Get Adobe Flash player

Солор подпря брадичка, на двете си ръце, облегнати на бюрото. Изглеждаше спокоен, но умът му трескаво прехвърляше възможните ходове. Накрая взе решение:
— Ако допуснем второкурсниците на „Мадара“ да направят пробив, те ще могат да атакуват четвъртокурсниците ни в гръб. Третокурсниците няма да могат да им помогнат, защото самите те не могат да изоставят позицията си. Ако тогава и четвъртокурсниците паднат, Мадарци изобщо няма да си губят времето в завладяване на контролни точки. Пътят им към главната ни база ще бъде открит.
— Не можем да го допуснем! Това ще е позор! Да паднем с нокаут от „Мадара“…–гневеше се Ерик.
— Остават ни първокурсниците — продължи с все така спокоен глас Солор.
— Но второкурсниците на „Мадара“ имат четири оцелели изтребителя „Ягуар 7“. Те държат небето и ние дори не можем да изпратим страйкъри и транспортни кораби, за да пренесем пехотинците си. Ще бъдат свалени още по пътя — възрази Маргарита.
— Все пак имаме четири изтребителя — отговори Солор. Двамата му събеседници се изцъклиха насреща, след което Маргарита с удивен глас възрази:
— Но те са „Хигруси“, Солор! Няма да имат никакъв шанс срещу Ягуарите!
— Да, но ще ни спечелят време. Докато Ягуарите на „Мадара“ са заети с нашите Хигруси, страйкърите ни ще могат да оперират. Първокурсниците имат десет оцелели страйкъра, плюс петте на второкурсниците, така ще имаме по-голяма флотилия, от тази на „Мадара“, които разполагат само със седем. Имаме и много оцелели пехотинци. Докато Хигрусите ангажират вниманието на Ягуарите, нашите наземни сили, подкрепени от страйкърите, ще могат да нанесат големи поражения на техния отбор.
— Но това ще трае само докато четирите Хигруса бъдат сдъвкани и изплюти от Ягуарите, а после? — попита нервно Ерик.
— Междувременно ще дам заповед на третокурсниците ни да преминат в настъпление. Все пак имаха преимущество и би трябвало да разгромят тези на Мадара. Ако успеят, ще можем да пратим малко подкрепления, надявам се с Ягуари, на фронта на второкурсниците. Времето ще бъде от решаващо значение!
След тези думи тримата се захванаха да раздават подробни нареждания на всички командири, намиращи се на бойното поле. Габриела получи заповед да поведе четирите хигруса в оказаната посока и да очаква сблъсък с четири Ягуара. Нареждането беше да спечели колкото може повече време. Мегън трябваше да поведе девет от страйкърите, пренасящи по-голямата част от пехотата към същата точка. На Зак беше наредено да се качи заедно с повечето от хората си на страйкърите и да се подготвят за топло посрещане, когато кацнат. Позицията на първокурсниците щеше да се охранява от само един страйкър и гарнизон от десет души, командвани от Тейлър Сайрът. Двете оцелели противовъздушни установки и двата танка щяха да бъдат транспортирани също на горещата точка с помощта на транспортния кораб на Джери. Всички бяха притеснени от този развой на събитията. Очакваха да им бъде наредено да продължат победният си марш и да доразмажат първокурсниците на „Мадара“, но вместо това ги пращаха на друг фронт, където щяха да се съревновават с кадети, които имаха година по-голям опит. Най-горчивият хап се падаше на четиримата пилоти — Габриела, Силвия, Алекс и Матю. Те трябваше да се изправят не само срещу по-опитен противник, но и срещу по-добре въоръжен. Със сигурност Хигрусите им нямаше да имат никакъв шанс срещу Ягуарите. Най-добре го знаеше Габриела, която самата бе имала шанса да пилотира, макар и веднъж, „Ягуар 7“. Докато летяха с пълна скорост, нито един от четиримата не проговори в радиостанцията, докато накрая радиомълчанието беше нарушено от Габриела:
— Е приятели, явно в края на това състезание името на нито един от нас няма да е в почетния списък с оцелелите. Но ако искаме отборът на „Перперикон“ да победи, трябва да си свършим работата възможно най-добре. Трябва да им спечелим колкото можем повече време.
Алекс бе обзет от особено чувство. В крайна сметка това беше само игра, но дали при реална война на пилотите им се налагаше да се изправят пред подобни дилеми? Биха ли те четиримата тръгнали така уверено, ако знаеха, че ги очаква смъртта? Щеше ли той самият да е готов да тръгне с еднопосочен билет към безнадеждна битка само за да спаси бойните си другари? Истината бе, че се надяваше никога да не му се наложи да отговаря на тези въпроси. Явно останалите бяха потънали в подобни размисли, защото отново никой не продумваше, докато тишината не се наруши от пиукането на радара. Почти веднага след това се чу гласът на Габриела, който звучеше напрегнато и сериозно:
— До всички единици, засичам четирима бандити на дванадесет часа! Имате разрешение да ги атакувате.
— Разбрано! — отговори всеки един от останалите трима. Алекс натисна дросела и се устреми решително срещу противниците.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile4590 31-10-2018 11:32
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://www.asvsa.org/images/photos/955/116/afbbb59537949b133dd7ba1a.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране