Get Adobe Flash player

Те прекараха още няколко часа заедно, разхождайки се из залесените райони на “Оазисът”. Умишлено избягваха по-оживените места. Алекс смяташе, че ако в момента засекат някого от бившият отбор на Силвия, това само щеше влоши емоционалното ѝ състояние. Едно от местата, където се задържаха по-дълго, беше слънчева поляна насред гората. Там те се упражняваха малко, въртейки чорапени пойове. Алекс показа на Силвия няколко нови движения, а тя, както обикновено, схващаше забележително бързо. Привечер двамата се разделиха. Той я изпрати до докинг-станцията. Официално трансферът ѝ щеше да се осъществи в понеделник, до тогава тя щеше да продължи да живее на “Мадара”.
Алекс се прибра сам в хотел “Звезден Изгрев”, жадувайки за малко почивка след изпълнения с емоции ден. Но уви, драмите все още не бяха приключили. В момента, в който седна пред компютъра и отвори Спейсбук, погледът му веднага фиксира новият статус на Джери, гласящ: “Напускам флота!!!”. Надеждите Джери да приеме с радост новите насоки в кариерата си умряха в този момент. Но той не можеше да напусне! Това щеше да е ужасно. Алекс осъзнаваше, че в този момент е един от малкото хора, които могат да му повлияят. Сети се и за още един.
– Видя ли статуса на Джери! – попита с напрегнат глас по старфона.
– Не, какво се е случило? – Габриела звучеше и изглеждаше уморена.
– Пише, че е решил да напусне флота. Явно Кърт още днес е изпратил съобщенията и Джери не го приема особено добре.
– Глупаво е да напуска! Той има талант, но просто не е за пилот на изтребител.
– Смятам, че трябва да му го кажем. В противен случай може наистина да напусне и после да съжалява.
Габриела се замисли. Личеше си, че не е сигурна дали иска да се замесва в това. Все пак усещаше известно чувство на съжаление за това, че толкова дълго време бе настоявала Джери да си тръгне от отбора и сега този разговор щеше да е най-малкото, което може да направи за него. Пет минути по-късно двамата се срещнаха в коридора на етажа си. Стаите им се намираха близо една до друга.
– Е, хайде да вървим! – подкани Габриела. Двамата достигнаха до вратата на Джери и Алекс позвъни. Нямаше представа какво ще завари. Надяваше се, приятелят му да не е имал време да облепи и стените на хотелската стая със снимки на Габриела, тъй като щеше да се получи крайно неловко. Джери отвори вратата. Имаше неугледен вид, сякаш току-що го бяха извадили от центрофугата. Алекс хвърли краднешком поглед на стаята, стените си изглеждаха незасегнати, което беше добре.
– Здрасти, Джери! – поздрави Габриела.
– О…здравей! – Изглеждаше леко смутен. Това може би беше първият път, когато обекта на мечтите му се обръщаше към него по име. Сякаш за момент всички други мисли се изпариха от главата му, но това трая само няколко мига, след което отново изпадна в подтиснатото си състояние.
– Как е, братле? – попита Алекс – Може ли да влезнем за момент?
– Добре, влезте… но е малко разхвърляно. – Двамата пристъпиха.
Леглото действително не беше оправено, но трудно можеше да се каже, че е “разхвърляно” тъй като в стаята нямаше почти никакви лични вещи. Всичко се намираше натъпкано в два огромни куфара в средата на помещението. Явно Джери не се шегуваше и вече си беше стегнал багажа.
– Разбрахме, че се каниш да ни напуснеш… – започна Габриела. – Толкова ли е важно за теб да си в отбора?
– Разбира се, че не! – каза раздразнено Джери. – Всъщност, като се има предвид колко зле се представях на състезанията, се учудвам как не ме сменихте по-рано. Явно вие двамата държите много на мен! – последното изречение излезе от гърлото на Джери с почти сподавен плач.
– Ами… – Габриела погледна Алекс, след което реши просто да продължи нататък:
– Тогава какво те кара да искаш да напуснеш?
– Писмото на Кърт! – Джери звучеше почти гневно. – Не просто ме маха от отбора. Пише, че изобщо не ставам за пилот на изтребител и че трябва да се преквалифицирам, като пилот на страйкър или транспортен кораб.
– Това не е толкова лошо! – опита се да го успокои Габриела.
– Не е ли?! Всеки знае, че пилотите на изтребители са каймака на флота. Толкова е унизително…
– Не си прав. Пилотите на страйкъри са също толкова важни, макар че изтребителите обикновено обират лаврите. – Намеси се Алекс.
– Нищо не печелиш, ако напуснеш флота. – допълни Габриела – Имаш талант и той е в пилотирането на друг тип кораби. Всички го видяхме на упражнението по атакуване на наземни цели. За това ти е писал Кърт. Явно смята, че ще пропилееш таланта си, ако останеш при изтребителите.
– Глупости…
– Джери! – Алекс започваше да се ядосва – Спомняш ли си как съвсем в началото, когато не се познавахме толкова добре, седяхме с теб и Силвия в едно заведение? Тогава всеки сподели какви са мотивите му да постъпи във флота? Помня, че ти не каза “Влязох във флота, защото повече от всичко на света искам да бъда пилот на изтребител”. Не! Ти каза: “Влязох във флота защото вярвам, че скоро ще избухне война. И не искам да бъда беззащитен и да гледам безпомощно”. Не беше ли така?
– Беше нещо от този сорт да…
– Е, нека ти кажа нещо. Напуснеш ли флота, ще се случи точно това, от което се опасяваш. Ако останеш като пилот на изтребител, отново ще си безпомощен, защото ще си първият, когото аркусианците ще свалят. Но като пилот на Страйкър, ще имаш огромен принос и може би ще спасиш живота на десетки хора. Готов ли си да отхвърлиш всичко това с лека ръка, само защото думите на Кърт са те накарали да се почувстваш зле?!
Известно време Джери не каза нищо, после промълви:
– Ще помисля. Оценявам вниманието ви, но бих искал да остана сам сега!
Двамата кимнаха и излязоха от стаята.
– Как мислиш, дали го убедихме? – попита Габриела.
– Със сигурност го накарахме да се замисли. Надявам се да вземе правилното решение.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile2315 02-11-2018 11:49
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://richardwiseman.org/guestbook/public/img-1539195677.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране