Get Adobe Flash player

Скоро петимата достигнаха до сградата на обсерваторията. Беше масивна куполообразна постройка. Гигантският телескоп, преминаваше отвъд атмосферния купол на станцията и „гледаше“ директно в открития космос. По коридорите на обсерваторията абсолютно всички, освен тях петимата носеха бели или сини мантии. Силвия използва схемата, пратена и от баща й на старфона, за да открие правилния асансьор, след което се обади, за да предупреди, че идват. Качиха се на последния етаж. Вратите се отвориха и петимата се озоваха в нещо, което на пръв поглед приличаше на командна зала в космически кораб. На голям панорамен монитор в средата на залата, се виждаше искрящо сияние в преливащи се топли цветове. Имаше множество работни станции, където Алекс забеляза, че на екраните същото това красиво сияние беше представено под формата на топографски изображения, термални снимки, диаграми и прочее.
— Силвия! — чу се женски глас. Алекс веднага се досети, че това е майка й. Подобно на нея, тя имаше стройна фигура и червена коса, макар и с малко по-тъмен оттенък от дъщеря си. До нея стоеше мъж, към петдесетте, носещ очила с правоъгълни рамки. Беше висок и слаб и без съмнение бащата на Силвия. Тя се втурна и прегърна родителите си.
— Ето това са приятелите ми! — каза израждайки имената на всички.
— Аз съм Боби, а това е Мария — представи се бащата на Силвия. Слушали сме много за вас, особено за теб, Алекс — и той подаде ръката си за поздрав. Алекс я пое леко изчервен. Все пак родителите на Силвия изглеждаха много приветливи и мили хора. Помисли си, че всъщност е голям късметлия, припомняйки си начина, по който Силвия се запозна с неговия баща. Тогава Адмирал Стаматов се пошегува, че ще я накаже за дето е дезертирала от „Мадара“. На нейно място той би се почувствал ужасно притеснен.
Боби и Мария разведоха младите си гости из обсерваторията. Настоящата им работа представляваше наблюдение на процеса на раждане на неутронна звезда. Именно това изображение се виждаше на екрана в главната зала. След като приключиха с огледа на обсерваторията, бащата на Силвия се обърна към един от сътрудниците си:
— Фил, аз ще си тръгна днес по-рано, за да разведа тези млади хора из станцията.
— Няма проблем, Професоре! — отговори мъжът.
— Съжалявам, че няма да мога да дойда с вас — извини се майката на Силвия.
_„Значи бащата на Силвия беше професор!“_ — мислеше си Алекс. Колко скромно от негова страна да се представи просто като „Боби“, без да парадира с научните си титли.
И така, Боби първо ги заведе да обядват в един ресторант, наречен „Експериментална чиния“. Когато се настаниха и отвориха менютата установиха, че не само името на ресторанта звучи странно. Нямаше нито едно ястие, което някой от тях да бе чувал преди.
— Талзарийски кюфтета версия 5.4? — прочете учудено Зак.
— Салата „Звезден Прах“ версия 2.0? Какво ще рече това? — не по-малко слисана бе Мегън.
— О, може би се налага да поясня — започна Боби. — Не исках да ви водя в столовата, където обикновено се храним, защото там няма нищо интересно. Този ресторант е към катедрата по експериментално готварство.
— Експериментално готварство ли, Татко? — повтори с натъртване Силвия.
— Да, на тази станция имаме цяла научна секция, занимаваща се с изобретяване на нови видове ястия. Истината е, че половината ни бюджет идва от продажба на патенти на тази лаборатория.
— Сериозно ли?! — възкликна Алекс.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile6150 01-11-2018 11:57
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://www.riojafoto.es/images/fotos/albums/10032/directadmin-web-hosting-40076.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране
# Aidan 15-12-2018 02:47
I too conceive therefore, perfectly indited post!

My web-site: click here: http://team-blueangel.com/page8.php
Отговор | Цитиране | Цитиране