Изтеглете във формат за електронен четец

 

Алекс бе обгърнал с една ръка Силвия, която седеше до него на дивана, докато Мегън се опитваше да разреже голяма сметанова торта в средата на масата. Зак шумно разказваше някаква история от последното му упражнение по полева подготовка, докато Габриела, Златина и Арвин го слушаха, наслаждавайки се на ентусиазма му. Намираха се в апартамента на Арвин, където на големия тридевизор течеше някакво безинтересно клюкарско предаване. Те го оставяха да работи, защото не искаха да пропуснат момента на тегленето на жребия за финала на игрите, който щеше да определи в каква последователност трите отбора ще мерят сили помежду си. Всички се надяваха да се падне така, че първата среща да е между „Хелзинг“ и „Мадара“. Тогава отборът на „Перперикон“ щеше да има предимството, да наблюдава съперниците си, преди да се изправи срещу тях.


Докато водеха оживен разговор, Алекс дочу от холограмния екран:
— А сега е време да се прехвърлим при Марио Анджело, с когото ще водим тазгодишния финал на военните игри! Здравей, Марио!
— Здравей, Фил, как сме днес? — докато двамата водещи си разменяха безсмислени реплики, всички насядаха около масата, където стоеше разположен триизмерният екран и започнаха напрегнато да наблюдават какво се случва.
— И така време, е за дългоочаквания жребий, който ще определи последователността на срещите тази година. Както знаете, финалисти са отборите на „Мадара“, „Хелзинг“ и „Перперикон“!
— Как мислиш, Марио, не е ли жалко, че „Еверест“, които спечелиха шампионската титла през последните две години, не успяха да се класират за финала?
— Да, Фил, вярно е, че най-добрите от отбора им бяха във випуска, който завърши миналата година, но аз лично очаквах да се класират поне за финалната тройка!
— И аз съм на същото мнение. Сега обаче друго е важно, а именно настоящите финалисти! Време е да преминем към тегленето на жребия!
— Точно така, Фил, това пред мен е компютърът, който в момента разбърква имената, аз ще натисна само ето това копче! И така първата среща ще бъде между… — изминаха няколко напрегнати секунди, преди водещият да натисне копчето — „Перперикон“! — извика той, а в този момент вълна от възгласи на негодувание се разнесоха в стаята. Случи се точно това, което те не желаеха — паднаха се да бъдат в първата среща.
— Нека сега да видим кой ще се изправи срещу Перпериконци? — водещият отново задържа пръста си над копчето, колкото да внуши усещане за драматизъм, след което го натисна. На екрана се изписа „Мадара“.
— О! Съперник на „Перперикон“ в първата среща ще бъде отборът на кадетите от „Мадара“. Доста интересно се очертава, а Фил?
— Така е, Марио. Нека не забравяме, че съвсем на скоро се случи скандален трансфер при първокурсниците на тези два отбора. Пилотът на изтребител от първи курс Силвия Пламенова, която беше част от отбора на „Мадара“, се премести на „Перперикон“ където пък я приеха в техния отбор.
— Да, подобни неща не се виждат всеки ден, Фил! — в този момент всички в стаята видяха как Силвия заравя лице между коленете си.
— Не мога да повярвам, че го казват по тридевизията!
— … да, бих казал, че не съм виждал подобно нещо през цялата си кариера във флота — продължаваше да се чува гласът на водещия.

— Какво според теб е накарало младата надежда на „Мадара“ да се премести при техните съперници от „Перперикон“, Марио?
— О, няма как да сме сигурни, но сме длъжни да споменем, че според източник, пожелал анонимност, става дума за любовна история. След като е скъсала с досегашното си гадже — капитана на отбора на първокурсниците, тя е тръгнала с пилот от „Перперикон“, който пък също е от отбора на своя кръстосвач.
— Това наистина ще придаде малко повече пикантност на предстоящия сблъсък! Но нека сега видим кои ще са участниците във втората среща!
— Вече всички знаят! — изхлипа Силвия, докато Алекс я прегръщаше.
— Спокойно де, те така или иначе знаеха — намеси се Арвин, смятайки, че това би трябвало да я успокои.
Междувременно започна тегленето на жребия за втората среща. Първият изтеглен беше отбора на „Хелзинг“.
— Сега да видим срещу кого ще се изправи „Хелзинг“ във втората среща, възможностите са само две… „Перперикон“! — извика водещият.
— О, не, много лош жребий ни се падна! — коментира Зак.
— В такъв случай, Фил, за третата среща остават само „Мадара“ срещу „Хелзинг“. Определено жребият е най-труден за „Перперикон“, които ще трябва да изиграят двете си срещи последователно и е най-благоприятен за „Мадара“, тъй като те ще имат възможност да си починат между двете срещи.
— Да, така е, нека не забравяме и „Хелзинг“, които пък ще имат предимството, че ще могат да наблюдават противниците си през първата среща и така да си направят съответните изводи за силните и слабите им страни. Но си прав, определено жребият се оказа най-неблагосклонен за „Перперикон“
— Все пак нищо още не е решено, Фил, най-интересното тепърва предстои! Първата среща между отборите на „Перперикон“ и „Мадара“ ще се състои в неделя!
— Тръпнем в очакване! — Арвин изгаси тридевизора. Силвия вече не изглеждаше толкова разстроена, а вниманието на всички се измести към лошия жребий, който им се падна.
— Ще ви бъде трудно на първия мач, но ще ви е още по-трудно на втория, защото противниците ще са наясно с много от силните и слабите ви страни — каза загрижено Златина. Тя самата бе участвала в игрите и през четирите години на обучението си като кадет.
— Честно казано не ме е страх! — заяви Алекс. — Нямам търпение да срещна по време на битка летците на „Мадара“, особено Стийв. Ще ги унищожим!
— Това да се чува! — одобрително възкликна Арвин и потупа Алекс по рамото.

* * *

Лао Ян влезе в кабинета на адмирал Юлиян Стаматов.
— Предполагам вече си разгледал обобщения доклад от акцията на нашите разузнавачи? — започна Ян. Стаматов надигна поглед и след като кръстоса ръцете си, каза:
— Може да се каже, че имаме добра и лоша новина. Добрата е, че новите системи работят и вече можем да шпионираме аркусианците много по-отблизо — след тези думи Стаматов включи големия монитор в кабинета си, където се появи една от снимките, направени при разузнавателната мисия. На снимката се виждаше сложна структура, подобна на индустриален център.
— Да, можем да държим аркусианците по-изкъсо, поне докато не усъвършенстват радарите си, което е възможно да се случи във всеки един момент.
— А що се отнася до това — и Стаматов посочи снимката, — явно, е, че аркусианците на Гразър строят фабрики за производство на космически бойни единици, вече и на самата повърхност на Хелена 9. Не само щурмови кораби и изтребители, но и средни и тежки кораби…

Докато говореше, снимките на монитора се сменяха, показвайки вече нарасналата космическа флотилия на орбита около планетата. Виждаше се и мистериозната орбитална станция, която първоначално привлече вниманието на флота. Сега тя изглеждаше така, сякаш към нея бяха добавени поне още дузина нови модули, които й придаваха още по-внушителен вид.
— Това там според нас са казарми! — каза Ян, сочейки група малки постройки на повърхността на планетата. — А на следващата снимка се виждат две фабрики, които произвеждат танкове и други видове бронирана сухопътна техника — изображението на екрана се смени още веднъж и в по-близък план можеше да се види част от готовата продукция — наредени един до друг стотици аркусиански танкове.
— Мислиш ли, че подготвят инвазия? — каза Лао Ян, като въпросът му даваше по-скоро тема за размисъл, отколкото изискваше директен отговор.
— Все още силите им са твърде малко, за да е пълномащабна инвазия. Само няколко кръстосвача от Седми флот могат да сразят тази флотилия.
— Може би не инвазия, но атака?
— Възможно е да ни атакуват с малка част от корабите си, а след това да използват укрепените си позиции около Хелена 9 за да отбият евентуални ответни действия.
— Да, звучи по-вероятно! — съгласи се Лао Ян. — Трябва да сме нащрек!
— Налага се да сме особено бдителни по време на игрите. Твърде вероятно е точно тогава да решат да ни атакуват!
— Вече сме взели допълнителни мерки за сигурност, но най-добре беше да ги отменим — промълви Лао Ян.
— За съжаление сме в изборна година и всяко нещо се превръща в политически въпрос. Надявам се да не платим твърде висока цена…

* * *

Алекс се събуди много рано сутринта в неделя в средата на месец юни. Финалът на военните игри логично се предвиждаше винаги за последния месец от учебната година. Извъртайки се настрани, Алекс видя нежния силует на Силвия, която още спеше на леглото до него. В сумрака, огненият водопад на косата й изглеждаше почти сив. Докато спеше, лицето й издаваше спокойствие и невинност. Алекс се изправи и тихо облече униформата си, след което съвсем леко целуна Силвия по главата, преди да излезе от стаята. Както преди първото му упражнение по бойно пилотиране, така и сега се движеше сам по пустите коридори на кръстосвача. Харесваше му да чува ехото от собствените си стъпки, нещо, което беше невъзможно през деня, когато по коридора се движеха стотици хора. Този път Хигрусите на първокурсниците стояха приготвени в хангара на докинг-станция три. Докато преминаваше през входната врата, го огря необичайна светлина, влизаща през тесните прозорци на хангара. Източник на това сияние бе отразяващата повърхност на планетата Хепсия, около която гравитираше „Перперикон“. Пред един от прозорците Алекс забеляза стройния силует на момиче в кадетска униформа. Веднага я позна — беше Габриела. Тя стоеше с лице към прозореца, но когато чу стъпките му се извърна.
— Този път те изпреварих… — каза тя многозначително. Алекс застана до нея, вглеждайки се в повърхността на планетата. Беше неприветлива сива пустиня, осеяна с кратери и скали. На нея не би могъл да съществува какъвто и да било живот, но хората поддържаха изкуствена атмосфера с помощта на силово поле. Освен за военни учения Хепсия се използваше и за добив на минерални ресурси, а също и като укрепена позиция в близост до границата. На нея живееха постоянно едва няколко хиляди души.

— Поне вече знам, че не съм единственият, който се чувства по същия начин, както преди първото ми излитане в открития космос — усмихна се Алекс.
— Да, тогава беше първият ни полет. А сега какво е? Защо имам чувството, че е толкова важно?
— Сега… ще е първата ни битка — отвърна спокойно Алекс. Габриела го погледна с разбиране.
— Ако трябваше да е срещу „Хелзинг“…
— Тогава щеше да е просто състезание. Както срещу „Дунав“. Но след всичко, което се случи… срещу „Мадара“…
— Ще бъде битка!
— Да…
В този момент двамата чуха как вратата се отваря и се обърнаха. Беше Силвия, която скоро се присъедини към тях. Алекс нежно я прегърна през рамото.
— И ти се събуди по-рано, а? — попита я Габриела.
— Да, не знаех къде да отида и реших да дойда тук. Нямах представа, че ще ви намеря.
— Неспокойна ли си? — попита Алекс.
— Ами… днес ще се изправя срещу бившите си съотборници… ще се справя!
— Всички ще се справим! — заяви Габриела.
Въпреки, че имаше много общо със ситуацията в началото на учебната година, Алекс си даде сметка, че причините да се чувства така сега са коренно различни. Преди, стоеше до изтребителя, на който бе изписано фамилното му име и си мислеше колко много значи това. Мислеше си, че на подобен изтребител, със същото това име на него, баща му Юлиян Стаматов е правил велики подвизи, бранел, е човечеството и е писал историята. Съзнанието му бе изпълнено от чувството, че да носи това име е голяма чест и отговорност и той трябва да се справи изключително добре, за да не го посрами. Сега, след близо девет месеца във флота, стоейки на същото това място осъзна, че съвсем други мисли го вълнуват. Отново чувстваше, че не бива да се посрами. Но този път извърна глава и погледа му се спря на лицето на Силвия, подпряла се на рамото му, загледана в пространството навън. Сега щеше да се сражава, за да защити момичето, което обичаше, достойнството на приятелите, с които прекара почти неразделно последните девет месеца и най-вече собствено си достойнство. Беше сигурен, че някъде там, над сивия пустинен пейзаж на Хепсия, ще срещне Стийв и тогава загубата не съществуваше като вариант. Трябваше да победи! Независимо от изхода на състезанието, той трябваше да спечели тази лична битка на всяка цена.
Звукът от отварянето на механичната врата на хангара ги накара да се обърнат назад. Те останаха изненадани, когато видяха командир Кърт да влиза, държейки чаша ароматно кафе.
— Я, кой не може да спи до късно днес? — каза той с леко шеговит тон. — Да не би да са ви омекнали коленете преди великата битка с „Мадара“? — попита той и в думата „велика“ се усещаше едва доловима ирония. Сякаш този стар космически вълк, преживял стотици истински битки с аркусианците, се надсмиваше над тяхната лична драма и незначителността на притесненията им относно състезанието срещу „Мадара“.
— Много искаме да победим, Сър! — каза Алекс.
— Разбирам! И аз не по-малко от вас искам да победите! Е, добре де, може би не се вълнувам чак толкова много, но ми се иска да покажете на връзкарчетата от „Мадара“ кой е най-добрия.
— Ще дадем най-доброто от себе си, Сър! — заяви Габриела.
Кърт отпи от кафето си, след което се загледа в повърхността на планетата отпред. Силната светлина огряваше лицето му, придавайки още по изострен вид на дълбоко врязаните бръчки.
— Разбирам как се чувствате… — промълви този път с по-дълбок и замислен тон.

Всички се вгледаха в него озадачени.
— Горите от ентусиазъм и от желание да победите. Настървени сте допълнително от нотката на лична вражда между вас и някои кадети от „Мадара“ — Кърт направи кратка пауза, но нито един от тримата не се обади. Стояха и чакаха да довърши мисълта си.
— Това е нож с две остриета. От една страна, личните ви чувства ви мотивират да се стараете повече по време на упражненията и да се раздавате на състезанието. От друга страна обаче емоциите понякога могат да замъглят преценката ви, която е от решаващо значение за оцеляването на бойното поле — Кърт отново отпи от кафето си, след което продължи:
— Вие тримата бяхте най-добрите ми ученици през изминалата година…
— Благодарим за оценката, Сър! — каза Габриела с учтив тон. Кърт нямаше навика често да раздава комплименти.
— През тази първа година във флота научихте много неща. Как да летите на космически изтребител, научихте бойни маневри, тактики, противодействия, но днес ви предстои най-важният урок. Ще трябва да се научите как да управлявате емоциите си, така че винаги да работят във ваша полза, а не във ваша вреда. Ако съумеете да постигнете това, съм сигурен, че останалите ви способности са достатъчни, за да се справите.
Постепенно хангара започна да се изпълва с кадети, които заприиждаха с наближаването на часа за упражнението. Те трябваше да излетят със своите Хигруси и да кацнат на летище, което беше част от военна база на планетата Хепсия. Тази база щеше да бъде владение на кадетите от „Перперикон“ по време на състезанието.
В седем и половина сутринта всички кадети бяха на линия и командир Кърт им даде заповед да се качват по Хигрусите и да отлитат за базата. Оттам нататък, до края на деня, те щяха да приемат заповеди не от него, а от командването на техния отбор, състоящо се предимно от кадети четвърти курс. Целият отбор пилоти първокурсници летеше в делтовидна формация, предвождана от Габриела. Спокойното им пътуване до планетата отне около петнадесет минути, след което те започнаха да се снижават към повърхността. В този момент по радиостанцията се чу младежки глас:
— Здравейте, тук е кулата на база „Перперикон“. Приемате ли?
— Тук ескадрилата на първокурсниците на „Перперикон“, аз съм командващ кадет Габриела Каменова. Очакваме по-нататъшни наставления!
— Добре, кадет Каменова, според разпоредбите на командването, вашата част приема названието „Пилетата“, разбрано ли е?
— Да, Сър! — отговори Габриела, леко разочаровано. По канала, на който само те можеха да си приказват, останалите от отбора разменяха реплики на негодувание:
— Пилетата ли? Ама че тъпо име!
— Защото сме първи курс! Това е унизително!
— Пилета, за ходете за кацане към писта дванадесет! — продължи гласът по радиото.
— Тук Пилета, прието! — отговори Габриела. Петнадесетте Хигруса кацнаха един след друг на пистата и бяха насочени към хангарите. Там вече стоеше паркирана ескадрила от изтребители „Ягуар 7“ на кадетите от втори курс. От всички единствено първокурсниците използваха Хигруси, които изглеждаха като анемични в сравнение с Ягуарите.
Докато разглеждаше отблизо могъщите машини, Алекс се замисли, че тактиката трябва да е предвидена по такъв начин, че те да се изправят срещу първокурсниците на „Мадара“. Нямаше да има никаква полза, ако попаднеха в битка срещу по-горен курс. Това означаваше, че срещата му със Стийв беше повече от сигурна по време на това състезание.

До началото на сблъсъка имаше два часа и всички трябваше да отидат в залата за брифинг, за да се запознаят с полевата ситуация и тактиката. Преди брифингът да започне, кадетите се тълпяха в голямата зала и си приказваха помежду си главно за предстоящото състезание. Алекс успя да различи познати лица:
— Вижте, това са Зак и Мегън! — каза той на Силвия и Габриела. Тримата се отделиха от групата си и отидоха при своите приятели.
— Как е положението? — попита Алекс, забелязвайки, че Мегън изглежда нещастна, а Зак имаше загрижен вид.
— Мисля, че ни е хванала сценичната треска! — заяви Зак.
— Защо така? — попита със загрижен той Силвия.
— Аз отново ще пилотирам страйкъра, в който ще е отряда на Зак — смотолеви Мегън. — Просто е голяма отговорност. Ако някой от вас го свалят, отстраняват само него, ако мен ме свалят, целия взвод на Зак ще отпадне, без дори да са имали шанса да покажат какво могат.
— Да, но само теб не те свалиха на миналото състезание! — опитваше да я ободри Зак.
— Знам, но просто се притеснявам! — в този момент високоговорителите пропукаха и друг младежки глас оповести:
— Моля всички кадети да заемат местата си, брифингът започва!
Алекс, Силвия и Габриела трябваше да оставят Зак и Мегън и да се насочат към местата, предназначени за пилотите на изтребители от първи курс. Там вече се намираха техните съотборници. В далечината Алекс забеляза как Зак сяда при своя взвод, а Мегън при пилотите на страйкъри, сред които беше и Джери, който изглеждаше в приповдигнато настроение.
Отпред имаше широк подиум с продълговата маса, на която се намираха командирите. Това бяха най-отличилите се кадети за целия период на обучението си. Те всички бяха четвърти курс и след края на игрите вече нямаше да са кадети, а дипломирани офицери от флота. В средата на масата седеше главнокомандващият на име Солор Дейн — слаб и висок младеж с бледо лице и дълга руса коса. Сините му очи гледаха с проницателно изражение през фини правоъгълни очила. Алекс го наблюдаваше, докато заемаше мястото си. Солор имаше елегантни, но властни маниери, на човек, който чувства, че превъзхожда повечето хора. Обучаваше се за пилот и командир на голям кораб — същата специалност като Мегън и Джери. До него отляво седеше момче, което на пръв поглед изглеждаше като пълната противоположност. Ерик Места имаше тъмна кожа и очи, едра мускулеста фигура, която изпълваше униформата по шевовете. Прическата му беше тип канадска ливада, подобна на тази на Зак, каквато имаха много от пехотинците. Не представляваше трудност да се предположи, че Ерик щеше да командва сухопътните сили. Отдясно на Солор Дейн стоеше красиво момиче на име Маргарита Филипова. Тя имаше права кафява коса, пъстри светли очи и носеше познатата униформа на кадет — пилот от „Перперикон“. Алекс веднага се досети, че тя е командващият на флотилията от космически кораби и изтребители. Отстрани на Маргарита и Ерик стояха съответно още по трима кадети, представляващи по-долните звена от йерархията на командването.
Солор Дейн се изкашля в микрофона, за да привлече вниманието и след като в залата се възцари тишина, започна:
— Здравейте всички! — гласът му, макар и достолепен, все пак звучеше младежки — Искам първо да кажа, че за мен е голяма радост и чест факта, че в края на обучението ми като кадет бях избран да предвождам отбора на „Перперикон“. Радостта ми би била по-голяма единствено, ако успеем да извоюваме шампионската титла!

След тези думи залата се изпълни с аплодисменти и окуражителни възгласи. Когато кадетите утихнаха, Солор Дейн продължи:
— Искам специално да се обърна към останалите четвъртокурсници, вероятно те се чувстват по същия начин, както и аз сега. Това е нашата последна задача като кадети и ние трябва да я изпълним подобаващо. След края на тези игри някои от нас ще продължат да служат в Седми флот, други ще бъдат разпределени в далечни краища на Земния Съюз. С мнозина сигурно никога повече няма да се видим. Но всеки един от нас ще си спомня тези последни дни, в които сме се борили заедно, за да извоюваме победата на „Перперикон“.
Отново се чуха бурни аплодисменти, най-шумни бяха четвъртокурсниците. Алекс се замисли, че в един далечен ден и той ще се намира в тяхното положение. Чудеше се как ли се чувстват, знаейки, че предстоят последните им усилия преди края на един важен период от живота им. И че скоро всичко за тях ще се промени драстично. Това всъщност много напомняше на начина, по който той самият се чувстваше в края на миналата година, когато завърши гимназия и постъпи като кадет на борда на „Перперикон“. Най-драматичната промяна в живота му, въпреки всичките трудности, го караше да се чувства щастлив.
— А сега нека видим какво ни очаква в днешния сблъсък! — продължаваше Дейн и на големия екран зад него се появи сателитна снимка на бойното поле. В единия край с червено беше отбелязана базата на „Мадара“, а в другия със синьо тази на „Перперикон“.
— Както знаете, на картата има определен брой контролни точки, намиращи се на стратегически позиции. С даването на старт двата отбора ще започнат ги завземат. Според правилника нямате право да установявате контрол на по-предна позиция, ако преди това не сте завладели предходната.
В този момент на екрана се появиха множество червени и сини петна.
— Това са точките, които двата отбора ще завладеят без съпротива просто защото се намират по-близо до стартовите им позиции. Тези по средата на картата — и в този момент на екрана се появиха няколко оранжеви петна — ще са местата на съприкосновение с противника. Счита се, че при равностойни отбори това ще са точките, където двете армии ще пристигнат по едно и също време. Имаме всички основания да смятаме, че кадетите от „Мадара“ са един много силен противник. Нямат слабо звено в нито един от курсовете, така че не се очаква някое тяхно подразделение да се издъни. В първи кръг на игрите показаха отлични умения, така че за да победим ще се наложи абсолютно всички от нас да действат на ниво. Ако дори една част се издъни, това ще даде такова предимство на „Мадара“, че загубата ни ще бъде неминуема.
Солор Дейн направи кратка пауза. За миг залата се изпълни с напрегнато боботене. Когато тишината отново се възстанови, Дейн продължи:

— Ето каква ще бъде стратегията ни накратко. Всяка една част ще има за цел поредица от точки, върху които трябва да установи контрол в рамките на първите тридесетина минути от играта. Не губете време на междинните пунктове, само включете комуникациите, с което да установите, че позицията е под наш контрол и продължавайте напред. Последната от поредицата точки ще е граничната, където най-вероятно ще срещнете врага! Ако не сте се замотали твърде много, вашите противници няма да са успели все още да се окопаят на позицията. Ще се заформи сражение, при което вашата част ще бъде отговорна за установяването на контрола над тази точка. Няма да имате подкрепления, тъй като всички останали също ще бъдат ангажирани на други точки. Ако надделеете над противника, остатъка от неговите сили ще се оттегли до най-близката позиция под техен контрол. Не се хвърляйте в атака без изрично да ви бъде заповядано. Вместо това се погрижете да установите защитен периметър, така че да може се отбранявате с минимален брой сили. Част от вашите хора може да бъдат изпратени да помогнат на други места, така че трябва да се възползвате от стратегическите предимства, които позицията ви предлага, за да я отбранявате възможно най-ефективно. Ако се случи неблагоприятният сценарий и противникът ви успее да надделее, оттеглете се до последната точка, над която сте установили контрол и се постарайте да я защитите максимално добре. Не се впускайте в контраатака без изрична заповед. Времето за провеждане на това състезание е осем часа и когато те изтекат, отборът държащ под контрол по-голям брой точки печели. Съществува и вариантът за победа чрез нокаут, когато един от отборите успее да превземе главната база на противника.
Отново настъпи кратка пауза, след което думата взе Ерик Места — командващият на сухопътните сили:
— Обръщам се към пехотинците! Трябва да знаете, че тази игра е на завладяване и защитаване на позиции, в която основната функция се изпълнява от наземните сили. Вие ще трябва да окупирате дадена позиция и да я защитавате. Вие ще трябва да изтласкате противника от неговите позиции. Ролята на авиацията е да ви осигурява транспорт и въздушна поддръжка, но когато се изправите лице в лице противника, пилотите не могат много да ви помогнат. Теренът предлага максимално разнообразни условия. Ще трябва да се биете сред пустинята и скалистите планини, както и да превземате сгради в контролните пунктове. Целта на това състезание е да ви постави в условия, максимално близки до тези при реална битка, така че ще трябва да си спомните всичко, което сте научили досега, ако искате да оцелеете.
След края на това кратко изказване в залата се чуха аплодисменти. Тогава думата взе командващият на военновъздушните сили Маргарита Филипова:
— Пилоти, в битката за установяване на въздушно превъзходство ще срещнете много силен противник в лицето на кадетите от „Мадара“. Представянето на всички на бойното поле е изключително важно, но най-решаващо е това на изтребителите. Ако допуснете пилотите на „Мадара“ да завладеят небето, те ще могат лесно да атакуват нашите транспортни и поддържащи кораби, като по този начин ще ни парализират. Освен това техните страйкъри ще кръстосват небето безпроблемно и ще поставят нашата пехота в крайно неравностойно положение. Така, че разчитам, че ще се справите със сложността на задачата, която е поставена пред вас! Напомням на всички пилоти, че не сме в открития космос, така че трябва да отчитате фактора гравитация и въздушно съпротивление. Припомнете си класическите положения при авиацията, защото в момента сте точно това. При липса на гравитация в открития космос, посоките са без значение, но сега при издигане губите скорост, докато при снижаване печелите. Тези неща са били решаващи при въздушния бой в ерата на самолетите. Пожелавам на всички късмет и успешен лов!