Беше сряда вечерта, след края на занятията. Предстоеше извънредното упражнение, на което командир Кърт щеше да избере новите три попълнения за отбора измежду шестима кандидати. Алекс чувстваше напрежение в гърдите си. Седеше заедно с командир Кърт, Габриела и Райън на дълга маса в хангара с Хигрусите и четиримата чакаха кандидатите да се появят.

Приличаха на журито от някое риалити шоу за таланти. Точно в деветнадесет часа, шестимата кандидати влязоха в хангара и се строиха на около два метра от масата. Силвия за първи път носеше синьо-сребристата униформа на „Перперикон“ и изглеждаше ослепително в нея. Останалите кандидати й хвърляха озадачени погледи, защото им бе напълно непозната. Алекс се замисли, че колкото и той самия да се чувстваше напрегнат в този момент, вероятно при Силвия вълнението бе десетократно повече. Съдбата й щеше да се реши в следващите минути.
— Здравейте, Кадети! — започна Кърт. — Целта на това упражнение е да избера измежду вас шестимата най-добрите попълнения за отбора, преди втори кръг на игрите да започне — настъпи тишина, една от онези кратки и драматични паузи, които Кърт обичаше да прави. — Може би си мислите, че ще ви разделя по двойки и работата ще се реши с директни елиминации. Само че на мен целта ми не е да правя шоу, а да избера тримата най-добри. Ето защо реших да изправя всеки един от вас пред еднакво трудно предизвикателство и да избера тримата, които се справят най-впечатляващо.
Отново настъпи кратко мълчание. Алекс внимателно следеше израженията на кандидатите, които издаваха притеснение и обърканост. Той самият нямаше ни най-малка представа в какво ще се състои изпитанието. Най-сетне кърт продължи да разяснява:
— Тук до мен се намират тримата най-добри пилоти в отбора.
При тези думи Алекс неволно се изпъчи малко, опитвайки се да си придаде по-авторитетен вид.
— Те ще пилотират днес своите Хигруси като отбор.
Това беше неочаквано! Тримата се извърнаха към Кърт и в погледите им се четеше нещо средно между изненада и възмущение. Алекс едва се сдържа да не извика „Какво, по дяволите!?!“. Приготвил се бе да стои и да си почива заедно с останалите „Стари кучета“ наблюдавайки зрелището, което шестимата кандидати предстоеше да разиграят, след което евентуално да даде своята оценка за представянето им. Изобщо не си представяше, че ще трябва той самият да пилотира. Явно обаче Кърт имаше различни планове. Не бе взел тримата, за да се допитва до тях. Искаше да използва доказаните им пилотски умения, за да оцени по някакъв начин кандидатите. Командирът продължи да говори, без изобщо да си даде вид, че забелязва изненаданите физиономии на Габриела, Райън и Алекс:
— Всеки един от вас шестимата ще се изправи сам срещу „Звездния отбор“ на титулярите в десет минутен мач.
Кандидатите изглеждаха ужасени. Един от тях — момче с късоподстригана кестенява коса дори си позволи да възрази:
— Но, сър, какъв шанс бихме имали — един срещу трима и то тримата най-добри?

— Правилата ще са малко по-различни! — продължи Кърт. В този момент наистина започваше да прилича на водещ на някое риалити шоу, от когото се очакваше непрекъснато да разкрива нови и нови изненадващи правила пред участниците. — Колкото и попадения да понесете, вие няма да се считате за „свалени“, просто ще натрупвате отрицателен актив. За сметка на това, ако успеете да уцелите дори веднъж някой от членовете на „Звезния отбор“, вие автоматично го вадите от играта. Пожелавам успех на всички!
Сетне, Кърт се обърна към втрещените членове на „Звездния отбор“.
— А от вас тримата очаквам наистина най-доброто!
— Да, Сър! — отговориха те. Алекс, Габриела и Райън отидоха в една от съблекалните, докато кандидатите трябваше да използват различна. По пътя Алекс и Габриела успяха да си разменят няколко думи, без Райън да ги чуе:
— Трябва да дадем най-доброто от себе си, нали разбираш? — прошепна Габриела. — Не можем да фаворизираме Силвия.
— Знам това! — отговори Алекс, също шепнешком. — Тя също не би искала да спечели по нечестен път.
Когато всички бяха готови, Кърт даде нареждане на тримата да излетят. За няколко минути те достигнаха до предварително зададените координати, недалеч от позицията на кръстосвача „Перперикон“. Минута по-късно се изстреля първият претендент. Беше момчето с кестенявата коса. Тримата веднага се впуснаха към него. Уплашен от масираната атака, той се опита да избяга, като през десетте минути, отредени да покаже какво може, се опитваше да се спаси от тримата си преследвачи. Накрая завърши с отрицателен актив от двадесет и седем понесени попадения и нито веднъж не се озова в позиция да атакува.
— Доста разочароващо! — коментира Райън по канала, чрез който само те тримата комуникираха.
— Да, нямаше никакво предизвикателство, чак ми стана жал за горкото момче — обади се Алекс.
— Съсредоточете се! Идва следващият участник! — изкомандва Габриела. И действително, следващият кадет излетя от докинг-станцията на „Перперикон“. Алекс си спомни, че вторият по ред участник е момиче с къса руса коса, вързана на опашка. Тя се справи дори по-разочароващо от първия кандидат. До края на десетте минути отнесе общо тридесет и четири попадения.
— Леле, не мислите ли, че Кърт леко е надценил възможностите на нашите кандидати? — промърмори отново в радиостанцията Райън. — Сигурен съм, че на всеки един от тях ще му е трудно да бие дори само един от нас, камо ли и трима ни заедно.
— Целта им не е да ни „бият“, Райън, а да се прецени кои от тях са най-добрите — скастри го Габриела.
— Както е тръгнало, ще се класират тези с най-малко понесени удари — коментира Алекс.

Третият, на име Джонатан Кърс, беше лидерът на една от групите, които не се класираха за отбора. Оттогава насам Джон не се спираше да натяква, че не е влязъл в отбора само защото останалите от групата му са били прекалено слаби. Сега му се отваряше шанс да докаже, че това наистина е вярно. За разлика от първите двама кандидати, той предприе много по-агресивна тактика. Усещаше се, че е много способен, по резките маневри с голямо G-натоварване. В първите няколко минути понесе четири удара, но това изобщо не го разколеба. Изненадващо, успя да нанесе попадение на Райън, отстранявайки го от играта. Така до края на оставащото време, Джонатан се би само срещу Алекс и Габриела. През цялото време се стремеше много повече напада, отколкото да се предпазва от удари. Агресивната му тактика не даваше възможност на двамата да го атакуват толкова много, те бяха уязвими, защото отпадаха дори при едно попадение и Джонатан се възползваше максимално от това предимство. В крайна сметка, когато времето изтече, той завърши с резултат от осемнадесет понесени попадения и един отстранен от него противник.
— Ей, този ни поизпоти! — каза Алекс, след като тримата се върнаха в изходна позиция, очаквайки следващият претендент.
— Може да се каже, че почти сигурно си осигури място в отбора — обади се Габриела.
— Трябва да си призная, че ме изненада. Това момче наистина има способности и хъс. Жалко, че не попадна в отбора от самото начало! — добави Райън.
Четвъртият кандидат също не се справи зле. Името му беше Михаил Гарович, той не успя да свали нито един от тримата, но понесе само двадесет попадения, което си оставаше приличен резултат. Петият кандидат пък се справи направо блестящо. Казваше се Джулия Хийчък и успя да отстрани Алекс. Оставайки само срещу Райън и Габриела, тя понесе общо двадесет и две попадения. Сега вече идваше редът на последния кандидат — Силвия. Летвата беше вдигната доста високо. Джонатан и Джулия със сигурност щяха да се класират, защото съумяха да отстранят по един играч. Михаил оставаше трети в класирането до момента и Силвия трябваше да подобри поне неговия резултат, за да си осигури място в отбора.
— Добре, момчета, това е последният претендент! Тя идва от „Мадара“ и е била част от отбора им, така че не я подценявайте! — чу се гласът на Габриела по радиостанцията. Тя съобщи тази информация главно заради Райън, тъй като Алекс беше повече от наясно със ситуацията.
— Да й дадем топло посрещане тогава! — пошегува се Райън, след което битката започна. Тримата се нахвърлиха агресивно, както винаги, но Силвия успя да ги финтира и да излезе в изгодна позиция.
— Бива си я! — извика Райън.
— Алекс, Райън преследвайте я, аз ще се опитам да направя обходна маневра и да я изненадам — изкомандва Габриела. Двамата изпълниха командата и погнаха Силвия, опитвайки се да я подложат на кръстосан обстрел. Тя правеше безумно резки завои, с цел да се измъкне и скоро Райън изостана, но Алекс успяваше да следва темпото й. Намирайки се в удобна за стрелба позиция, той нанесе едно попадение, а след това и още едно. Изведнъж Габриела се появи, атакувайки отгоре нанасяйки две попадения. Силвия рязко извърна своя хигрус по посока на атаката. По този начин се разкриваше спрямо Алекс и следващият малко по-назад Райън, но явно за нея това нямаше значение. Оказа се фронтално спрямо Габриела и двете си размениха изстрели.

— Вън от играта съм! — съобщи Габриела. Силвия бе понесла попадения, но постигна целта си да отстрани един член на „Звездния отбор“. Възползвайки се от моментното объркване, направи рязка маневра и застана на шест часа спрямо Райън. Усещайки опасността, той предприе избягващи маневри, но тя не се отлепяше от него.
— По петите ми е! Направи нещо! — крещеше Райън в слушалките.
— Разбрано! — Алекс скоро ги настигна и се озова зад опашката на Силвия в удобна за стрелба позиция. Тя обаче не прекрати преследването си. Напълно игнорираше присъствието му зад себе си съсредоточавайки се единствено върху това да отстрани Райън. Алекс на няколко пъти има възможността да стреля и нанесе общо три попадения. Силвия получаваше отрицателни точки, но те нямаше да я изкарат от играта. Успееше ли обаче да уцели Райън, щеше да остане сама срещу Алекс. Планът й проработи, след още няколко опита на Райън да се измъкне, червената лампичка в кокпита на неговия Хигрус светна. Това означаваше попадение и той трябваше да напусне играта. Силвия се превърна в единствения кандидат, успял да отстрани двама от титулярите на отбора. Останаха само тя и Алекс.

Всички в докинг-станцията стояха залепени за мониторите и наблюдаваха възбудено зрелището, която двамата сътворяваха. След отстраняването на Райън, Алекс все още се намираше в превъзхождаща позиция зад опашката на Силвия. Нямаше никакво намерение да я остави да се измъкне. Натисна дросела докрай за максимум мощност, опитвайки се да я догони. Тя на свой ред ускори. Двамата се преследваха с невероятна скорост и изтребителите им сякаш танцуваха в космическото пространство описвайки спирали и извивки. Алекс усещаше как напрежението в главата му се покачва след поредния брутален завой, при който G — пренатоварването достигна за пореден път критични стойности, а Хигрусът скърцаше сякаш ще се разпадне всеки момент. Тогава Силвия предприе неочаквана избягваща маневра. Алекс се забави в реакцията си само няколко части от секундата, но това беше достатъчно, за да бъдат противодействията му закъснели. Сега Силвия се оказа зад гърба му, давайки началото на ново горещо преследване, в което обаче ролите бяха разменени. Алекс веднага предприе серия от маневри, с цел да избегне евентуално попадение от Силвия. Знаеше, че ако тя го уцели дори само веднъж, щеше да го отстрани. Той не можеше да си позволи това, честта на целия „Звезден отбор“ лежеше на плещите му. С голямо усилие предприе рязък маньовър, при който достигна такива нива на пренатоварване, каквито не беше изпитвал дори в първи кръг на игрите. Усети как зрението му за миг причернява, а на таблото започват да светят червени индикатори, предупреждаващи за опасност. В крайна сметка обаче усилието си струваше, защото той се отърва и сега двамата се гонеха, без нито един от тях да е в превъзхождаща позиция. След такова впечатляващо представяне Силвия със сигурност щеше да бъде приета в отбора, всичко оттук нататък беше само в името на предизвикателството и двамата даваха всичко от себе си. Нито Алекс, нито Силвия обаче успя да вземе надмощие. В крайна сметка времето изтече и те кацнаха на докинг-станцията. Алекс не се бе чувствал толкова изтощен от много време насам. Пускайки щурвала за управление и дросела забеляза как ръцете му треперят. Когато люкът се отвори и той се изправи краката му бяха омекнали. Слизайки от кабината на своя хигрус, се озова заобиколен от ентусиазирана тълпа. Кадетите възторжено поздравяваха него и Силвия. Червената й коса закачливо припламваше сред тълпата, но едва когато тя се извърна блестящите й очи го поразиха. Двамата тръгнаха един към друг. Лицето й грееше в усмивка. Когато се доближиха си подадоха ръце.
— Добър бой се получи! — каза тя. Отблизо Алекс забеляза, че радостта и възторгът, изписани на лицето й не могат да скрият изтощението, превзело тялото й. Искаше му се да я прегърне, но знаеше, че все още ще бъде неуместно, затова просто се усмихна и тръгна към мястото, където чакаха Габриела и Райън. Време беше Кърт да обяви резултатите. Постижението на Силвия беше несравнимо — понесени осем попадения и свалени двама пилоти от титулярите, така че никой нямаше съмнения за мястото й в отбора.
— Много добре! — извика Командир Кърт. — Новите попълнения в отбора на първокурсниците са: Силвия Пламенова, Джонатан Кърс и Джулия Хийчък.
Алекс наблюдаваше Силвия. Тя сияеше от радост. На кандидатите им беше позволено да се разотидат. Алекс, Габриела и Райън останаха още малко с Кърт, който искаше да им каже няколко думи:
— Мисля, че взехме трима прекрасни пилоти в отбора! — заяви той.
— Съгласна съм! — каза бодро Габриела.

— При това положение, госпожице Каменова, няма да имате никакво оправдание, ако загубим от „Мадара“ или „Хелзинг“! — отбеляза Кърт, а лицето на Габриела посърна.
— Сър, в началото бях леко скептичен към това да взимаме човек, който е бил от отбора на „Мадара“, но според мен тя е най-доброто ни попълнение — намеси се Райън. — Надявам се да няма проблеми с работата в екип — допълни той.
— Не смятам, че ще има — отговори решително Кърт. — Поинтересувах се малко и доколкото може да се има вяра на слухове, девойката е напуснала „Мадара“, защото се е скарала с гаджето си, който пък е капитан на техния отбор.
— Наистина ли?! — полюбопитства Райън, докато Габриела и Алекс, не проявяваха никакъв видим интерес.
— Ако трябва да съм съвсем точен, говори се, че момичето е зарязало капитана на отбора им заради момче от „Перперикон“. Честно казано, ако го познавах, бих стиснал ръката на този младеж, хе-хе! — Райън също се засмя в отговор. Кърт излезе, оставяйки тримата сами и тогава Габриела се разсмя звучно. Явно едвам се беше сдържала толкова време. Алекс се опита да я стрелне с поглед, но тя сякаш не го отрази.
— Какво има? — попита неразбиращо Райън.
— Ами… — запелтечи Алекс.
— Хайде, мисля, че можем да му кажем вече. Така или иначе ще разбере — предложи през смях Габриела.
— Какво ще разбера?
— Силвия ми е гадже! — заяви Алекс. — Тя действително преди това ходеше със Стийв — капитана на пилотите първокурсници от „Мадара“.
— Вярно ли?! — възкликна Райън. — Леле, брато, ти използваш непозволени средства, за да отслабиш противниковия отбор! Ха-ха!
— Аз не… няма значение — изломоти Алекс. Не му ставаше особено приятно, че личните му отношения със Силвия се превръщаха във въпрос, касаещ едва ли не целия Седми флот.
След края на упражнението Алекс, Силвия и Габриела хванаха совалка към „Оазисът“. Там имаха среща с Мегън, Зак и Арвин в тяхното любимо заведение: „Крилото на Ягуара“. Настроението на цялата компания бе приповдигнато, защото Силвия не само, че се отърва от тормоза, на който я подлагаха съотборниците й от „Мадара“, но и намери своето място в отбора на „Перперикон“. Все пак имаше едно нещо, което не спираше да мъчи Алекс. Всичко се беше наредило прекрасно за него и Силвия, но как ли се чувстваше Джери? Дали бе променил решението си или продължаваше да иска да напусне флота? Отговорът дойде изневиделица.
— Яко е, че твоят приятел Джери все пак остана в отбора и ще участва във втори кръг на игрите — каза небрежно Мегън.
— Какво?! — попитаха едновременно, крайно изненадани, Алекс и Габриела.
— А, как, не знаете ли? — Мегън изглеждаше учудена. — Ние също направихме кастинг за нови пилоти на транспортни кораби и страйкъри. Както знаете, нашите не се представиха много добре по време на мисията на пехотинците.
— Говори ми! Само нашият страйкър успя да кацне! — оплака се Зак.
— Искате да кажете… — започна Габриела.
— … Че Джери се е кандидатирал за пилот на Страйкър? — довърши развълнувано Алекс.
— О, да, и се справи много добре — отговори Мегън. — Порази всичките цели и кацна на точно указаното място и то за най-кратко време от всички кандидати. Смятам, че има талант.
— Леле, чак ме хваща яд, че не съм кадет в този момент! — намеси се в разговора Арвин. — Защото както е тръгнало, тази година „Перперикон“ със сигурност ще вземе титлата.
— Да пием за това! — извика Зак и всички удариха халбите си в отговор.

На другия ден, след часовете, кадетите получиха известия, че трябва незабавно да съберат нещата си и да напуснат стаите в хотел „Звезден Изгрев“. Ремонтът на техните квартири на борда на „Перперикон“ приключи и те трябваше да се нанесат обратно там. Най-лесно му беше на Джери, чиито вещи в по-голямата си част стояха неразопаковани след онази вечер. Ето защо, след като набързо събра остатъка от багажа си, отиде да помогне на Алекс. Двамата не си бяха приказвали като приятели от доста време. Всички тези проблеми покрай отбора ги караха да се чувстват неловко, но сега вече нещата изглеждаха наред. Естествено Джери не пропусна да засегне най-важната за него тема в цялата галактика.
— Сега, когато отново съм в отбора и имам шанс да се представя много добре на игрите, Габриела ще ме види в много по-различна светлина.
— Нали не правиш всичко това само за да впечатлиш Габриела?
— Не, разбира се! Да усъвършенствам способностите си е важно, за да може да съм ефективен, когато дойде момента да се бием с аркусианците. Трябва да дам приноса си в защитата на човечеството и т.н., но и впечатляването на Габриела също е важна част от целите ми.
— Както кажеш.
Двамата взеха куфарите си и се насочиха към докинг-станция шестнадесет, откъдето излиташе следващата совалка за „Перперикон“. Кръстосвачът беше видимо променен след ремонта. Централната зала сега бликаше от живот, всички заведения и магазини бяха обновени. Кадетските квартири също изглеждаха много по-добре от преди.
— Бре, да не повярваш, май трябва по-често да се бием с аркусианците! — пошегува се Джери. Скоро двамата се разделиха, защото всеки влезе в стаята си и се зае да подрежда.
Алекс тъкмо отвори първият куфар, когато на вратата се позвъни. Той извика небрежно „Влез!“. Сигурно беше Зак, или Силвия или някой друг от неговите приятели.
— Здрасти, Сашо — чу се гласът на баща му, адмирал Юлиян Стаматов. Носеше официалната си униформа и за момент Алекс си помисли дали не е редно да отдаде чест, но после само каза:
— Здрасти, татко.
Посещението определено беше неочаквано.
— Дойдох да видя как изглежда „Перперикон“ след възстановяването. Трябва да призная, че нашият приятел Лао Ян е свършил невероятна работа.
— Така е. Корабът изглежда много по-добре от преди.
— Сашо, аз…– адмиралът седна на празното легло, явно изпитваше затруднения как точно да започне. — Нямахме време да поговорим за това, което се случи.
— За кое?
— За това, че ти, заедно с останалите кадети, се оказахте на огневата линия. Това беше голяма грешка, която ние от командването допуснахме. При това в мое присъствие Лао ти обясни, че ако има опасност, вие ще бъдете евакуирани и няма да попаднете в горещата зона — думите на баща му звучаха почти като извинение. Нещо, което Алекс обаче не желаеше.
— Татко, това не е проблем за мен или за който и да е от кадетите. Ние трябва да свикваме с мисълта, че като част от флота сме непрекъснато изложени на риск. Това в крайна сметка е нашият съзнателен избор, нали така?
— Вие сте още кадети синко! — Стаматов нервно се изправи. — Не се предполага, че трябва да се излагате на опасности.
— Мисля, че беше полезен опит за всички ни — отвърна решително Алекс. Баща му леко се усмихна:
— Няма начин да изляза на глава с теб, напомняш ми на мен самия. Между другото, като капитан на „Мадара“, би трябвало да съм ти много ядосан.
— Какво?

— Доколкото чувам, заради теб сме загубили един от най-добрите си пилоти от отбора на първокурсниците.
— Аз… ти откъде знаеш?!
— Значи е вярно. Хе-хе, браво синко! — засмя се Стаматов, а лицето на Алекс се изчервяваше все повече. Щом като слухът за него и Силвия бе достигнал чак до ушите на командващия флота, значи абсолютно всички говореха само за това.
— Но… кой разправя тези неща?! — попита възмутено Алекс.
— Хе, не е толкова трудно да се досетиш. Треньорът на техния отбор е командир на ескадрилата от изтребители на „Мадара“, също както вашият командир Кърт, тук на „Перперикон“. Често работим заедно и ми се оплака, че едно момиче, което е сред най-добрите му пилоти, се прехвърля на „Перперикон“ заради момче, някой си Алекс.
— Да, казва се Силвия — отговори Алекс и лицето му поруменя.
— Чудесно, аз… — в този момент вратата се отвори без позвъняване:
— Хей, Алекс, случайно зелената ми рокля да е останала при теб? — беше Силвия, която нахлу в стаята, без да има представа, че Алекс не е сам. При вида на адмирал Стаматов, тя в първия момент се втрещи, после се сети за протокола и се изпъна като струна.
— З-з-здравейте, Адмирале, Сър!
— А, вие трябва да сте Силвия? — попита с благ тон Стаматов.
— Да…
— Тъкмо се чудех как точно да ви накажа за това, че дезертирахте от редиците на „Мадара“.
— Аз, аз… — Силвия започна да заеква, тя изглеждаше наистина ужасена.
— Спокойно де, шегувам се! — и той я потупа приятелски по рамото. — Е хайде, аз ще вървя и няма да ви досаждам повече, деца! — каза той и излезе от стаята.
— Леле, баща ти е странна птица. Направо ми изкара ангелите!
— Да, не му се връзвай! — успокои я Алекс.

Адмирал Стаматов не беше дошъл на борда на „Перперикон“, само за да побъбри с момчето си. Трябваше да проведе важен разговор на четири очи с Лао Ян. Двамата се видяха в личния апартамент на вицеадмирала. Дневната, където те се настаниха, беше украсена с изящни произведения на китайското изкуство. Самият Лао Ян стоеше облечен с копринен халат и действително атмосферата напомняше по-скоро на древен китайски храм, отколкото на космически кораб, на стотици светлинни години от Земята.
— Игрите ще са голям проблем… — промълви Юлиян.
— Да, като се има предвид напрегнатата ситуация, ще вложим голям ресурс в това. Трябва да сме сигурни, че няма да оставим някой фронт непокрит и да ни хванат неподготвени с някоя изненадваща атака — съгласи се Лао.
— Три кръстосвача — „Мадара“, „Хелзинг“ и „Перперикон“, ще са ангажирани с игрите, които ще се проведат на планетата Хепсия. Другите три кръстосвача ще трябва да покриват останалата част от сектора и да работят на двойни дежурства, за да компенсират нашата липса — добави Юлиян Стаматов.
— Все още смятам, че като се има предвид крайно рискованата ситуация, в която се намираме, най-разумно би било да отменим Военните Игри тази година — каза Лао Ян.
— Съгласен съм, но не и Президентът. Военните игри в нито един от флотовете на Земния Съюз не са били отменяни от края на Голямата война с аркусианците до сега. Според него, ако тази година отменим финалите, ще изпратим много лошо послание.
— С две думи, грижа го е за наближаващите избори и неговото преизбиране като президент.
— Да, ако ситуацията със сигурността по границите рязко се влоши, това няма да е никак добре за неговия PR.
— И вместо да подобрим ситуацията, по-добре просто да я крием от обществото — изсумтя недоволно Лао Ян.
— Точно така. На нас обаче не ни остава нищо друго, освен да се справим, въпреки обстоятелствата — каза Стаматов. — Така че е хубаво да изготвим подробна стратегия за защита на сектора при намалените сили, с които ще разполагаме през няколкото дни на игрите.