Get Adobe Flash player

 Изтеглете във формат за мобилно устройство

На следващата сутрин петимата се събраха в лобито на хотел „Дженезис Централ“. Полетът, който трябваше да ги върне в Седми флот, щеше да пристигне чак в 17:00 часа, а дотогава имаше много време. Те решиха да използват свободните часове, като пообиколят още малко, започвайки с „Центъра за Разработка на Нови Космически Апарати“.

Говореше се, че този институт има голям принос за новите технологии, които се внедряват в корабите на флота, включително и в изтребителите. Центърът имаше открита за посетители експозиция, където петимата можеха да разгледат най-новите прототипи.
Те напуснаха хотела и отново се озоваха сред оживените улици на космическия град.
— Хей, забелязвате ли, че почти не сме видели никаква охрана или военни? — отбеляза Зак. Контрастът беше видим в сравнение с „Оазисът“ на Седми флот, където цивилните бяха малцинство.
— Ами това не е военна станция, населението на „Дженезис 27“ са предимно хора на науката. Едва ли се случват често пиянски свади и обири, че да имат нужда от много полиция — предположи Мегън.
Петимата минаха през един площад в центъра, на който имаше шадраван с висока, обрасла с мъхове скала, по която се стичаше вода, имитирайки водопад. Нямаше нищо чудно в отсъствието на въоръжена полиция или охрана. Това място приличаше на самото въплъщение на мира и добрите обноски.
Когато пристигнаха на мястото на експозицията, петимата не разполагаха с бащата на Силвия, който да ги развежда нагоре-надолу и да им показва разни неща. Един човек от института обаче, веднага щом ги зърна, се насочи към тях и радушно ги поздрави:
— Здравейте, не сте оттук, а?
— Да, ние сме само за малко, по работа и си тръгваме скоро — отговори Алекс.
— Изглеждате ми познати. Да не сте от вчерашното огнено шоу? — попита човекът с жив интерес. Той, както повечето хора, беше облечен в бяла престилка, имаше дълга черна брада и кръгли очила.
— Да, от огненото шоу сме… — усмихна се Габриела.
— О, това е чудесно! Тук рядко идват артисти. Искате ли да ви покажа най-интересните неща? — предложи той и така те се сдобиха с нов екскурзовод, който започна да им обяснява за част от проектите, над които работеха учените в центъра. Най-впечатляващият експонат, представляваше макет в мащаб едно към едно на командна зала от ново поколение, каквито се очакваше да бъдат изграждани на бъдещите кръстосвачи. Не само, че уредите за навигация бяха много по-прецизни и функционални, но и вътрешният дизайн на мостика изглеждаше фантастично. Мегън, която мечтаеше да командва такъв кораб, седна на капитанското кресло и заяви с наслада:
— Невероятно е! Все едно наистина се намираш на мостика на кръстосвач и то какъв!
— Креслото, освен всичко друго, може да прави седемдесет и четири вида масаж — не пропусна да отбележи с гордост ученият.
В отделна зала се пазеше прототип на най-новите двигатели за транспортни кораби. Те щяха да могат да развиват до девета светлинна скорост. Техният доброволен екскурзовод отдели петнадесетина минути, за да им разяснява невероятните възможности на новите двигатели. Те щяха да са не само по-мощни, но и по-икономични, а също и по-евтини за направа.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови