Get Adobe Flash player

Изтеглете във формат за мобилно устройство

 

След като се сбогуваха с професор Клод, петимата наскачаха в новопридобития персонален космически кораб. Оборудването за огнено шоу беше и бездруго натоварено в багажното отделение, така че вече нямаше какво да ги бави. Те трябваше час по-скоро да напуснат станция „Дженезис-27“ и да се отправят към Седми флот.


На борда на малкия летателен апарат, който петимата се съгласиха да кръстят „Инсиниум 1“, ролите веднага се разпределиха, така че да бъдат избегнати всякакви възможни опасности. Мегън зае главната роля на капитан и първи пилот, Габриела беше втори пилот, Алекс и Зак отговаряха за сигурността и щяха да оперират с двете малки плазмени оръдия в случай на нужда, а пък Силвия отговаряше за дълбоко пространствения скенер и трябваше да известява за наближаващи опасности. А такива се очакваше да има. Все пак петимата щяха да нарушат забраната за пътуване в пограничната зона в конвой, по-малък от осем кораба. Да срещнат аркусианци беше слабо вероятно, но да се натъкнат на патрул на флота си оставаше съвсем реална възможност. Дори цивилните кораби представляваха заплаха, защото можеха да ги засекат и да докладват на флота за тях. Ако ги заловяха да пътуват сами, наказанията щяха да са сурови.
Първата им непосредствена задача беше да напуснат станцията, без да бъдат забелязани.
— Ако това, което професор Клод ни каза, е вярно, стелт заглушителите трябва да са от последно поколение и да превъзхождат всяка човешка технология, която в момента е в употреба — предположи Мегън.
— Така е, единствено не е ясно дали действа спрямо аркусианците, но за радарите на станцията би трябвало да сме невидими — съгласи се Габриела.
Те включиха двигателите, които започнаха да работят безпроблемно и корабът плавно се издигна над улицата.
— Този кораб е страхотен! — възкликна почти веднага Мегън. — Как леко излетя и колко лесно се управлява!
— Няма нищо общо с бараката, която купихме от онзи Мъри — добави Габриела.
След по-малко от минута летяха над града и вече наближаваха границата на изкуствената атмосфера. Тя се поддържаше от подобно на балон стазисно поле, което щяха да прекосят всеки момент, озовавайки се в открития космос.
— Когато преминем през полето, смущението, което ще предизвикаме със сигурност ще бъде регистрирано от командната зала на станцията — предупреди Мегън. — Тогава те ще съсредоточат скенерите си, за да разберат дали някой се опитва да влезе или излезе от станцията без позволение.
— Вече съм включила стелт заглушителите. Ако всичко е точно, би трябвало радарите им да не ни засекат — докладва Силвия.
— Дано да работят както трябва! — измърмори Зак.
След малко корабът премина през полето и се озова в открития космос. Видимо не настъпи никаква промяна. От контролната зала на станцията не се опитаха да се свържат с тях, за да ги накарат да се върнат. Явно заглушителите работеха и в момента малкият кораб летеше незабелязано. Мегън въведе координатите за пристигане и зададе скорост от шест и половина светлинни години.
— Така би трябвало да е напълно безопасно и ще пристигнем към шест часа сутринта — докладва Мегън.
— Ха, даже ще имаме време да се пооправим преди упражненията! — възкликна Силвия.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови