Get Adobe Flash player

След края на упражнението всички изглеждаха в приповдигнато настроение. Стрелянето с истински муниции се оказа забавно. Дори Габриела нямаше, чак толкова недоволен вид. Джери бе на седмото небе. За първи път откакто постъпи във флота се справяше добре с практическо упражнение. Алекс се радваше за него. Сякаш камък падна от шията му. Цялата тази работа с гоненето на Джери от отбора изключително много му тежеше в последно време.
Кадетите се насочиха към докинг-станция номер седем, откъдето щяха да вземат транспортна совалка обратно за “Оазисът”. Алекс имаше среща със Силвия. Чувстваше се развеселен след упражнението и си представяше, че двамата ще си прекарат страхотно, но уви, нова буря се задаваше на хоризонта. Когато се срещнаха в един от парковете на “Оазисът”, още от далече забеляза, че лицето ѝ е помръкнало. Тя го прегърна и едвам сдържаше сълзите си.
– Какво се е случило?! – попита почти уплашен Алекс. Двамата седнаха на една пейка и тя подпря глава на гърдите му.
– Не издържах! – отговори през сълзи Силвия.
– Кое? – Той я притисна към себе си.
– Отношението на останалите… – Тя вече ридаеше – Става все по-зле.
– Какво точно стана?
– Казах им, че напускам отбора... – Настъпи кратка пауза. – Никой не се опита да ме спре. Всички ме гледаха студено, сякаш само това са чакали, а някои дори открито се усмихваха.
– Това е ужасно! – промълви Алекс. Знаеше, че ако поне Бен и Беки бяха в отбора на Мадара, те щяха да се застъпят за Силвия, но за съжаление двамата не се класираха и това оставяше Силвия съвсем сама. През ума му мина и друга мисъл. Да се откажеш от мястото си в отбора е все едно да захвърлиш шанс за първокласна кариера като боен пилот на боклука. Кадетите от отборите получаваха винаги най-добрите назначения и имаха най-добри шансове бързо да натрупат опит и да се издигнат. Заради цялата тази драма, в която и той самият имаше пръст, Силвия можеше да пропусне тази възможност.
– Какво смяташ да правиш?
Тя изхлипа няколко пъти, след което каза през сълзи:
– Подадох молба за трансфер на “Перперикон”. Щом като не ме искат…
– Добре. Това бих направил и аз на твое място. Даже смятам, че е възможно догодина да те приемат в отбора на “Перперикон”.
– Бих се радвала, ако се случи. Ще се постарая много… – За Силвия това оставаше единственият шанс да се завърне отново като участник във военните игри, макар и след една година. Със сигурност никога нямаше да може да бъде отново част от отбора на “Мадара”. Двамата станаха от пейката, Алекс искаше да я разсее от тягостните мисли, и затова реши да тръгнат в посока към малкия увеселителен парк на “Оазисът”. Когато пристигнаха, тя нямаше желание да се вози на въртележки и влакчета на ужасите, за това Алекс реши да се опита да спечели награда на едно от стрелбищата. Това се стори добра идея и на двамата. Стрелбището представляваше класически фургон с няколко въздушни пушки и мишени, представляващи подобни на капачки метални кръгчета, които падаха назад, когато сачмите ги уцелваха. Алекс взе една от пушките от човека във фургона и се насочи към мишената с най-малките капачки. Ако успееше да събори и петте, щеше да спечели най-голямото плюшено мече. Припомни си всички принципи, научени в упражненията по стрелба и се съсредоточи. Чу се първото щракване на въздушната пушка и една от капачките падна. Окуражен, Алекс продължи сваляйки още една. Последваха я третата и четвъртата – също точни попадения.
– Много си точен. – окуражаваше го Силвия. При петият изстрел обаче той пропусна. Имаше право на един допълнителен патрон и това щеше да е последният му опит. Алекс се концентрира максимално, притаи дъх, пръстът му бавно започна да натиска спусъка, обирайки свободния ход и точно в този момент се чу щракване. Капачката, в която се прицелваше падна, но не от неговата съчма, намираща се все още в цевта. Измина около секунда преди да осъзнае какво е станало. Извърна се и видя зад себе си Стийв заедно с двама негови приятели, държащ победоносно въздушна пушка в ръка.
– Защо стреля по моята мишена?! – гневно извика Алекс.
– Е, какво, ти нямаш проблем с това да налиташ на чуждото!
– Стига Стийв, това е нелепо! – Намеси се Силвия. Алекс не отговори нищо, само остави пушката на тезгяха и пристъпи напред. Стийв също подаде оръжието на един от приятелите си и пристъпи. Двамата бяха на не повече от тридесет сантиметра един от друг. Алекс нямаше намерението да преговаря, а и точно в момента не беше в настроение за това:
– И какво ще направиш по въпроса? – беше единственото което каза. Това се оказа достатъчно, да запали искрата на неизбежния конфликт. Стийв замахна, Алекс се наведе и му нанесе удар в торса. След това двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да се въртят, помитайки машина за захарен памук и маса за сувенири. Скоро се отскубнаха и започнаха да си разменят юмручни удари и ритници. Силвия безпомощно гледаше, заровила пръсти в косата си, докато приятелите на Стийв го окуражаваха, викайки “Смачкай го, Стийв!”, “Давай, Стийв!” и други подобни. Скоро обаче на мястото пристигнаха двама флотски полицаи, повикани навярно от търговците, чиито щандове бяха пометени от двамата биещи се. Полицаите бързо разтърваха Алекс и Стийв, след което ги арестуваха за нарушаване на общественият ред. Двамата бяха отведени с белезници на ръцете. На Алекс му предстоеше да опознае още една част от флота, с която не се бе сблъсквал досега – арестът.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови