Get Adobe Flash player

— Щом усетите, че сме кацнали, също не бързайте да излизате, защото може да ви хванат. Изчакайте, аз ще дойда да ви взема, когато е безопасно! — отново им заръча капитанът, след което затвори след тях и изчезна. Помещението нямаше прозорци и единственият източник на светлина остана една мъждукаща лампичка на тавана.
— Е, не е точно първа класа, но иначе трябваше да се откажем от участието, а сега то ни е особено важно — каза Габриела.
— Няма проблем, освен всичко друго сме войници, така че би трябвало да не се оплакваме от неудобствата! — заяви спокойно Зак, облягайки се на един сандък с изражение сякаш това е най-удобния фотьойл на света. Останалите обаче не изглеждаха толкова ентусиазирани да прекарат цяла нощ на твърдия под и без нищо за вечеря. Все пак, като пехотинец, Зак бе свикнал да се подлага на всякакви физически изпитания, като преминаване на километри лазейки в калта или висене с часове в короните на дървета. Пилотите обаче не бяха съвсем на „ти“ подобни екстремни условия.
— Спокойно, помислила съм как да направим престоя си по-комфортен! — намеси се Габриела, посягайки към единия от допълнителните сакове. — Ето спален чувал за всеки. Меки са и топлят.
Чуха се радостни възгласи.
— А тук имаме припаси, които трябва да ни стигнат за вечеря и закуска.
— Супер си! — извика Алекс, докато започна да вади нещата от сака с припасите. Петимата си направиха весело угощение, докато товарният кораб се отдалечаваше от „Оазисът“ и от Седми флот.
Алекс се събуди от силно скърцане. Целият кораб леко се разтресе. Погледна старфона си — дисплеят бе хванал лек скреж и часовникът показваше девет и тридесет. Явно всичко вървеше точно по разписание и корабът тъкмо се скачваше с космическата станция. Зак също се събуди:
— Доста е хладно! — каза той, докато все още лежеше, плътно увит в спалния си чувал. Дъхът му се виждаше под формата на пара.
— Да, така е! — съгласи се Алекс и отново погледна старфона си, който имаше приложение за термометър. — Температурата е паднала до минус три градуса по целзий!
— Нормално, товарните отделения не се отопляват много добре.
— Ох, колко е студено! — беше Мегън, която тъкмо се будеше. Останалите момичета след малко също се разсъниха. Единствено спалните чували на Габриела ги бяха спасили от премръзване.
— Ах, този идиот Козмо, обеща ми да включи отоплението! — възнегодува Габриела. Тя изглеждаше вкочанена от студ. — Добре, че бяха чувалите, иначе щяхме да умрем от хипотермия!
— Предполагам говориш за нашия любим капитан? — попита иронично Алекс.
— Същият, пълен кретен е. Знаеш ли колко ми коства да се разбера с него? Пет пъти променя условията, след като вече се споразумяхме, а накрая и това! Да ни умори от студ ли иска?!
Петимата очакваха всеки момент да слязат от кораба, но това все не се случваше. Отвън се чуваше шум от разтоварване. Машини минаваха напред и назад, работници си говореха на висок глас.
— Явно не можем да излезем още, има опасност да ни видят! — измърмори Мегън.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile6150 01-11-2018 11:57
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://www.riojafoto.es/images/fotos/albums/10032/directadmin-web-hosting-40076.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране
# Aidan 15-12-2018 02:47
I too conceive therefore, perfectly indited post!

My web-site: click here: http://team-blueangel.com/page8.php
Отговор | Цитиране | Цитиране