Get Adobe Flash player

— Няма значение! — упорстваше Силвия, но Зак заговори.
— Онзи олигофрен Стийв се е заяждал със Силвия на партито. Мегън и Габриела също са били там, но нас двамата ни е нямало, за да му разкажем играта.
— По-добре, че ви нямаше, щяхте да предизвикате масово сбиване. Ние си се оправихме достатъчно добре! — възрази Мегън.
— Абсолютно съм съгласна! — добави Силвия. Тя по-малко от всичко искаше отново да влезе във флотските новини, този път като причинителка на масово сбиване между кадети на „Мадара“ и „Перперикон“.
— Е, че какво му е лошото на масовото сбиване, щяхме да…
— Някой виждал ли е Габриела? — попита Алекс. Никой не я беше мяркал от сутринта.
— Сигурно е станала по-рано от нас — предположи Мегън. Но къде ли можеше да е?
След закуската Алекс прекара известно време със Силвия. Двамата се разхождаха по алеите в малкия парк пред общежитието. Изкуственото напояване успяваше да поддържа трева и паркови дръвчета в иначе изключително сухите природни условия. Двамата поговориха малко за инцидента със Стийв, но Силвия го увери, че наистина нищо кой знае какво не се е случило и не се налага да се занимава повече с това.
— Просто не е могъл да се примири с това, че загуби от теб — каза накрая тя, прегръщайки го. Искрящото обедно слънце се отразяваше в огнения цвят на косата й.
Малко по-късно Силвия каза, че е изморена и поиска Алекс да я изпрати до стаята й. След това той реши да се опита да намери Габриела. Нямаше представа къде може да е, затова първоначално пробва да я открие чрез функцията за позициониране на своя старфон. Габриела обаче явно беше изключила тази функция на старфона си, така че не можеше да бъде открита. За момент Алекс се зачуди дали да не й се обади? Щеше да е неловко да й каже: „Виж, вчера ми се стори, че се държиш странно искаш ли да поговорим?“. Изминаха няколко секунди на двоумение, след което все пак набра номера й. Тя се появи на дисплея. Беше тъмно и той не можеше да познае дали се намира в стаята си или някъде другаде.
— Здрасти, Алекс.
Гласът не беше груб, но й липсваше обичайната нотка на ентусиазъм, когато поздравяваш близък приятел.
— Здравей, разбрах, че снощи сте имали малък инцидент с нашия приятел Стийв.
— Нищо сериозно, оправихме се.
— Чувствам се леко кофти, че нашата история със Силвия причинява такива неудобства и на други хора, като теб и Мегън.
— Ти не си отговорен за действията на Стийв. Наистина няма проблем. Впрочем радвам се, че го победи вчера. Това е наистина голям успех, все пак той е капитанът им.
Една мисъл прекоси ума на Алекс. Габриела беше първата, която го поздравява за победата му над Стийв, без да спомене Ягуара. Какво наистина ставаше?
— Нямам какво да правя, другите отидоха да спят. Искаш ли да се видим?
— В момента правя проверка на системите на моя Хигрус в хангара. Ако искаш ела.
— Чудесно! — Алекс затвори. За момент си помисли, че само Габриела е в състояние да се занимава с проверка на системите на изтребителя си, нещо, което по принцип не е задължение на кадетите. Тръгна пеш към хангарите. Докато вървеше по алеята усещаше как сухият пустинен въздух дращи гърлото му. След около петнадесет минути вече се намираше до хангара, приютяващ Хигрусите на първокурсниците. Влезе през огромната метална врата и откри Габриела в кабината на нейния Хигрус.
— Какво правиш? — попита той.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile8548 31-10-2018 19:04
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://sharethee.com/images/photos/1986/1/2f15f3949f27d1fe5a7e46d0.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране