Get Adobe Flash player

Алекс се събуди от шумa в коридора. Пазачът идваше, за да му донесе храна. Явно беше време за закуска, което означаваше, че е девет или десет сутринта. Малкият отвор в стоманената врата се открехна и през него се появи табла със закуската. Не много апетитно изглеждаща супа и няколко филии хляб. Алекс нямаше точна представа за времето, което бе прекарал в ареста, тъй като при влизането му отнеха личните вещи, включително и старфонa.

Преди да го затворят, прекара около един час в стая за разпит, където трябваше да пише обяснения за действията си. После го прибраха в тази килия и от тогава вратичката се отвори три пъти, колкото да му дадат храна. След като изсърба рядката супа, отново се отпусна на леглото. Какъв късмет, че беше събота, иначе щеше да изпусне занятията, което би утежнило още повече положението му. Надяваше се до понеделник да го освободят. Все пак не можеше да го държат вечно тук заради едно сбиване. Тъкмо когато започваше да се унася в лека дрямка, чу познат глас в коридора.
– Минали са двадесет и четири часа, длъжни сте или да предявите обвинения, или да го освободите!
– Няма да образуваме дело заради едно сбиване, но ще остане в ареста до края на уикенда, за да му дойде акъла…
– Това не го решавате вие! – гласът на Габриела беше остър и решителен – Има си устав. – Чу се сумтене в отговор и дрънкане на ключове. След малко пазачът отвори вратата и даде знак на Алекс, че може да излезе. Отвън го чакаше Габриела.
– Здрасти, радвам се да те видя! – започна Алекс, сияещ от щастие.
– Отиди да си вземеш личните вещи, имаме работа! – отговори му Габриела с не особено весел тон. Алекс отиде на гишето, където му върнаха нещата срещу подпис и скоро двамата напуснаха полицейското управление.
– Добре се оправи с пазачите, аз нямаше да се сетя.
– Все пак нашите са адвокати, знам едно-друго. – промълви Габриела, махвайки с ръка.
– Каква работа имаме?
– Кърт ни вика, свързано е с отбора.
– Нали не иска и той да ме накаже?
– Не мисля, че ти си проблема. Трябвало да обсъдим промени в състава.
Алекс въздъхна. Значи все пак не се беше разминало. Впечатляващото представяне на Джери при бомбардировките не е било достатъчно, за да му запази мястото в отбора. Искаше му се да знае едно нещо:
– Ти ли повдигна въпроса за Джери пред командира?! – Попита рязко.
– Не, в интерес на истината. Желаех да го направя много пъти, но знаех, че ще го приемеш тежко. Исках първо да те убедя, че това е правилното решение.
Алекс продължаваше да гледа с недоверие.
– Както и да е, сега това няма значение, тъй като Кърт явно е твърдо решен да спечелим и е поел нещата в свои ръце.
Двамата хванаха транспортна совалка, която щеше да ги отведе от “Оазиса” до борда на “Перперикон”. Докато пътуваха, те смениха неприятната тема и Габриела започна да говори за огнения клуб “Инсиниум”. Тренировките вървяха добре, но клубът все още беше безизвестен и никой не им се обаждаше с искане за огнено представление.
– “Огнени звезди”, колкото и да са зле , стоят на пазара от много време. –започна Габриела.
– Така е, шоуто ни е в пъти по-добро, но всички в Седми флот знаят за тях, а не за нас.
– Вчера, попаднах на една статия в новинарски сайт, където пише, че шоуто, което направихме по случай годишнината на “Перперикон”, е дело на “Огнени Звезди”!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови