, трябва да побързам. Ще закъснеем за лекцията по Оперативна Съвместимост. – Лекцията се водеше от единственият Марайски преподавател, генерал Хсион Зейнос. – Трябваше да ме събудиш по-рано.
– Не исках да ти развалям съня. – отговори Алекс. Сега поне им беше по-лесно да достигат до лекциите, тъй като Алекс живееше на «Оазиса».
Влизайки в аулата, двамата трябваше да се разделят. Алекс седна при останалите перпериконци, докато Силвия се присъедини към кадетите на “Мадара”. И без друго беше подлагана на голям натиск от страна на бившето си гадже Стийв и неговите приятели, така че положението ѝ съвсем щеше да се влоши, ако я видеха да седи в групата на перпериконци. Ето защо се настани до Беки и Бен.
След лекцията Алекс трябваше, да се завърне на борда на “Перперикон”, защото имаха упражнение по бойно пилотиране. Практическите упражнения продължаваха да се провеждат на борда на кораба въпреки усилените ремонтни дейности и факта, че кадетите в момента не живееха там. Още със слизането си на докинг-станцията Алекс усети острата миризма на нагар, която не беше изчезнала след потушаването на пожарите. Заедно с Габриела минаха през главната зала, която изглеждаше преобразена. Магазините и заведенията стояха затворени. Навсякъде щъкаха строителни машини, работници и колички, пренасящи материали. Личеше си, че Лао Ян използва момента не само да поправи “Перперикон”, но също и да проведе всички дълго отлагани модернизации.
В хангара ги посрещна командир Кърт, който с все така уверен тон им обясни предмета на днешното упражнение, сякаш нищо не се беше случило. Въпреки това, Алекс забеляза промяната по лицата на останалите кадети. Всички изглеждаха някак притеснени и уплашени. Вероятно последните събития ги бяха отрезвили. Това не беше игра, не се намираха в училище. Обучаваха се, за да правят това, което извършиха бойните пилоти на “Перперикон” преди по-малко от двадесет и четири часа – да рискуват живота си, ако е необходимо.
След като инструктажа приключи, един по един се изстреляха в открития космос с учебните Хигруси. Докато излиташе, Алекс бе обзет за пореден път от мисълта, която го спохождаше много често през последното денонощие. Какво е чувството да излетиш през същият този тунел, знаейки, че от другата страна те чакат аркусианци, с които трябва да се сразиш в смъртоносна битка? Само при мисълта за това адреналинът му се покачи. Когато се озова в открития космос мислите му забегнаха в друга посока. За първи път имаше възможността да разгледа пораженията, понесени от “Перперикон” по време на битката. Въпреки интензивно течащите ремонтни дейности следите бяха далеч от заличаване. Две огромни черни пробойни зееха на местата на взривените плазмени оръдия. Имаше и множество по-малки пробиви по корпуса, включително и тази в близост до стаята, в която се намираха по време на битката. Гледката го накара да настръхне. Колко ли време щеше да отнеме, докато “Перперикон” си възвърнеше нормалният облик?

Добавете коментар

Защитен код
Обнови