Алекс се събуди от шумa в коридора. Пазачът идваше, за да му донесе храна. Явно беше време за закуска, което означаваше, че е девет или десет сутринта. Малкият отвор в стоманената врата се открехна и през него се появи табла със закуската. Не много апетитно изглеждаща супа и няколко филии хляб. Алекс нямаше точна представа за времето, което бе прекарал в ареста, тъй като при влизането му отнеха личните вещи, включително и старфонa.

Преди да го затворят, прекара около един час в стая за разпит, където трябваше да пише обяснения за действията си. После го прибраха в тази килия и от тогава вратичката се отвори три пъти, колкото да му дадат храна. След като изсърба рядката супа, отново се отпусна на леглото. Какъв късмет, че беше събота, иначе щеше да изпусне занятията, което би утежнило още повече положението му. Надяваше се до понеделник да го освободят. Все пак не можеше да го държат вечно тук заради едно сбиване. Тъкмо когато започваше да се унася в лека дрямка, чу познат глас в коридора.
– Минали са двадесет и четири часа, длъжни сте или да предявите обвинения, или да го освободите!
– Няма да образуваме дело заради едно сбиване, но ще остане в ареста до края на уикенда, за да му дойде акъла…
– Това не го решавате вие! – гласът на Габриела беше остър и решителен – Има си устав. – Чу се сумтене в отговор и дрънкане на ключове. След малко пазачът отвори вратата и даде знак на Алекс, че може да излезе. Отвън го чакаше Габриела.
– Здрасти, радвам се да те видя! – започна Алекс, сияещ от щастие.
– Отиди да си вземеш личните вещи, имаме работа! – отговори му Габриела с не особено весел тон. Алекс отиде на гишето, където му върнаха нещата срещу подпис и скоро двамата напуснаха полицейското управление.
– Добре се оправи с пазачите, аз нямаше да се сетя.
– Все пак нашите са адвокати, знам едно-друго. – промълви Габриела, махвайки с ръка.
– Каква работа имаме?
– Кърт ни вика, свързано е с отбора.
– Нали не иска и той да ме накаже?
– Не мисля, че ти си проблема. Трябвало да обсъдим промени в състава.
Алекс въздъхна. Значи все пак не се беше разминало. Впечатляващото представяне на Джери при бомбардировките не е било достатъчно, за да му запази мястото в отбора. Искаше му се да знае едно нещо:
– Ти ли повдигна въпроса за Джери пред командира?! – Попита рязко.
– Не, в интерес на истината. Желаех да го направя много пъти, но знаех, че ще го приемеш тежко. Исках първо да те убедя, че това е правилното решение.
Алекс продължаваше да гледа с недоверие.
– Както и да е, сега това няма значение, тъй като Кърт явно е твърдо решен да спечелим и е поел нещата в свои ръце.
Двамата хванаха транспортна совалка, която щеше да ги отведе от “Оазиса” до борда на “Перперикон”. Докато пътуваха, те смениха неприятната тема и Габриела започна да говори за огнения клуб “Инсиниум”. Тренировките вървяха добре, но клубът все още беше безизвестен и никой не им се обаждаше с искане за огнено представление.
– “Огнени звезди”, колкото и да са зле , стоят на пазара от много време. –започна Габриела.
– Така е, шоуто ни е в пъти по-добро, но всички в Седми флот знаят за тях, а не за нас.
– Вчера, попаднах на една статия в новинарски сайт, където пише, че шоуто, което направихме по случай годишнината на “Перперикон”, е дело на “Огнени Звезди”!

– Наистина ли?! – Алекс се почувства искрено възмутен. – Това беше първото ни шоу пред голяма публика! Как е възможно някой да го припише на “Огнени Звезди”?!
–Журналистът или се е объркал или е бил техен приятел.
– Трябва да се постараем повече за рекламата си!
– Така е.
Двамата скоро достигнаха до кабинета на командир Кърт. Отпред вече чакаше Райън Даниелс – лидерът на Делта екипа от отбора.
– Здравейте – поздрави той – Знаете ли защо ни вика Кърт?
– Май ще иска да изключим Джери от отбора. – Промълви лаконично Алекс. Личеше си, че изобщо не му е приятно.
– Е, Алекс, той ти е приятел, но според мен беше крайно време. Ако не го направим, нямаме никакъв шанс срещу “Мадара” и “Хелзинг”.
– И аз това му говоря от сума ти време! – Възнегодува Габриела, припомняйки си многото тежки спорове, които ѝ се наложи да води с Алекс.
– Лесно ви е да го кажете, понеже не познавате Джери толкова добре, колкото аз… – В този момент разговорът прекъсна, защото командир Кърт се зададе по коридора. Изглеждаше в приповдигнато настроение, което беше добър знак. Тримата отдадоха чест, но Кърт само им махна и каза дружелюбно:
– Здравейте! – след което отключи кабинета си и ги покани да влязат. Офисът му се състоеше от няколко стола, голямо бюро и знамето на Земния съюз зад него. По стените бяха окачени снимки на стари и нови модели изтребители и портрети на пилоти. На Алекс му се стори, че вижда снимка на баща си като млад пилот.
– Седнете! – покани ги Кърт – Понеже сте лидерите на Алфа, Браво и Делта екипа от нашия отбор, исках да обсъдим промените в състава. – последва кратка пауза – Не се притеснявайте, това се случва абсолютно всяка година. Причината е в лошата според мен система, която флота използва, за да определи отборите. Не се оценяват достатъчно индивидуалните качества на всеки кадет. Така може някой много талантлив пилот да не се класира, защото е попаднал в слаба група или пък друг по-слаб да влезе в отбора, защото се е паднал в група със силни.
Алекс нервно се размърда в стола си. Знаеше, че Кърт има предвид Джери.
– Но правилата не ги определям аз, а флотът. Можем обаче да направим промени в състава след първи кръг и това се случва всяка година, така че няма от какво да се притеснявате. Настъпи тишина, която Габриела си позволи да прекъсне:
– Кого смятате, че е необходимо да извадим от състава на сегашния отбор, сър? – Попита тя, колкото и очевиден да изглеждаше отговорът.
– По-точният въпрос е “кои”, Госпожице Каменова. – изненадващо каза Кърт. И тримата бяха убедени, че са тук за да им бъде съобщено, че Джери трябва да си тръгне от отбора, а ето, че командирът явно планираше по-мащабни размествания.
– От трите групи, съставящи отбора, мисля, че има по един човек, който не е на достатъчно високо ниво. – Отново настъпи тишина – От Алфа екипа, ще трябва да се разделим с госпожица Софи Мирабо.
Габриела се намръщи:
– Но Сър, тя се справя много добре!
– Не достатъчно. Мисля, че е талантлива, но точно в момента има други кадети, които дават по-добри постижения. Ако някой от тях заеме мястото ѝ, това ще засили отбора, което в крайна сметка е най-важното.
Габриела не отговори нищо. Тя също изпитваше привързаност към кадетите, от своята група.

– Знам, че не е приятно, но това е, което трябва да се направи! От “Браво” екипа – Кърт погледна към Алекс – Мисля, че е ясно. Господин Джерълд Хъгинс се представя повече от посредствено.
– Сър, позволете да възразя! – каза Алекс и в този момент Кърт, Райън и особено Габриела впиха пронизващи погледи в него. – Вярно е, че Джери никак не го бива във въздушния бой, но последния път се справи феноменално при атакуването на наземни цели. Това не Ви ли накара да си промените мнението за него?
След тези думи командир Кърт се изтегна назад в стола си и каза:
– О, да, промени мнението ми за него и то много! Преди не бях сигурен дали това момче изобщо има място във флота, докато сега смятам, че може да бъде много ценен кадър.
– Тогава защо…
– Но само ако си смени специалността. – довърши Кърт.
– Какво имате предвид?
– Джерълд има талант да бъде пилот на Страйкър. Това го видях онзи ден на упражнението. Осигуряване на близка въздушна поддръжка, осъществяване на десантни операции на труднодостъпни места, това е неговата сила, не космическия бой.
Алекс замълча. Все още не изглеждаше убеден. Тогава Габриела си позволи да се намеси с малко по-съчувствен тон:
– Алекс, видя какво се случи преди няколко дни. Пилотите от “Перперикон” влязоха в смъртоносна схватка с аркусианците. Сега си представи Джери, не на игрите, а в подобна ситуация. Ще бъде първият, когото ще унищожат.
Те имаха право и Алекс не възрази повече. Мислите му бяха насочени към това как ли ще се почувства Джери, когато разбере. Дали ще бъде съкрушен или ще приеме с радост новата насока в кариерата си?
По нататък Кърт продължи по план, обявявайки кого иска да махне от Делта екипа, чиито лидер беше Райън:
– Джордж Фол. Мисля, че ще се лишим от него. – Райън само кимна, без да възрази. Кърт продължи:
– Така, след като уточнихме кого ще освободим от отбора, ето как ще решим кои ще са новите попълнения. Спрял съм се на петима кадети от другите групи, които се справят много добре.
Тримата се спогледаха. Алекс започнаха да прехвърля наум вероятните кандидати.
– Всеки един от тях е по-добър от тези, които махаме. Има обаче и шести човек, когото искам да вземем в предвид.
Всички погледнаха въпросително.
– В петък получих уведомление от ръководството за трансфер на кадет първокурсник от кораба “Мадара”. Честно казано се учудих, тъй като желанията за трансфери в повечето случаи са в обратната посока.
Алекс неволно погледна към Габриела. И двамата се сещаха кого има предвид Кърт.
– Учудването ми нарасна още повече, когато узнах, че въпросният кадет е бил част от отбора на “Мадара”. Името ѝ е Силвия Пламенова.
Райън изглеждаше искрено учуден, докато Алекс и Габриела останаха безизразни. Кърт продължаваше с обнадеждаващите слова:
– Има доста впечатляващи постижения. По време на битката срещу кадетите на “Ливингстън” е успяла да отстрани четирима противници, което я поставя сред най-ефективните играчи от отбора на “Мадара”.
– Сър... – обади се Райън, в чиито глас се усещаше известна доза възражение – Със сигурност е добре, че “Мадара” са загубили един толкова силен играч, но мислите ли, че е разумно да я приемаме в нашия отбор? Все пак щом ѝ се е наложило да напусне, може би има проблеми с работата в екип?

Първият импулс на Алекс беше веднага да възрази и да защити Силвия, но не се поддаде, тъй като съзнаваше, че това няма да е от полза. Искаше да изглежда безпристрастен, за това не каза нищо.
– Да, съгласен съм. Ето защо не съм сигурен дали трябва да я приемаме, казвам само, че това е една възможност! – подчерта Кърт. – Тя ще се яви заедно с останалите кандидати на малко състезание, което съм им приготвил. Аз ще реша кои трима да бъдат приети в отбора. Все пак обаче бих искал да присъствате и вие. Състезанието ще се проведе в сряда от деветнадесет часа, след като всички занятия са приключили. Мястото, откъдето ще излетят, ще бъде обичайният хангар с учебните хигруси.
Когато тримата напуснаха кабинета на Кърт, Алекс се опита да не дава вид колко много се вълнува. Навярно Райън не беше забелязал нищо необичайно. Той скоро им каза “Чао” и се раздели с тях. Преди да проговори на Габриела, Алекс изпита известна вина заради начина, по който се чувстваше в момента. От месеци се притесняваше да не изхвърлят Джери от отбора, а ето, че сега изобщо не съжаляваше, когато това най-сетне се случи. Напротив, преливаше от щастие при мисълта Силвия да заеме мястото му.
– Как мислиш, защо Кърт иска да присъстваме на кастинга за нови пилоти? – Попита Габриела.
– Все пак сме лидерите на отбора, може би мнението ни е от значение…
– И аз така мисля. – съгласи се Габриела. – Слушай, смятам, че е важно да приемат Силвия.
Алекс погледна леко учудено.
– Не го казвам, защото ти е гадже и наш приятел.. Знаеш, че се стремя да не допускам личните отношения да влияят на преценката ми.
– Да, забелязах.
– Има обаче няколко неща, заради които искам Силвия в отбора. Първо, очевидно е страхотен пилот. За разлика от другите кандидати, тя не е резерва, ами доказал се топ пилот на „Мадара“
– Така е.
– Второ, Кърт и Райън се притесняват, защото не я познават. Те смятат, че може би е проблемен човек и за това ѝ се налага да напусне “Мадара”.
Алекс понечи да каже нещо, но Габриела продължи настойчиво мисълта си:
– Това е нормално, Алекс, и аз на тяхно място щяха да мисля така.
– Но ние двамата познаваме Силвия. Работим заедно с нея и в “Инсиниум”. Знаем, че няма проблеми да работи в екип.
– Да, но не можем да го кажем на Кърт. Ще реши, че сме пристрастни, защото сме ѝ приятели и че искаме да я вкараме в отбора по тази причина. Това ще намали шансовете ѝ.
– Съгласен съм. – Макар и не толкова ясно, подобна мисъл се бе зародила в главата на Алекс още в първия момент при споменаването на Силвия. Ето защо се сдържа да я защити в кабинета на Кърт. Явно и според Габриела това е била правилната политика.
– Третата причина да искам Силвия при нас е, че това ще нанесе голям морален удар върху отбора на “Мадара”. Те са най-сериозният ни противник по пътя към титлата. Ако един от най-добрите им хора премине в нашия отбор, ще е като плесница в лицето им.
Последните думи накараха Алекс да се замисли. Никой все още не беше попитал Силвия, дали желае да нанесе този плесник? Дали бе готова не просто да обърне гръб на старите си съотборници, но и да застане открито срещу тях. Все пак в течение на много време тя трябваше да търпи недоверие и съмнения в лоялността. Нямаше ли евентуално присъединяване към редиците на “Перперикон” веднага след напускането на „Мадара“ всъщност да потвърди, че тези съмнения са били основателни и че тя действително е предател?

– Не знам, Габриела, не съм сигурен дали тя изобщо ще се съгласи да го направи… – промълви Алекс.
– Е да, може и да не се съгласи. Но ще е лошо за нея. Все пак, да си част от отбора е възможност за добра кариера във флота. Тя не беше виновна, че загуби мястото си на “Мадара”, тъй като се справяше отлично като пилот. Сега ще получи справедливо право да участва в игрите. Дано да се възползва.
Тъй като беше събота, те нямаха часове и хванаха първата совалка обратно за “Оазисът”. Алекс се прибра в стаята си в хотел “Звезден изгрев” тъкмо когато сервираха обяда. Още една екстра, която отличаваше хотела от квартирите на борда на “Перперикон”. Останал сам, Алекс си представи, как в момента командир Кърт пише личните съобщения до засегнатите от днешния разговор хора. Какви ли щяха да са реакциите? Как ли ще го понесе Джери? Дали Силвия щеше да се възползва от възможността? Реши да не чака, а пръв да ѝ съобщи новината. Набра номера на старфона и скоро лицето ѝ се показа на дисплея.
– О, пуснали са те от ареста! Мислех си, че ще останеш там до края на уикенда. – усмихна се тя. Алекс обичаше да я гледа усмихната.
– Искаш ли да се видим? Кога може да дойдеш на “Оазисът”?
– Ами мога да тръгна след малко.
– Супер, ще те чакам при ректората.
– Ок.
Един час по-късно двамата се видяха на уреченото място. Тръгнаха по алеите на “Оазисът” и Алекс я заведе при онзи малък водопад в гората, където се целунаха за първи път. Двамата седнаха край водата.
– Трябва да ти кажа нещо… – започна той. – Нали си спомняш, че обсъждахме възможността догодина да те приемат в отбора, след като се прехвърлиш на “Перперикон”?
– Да? Спомням си…
– Ами, възможно е това да стане и по-скоро…
– Но как!?! Нали вече отборите са определени? Да не е умрял някой?!
– Слава Богу, не. Но командир Кърт желае да направи промени в отбора. Ще замени трима души. Лично е преценил кои хора да се явят на нещо като кастинг за освободените места. Спрял се е на общо шест човека, сред които си и ти.
– Наистина ли?!
– Да, видял е, че ще се трансферираш от “Мадара”. Това е привлякло вниманието му и е разбрал, че си била от техния отбор. Ето защо смята, че би могла да си добро попълнение. – обясняваше Алекс. Силвия не каза нищо, а се загледа към водопада. Явно обмисляше възможността.
– Ако го направя, всички от отбора на “Мадара” ще са напълно убедени, че съм била предателка от самото начало.
– Вероятно е така. Точно затова реших да ти кажа по-рано, за да имаш време да го обмислиш.
– Няма какво да го мисля! – каза решително и почти гневно Силвия – Те са тези, които се отнесоха зле с мен и ме предадоха! Не им дължа нищо!
Алекс кимна.
– Даже ще се радвам да ги срещна по време на състезанието! Ще се постарая да сваля колкото мога повече от тях! – Явно месеците, прекарани във враждебна атмосфера, си казваха думата. Силвия беше натрупала гняв срещу бившите си съотборници и нямаше нищо против да се яви срещу тях на втория кръг от игрите. Сега оставаше да я приемат в отбора на “Перперикон”.
– Как точно ще ни преценява Кърт? – Попита Силвия.
– Не ни каза. Тъй като сте шестима кандидати, е много вероятно да ви раздели по двойки и да трябва да се биете. Или може да измисли някакви други изпитания.
– Неизвестността е много изнервяща! – промълви Силвия и се сви до Алекс, който я обгърна с ръка притискайки я към себе си.
– Сигурен съм, че ще се справиш!

Те прекараха още няколко часа заедно, разхождайки се из залесените райони на “Оазисът”. Умишлено избягваха по-оживените места. Алекс смяташе, че ако в момента засекат някого от бившият отбор на Силвия, това само щеше влоши емоционалното ѝ състояние. Едно от местата, където се задържаха по-дълго, беше слънчева поляна насред гората. Там те се упражняваха малко, въртейки чорапени пойове. Алекс показа на Силвия няколко нови движения, а тя, както обикновено, схващаше забележително бързо. Привечер двамата се разделиха. Той я изпрати до докинг-станцията. Официално трансферът ѝ щеше да се осъществи в понеделник, до тогава тя щеше да продължи да живее на “Мадара”.
Алекс се прибра сам в хотел “Звезден Изгрев”, жадувайки за малко почивка след изпълнения с емоции ден. Но уви, драмите все още не бяха приключили. В момента, в който седна пред компютъра и отвори Спейсбук, погледът му веднага фиксира новият статус на Джери, гласящ: “Напускам флота!!!”. Надеждите Джери да приеме с радост новите насоки в кариерата си умряха в този момент. Но той не можеше да напусне! Това щеше да е ужасно. Алекс осъзнаваше, че в този момент е един от малкото хора, които могат да му повлияят. Сети се и за още един.
– Видя ли статуса на Джери! – попита с напрегнат глас по старфона.
– Не, какво се е случило? – Габриела звучеше и изглеждаше уморена.
– Пише, че е решил да напусне флота. Явно Кърт още днес е изпратил съобщенията и Джери не го приема особено добре.
– Глупаво е да напуска! Той има талант, но просто не е за пилот на изтребител.
– Смятам, че трябва да му го кажем. В противен случай може наистина да напусне и после да съжалява.
Габриела се замисли. Личеше си, че не е сигурна дали иска да се замесва в това. Все пак усещаше известно чувство на съжаление за това, че толкова дълго време бе настоявала Джери да си тръгне от отбора и сега този разговор щеше да е най-малкото, което може да направи за него. Пет минути по-късно двамата се срещнаха в коридора на етажа си. Стаите им се намираха близо една до друга.
– Е, хайде да вървим! – подкани Габриела. Двамата достигнаха до вратата на Джери и Алекс позвъни. Нямаше представа какво ще завари. Надяваше се, приятелят му да не е имал време да облепи и стените на хотелската стая със снимки на Габриела, тъй като щеше да се получи крайно неловко. Джери отвори вратата. Имаше неугледен вид, сякаш току-що го бяха извадили от центрофугата. Алекс хвърли краднешком поглед на стаята, стените си изглеждаха незасегнати, което беше добре.
– Здрасти, Джери! – поздрави Габриела.
– О…здравей! – Изглеждаше леко смутен. Това може би беше първият път, когато обекта на мечтите му се обръщаше към него по име. Сякаш за момент всички други мисли се изпариха от главата му, но това трая само няколко мига, след което отново изпадна в подтиснатото си състояние.
– Как е, братле? – попита Алекс – Може ли да влезнем за момент?
– Добре, влезте… но е малко разхвърляно. – Двамата пристъпиха.
Леглото действително не беше оправено, но трудно можеше да се каже, че е “разхвърляно” тъй като в стаята нямаше почти никакви лични вещи. Всичко се намираше натъпкано в два огромни куфара в средата на помещението. Явно Джери не се шегуваше и вече си беше стегнал багажа.
– Разбрахме, че се каниш да ни напуснеш… – започна Габриела. – Толкова ли е важно за теб да си в отбора?
– Разбира се, че не! – каза раздразнено Джери. – Всъщност, като се има предвид колко зле се представях на състезанията, се учудвам как не ме сменихте по-рано. Явно вие двамата държите много на мен! – последното изречение излезе от гърлото на Джери с почти сподавен плач.
– Ами… – Габриела погледна Алекс, след което реши просто да продължи нататък:
– Тогава какво те кара да искаш да напуснеш?
– Писмото на Кърт! – Джери звучеше почти гневно. – Не просто ме маха от отбора. Пише, че изобщо не ставам за пилот на изтребител и че трябва да се преквалифицирам, като пилот на страйкър или транспортен кораб.
– Това не е толкова лошо! – опита се да го успокои Габриела.
– Не е ли?! Всеки знае, че пилотите на изтребители са каймака на флота. Толкова е унизително…
– Не си прав. Пилотите на страйкъри са също толкова важни, макар че изтребителите обикновено обират лаврите. – Намеси се Алекс.
– Нищо не печелиш, ако напуснеш флота. – допълни Габриела – Имаш талант и той е в пилотирането на друг тип кораби. Всички го видяхме на упражнението по атакуване на наземни цели. За това ти е писал Кърт. Явно смята, че ще пропилееш таланта си, ако останеш при изтребителите.
– Глупости…
– Джери! – Алекс започваше да се ядосва – Спомняш ли си как съвсем в началото, когато не се познавахме толкова добре, седяхме с теб и Силвия в едно заведение? Тогава всеки сподели какви са мотивите му да постъпи във флота? Помня, че ти не каза “Влязох във флота, защото повече от всичко на света искам да бъда пилот на изтребител”. Не! Ти каза: “Влязох във флота защото вярвам, че скоро ще избухне война. И не искам да бъда беззащитен и да гледам безпомощно”. Не беше ли така?
– Беше нещо от този сорт да…
– Е, нека ти кажа нещо. Напуснеш ли флота, ще се случи точно това, от което се опасяваш. Ако останеш като пилот на изтребител, отново ще си безпомощен, защото ще си първият, когото аркусианците ще свалят. Но като пилот на Страйкър, ще имаш огромен принос и може би ще спасиш живота на десетки хора. Готов ли си да отхвърлиш всичко това с лека ръка, само защото думите на Кърт са те накарали да се почувстваш зле?!
Известно време Джери не каза нищо, после промълви:
– Ще помисля. Оценявам вниманието ви, но бих искал да остана сам сега!
Двамата кимнаха и излязоха от стаята.
– Как мислиш, дали го убедихме? – попита Габриела.
– Със сигурност го накарахме да се замисли. Надявам се да вземе правилното решение.