Get Adobe Flash player

Ако някой от другите кадети, пилоти или преподаватели знаеше за този дуел, те щяха да му се насладят като на зрелището на годината. Двамата правеха изкусни пируети и зашеметяващи спускания, резки завои и бързи ускорения, внезапни забавяния и стремглави изкачвания. Те владееха своите машини в такова съвършенство, каквото малцина от пилотите ветерани бяха успели да достигнат. Държаха се така, сякаш металните корпуси на корабите са естественото продължение на телата им, сякаш тягата на двигателите е физическото въплъщение на волята им, сякаш инструментите за навигация са неразделна част от собственото им съзнание. Алекс напълно изгуби представа за времето, не знаеше дали битката продължава минути или часове, не чувстваше умора.
Нито един от двамата не вземаше превес, силите им бяха уравновесени като полюсите на магнит, полетът им напомняше на астрономически модел на две тела в пространството, призвани да гравитират едно около друго, но никога да не влязат в съприкосновение. Ако някой виден професор и теоретик на космическия бой можеше да ги види в този момент, щеше да каже, че те са постигнали невъзможния идеален модел на двубой, при който всеки един от двамата участници отразява по перфектен начин ходовете на противника си и обратното. Но никой не ги наблюдаваше, това съвършенство, тази красота, този шедьовър на пилотирането щеше да остане тук и в този момент завинаги.
Изведнъж сякаш атмосферата между тях се разцепи. Алекс усети несвойствени вибрации. Огромна черна и безформена маса навлезе в небето сред тях, идвайки някъде от открития космос. Краищата на гигантската структура горяха от триенето в атмосферата. След няколко секунди тя забави ход и можеше да се види изцяло, висяща във въздуха.
— За Бога, Алекс какво е това?! — чу се по радиостанцията. В първия момент той искаше да отговори „не знам“, но после нещо просветна в съзнанието му. Статиите, които бе чел преди месеци, секретните фотографии, изтекли в старнет, Алекс я позна. Това беше аркусианската база, намираща се на орбита около планетата Хелена 9. Онази мистична структура, за която всички експерти в Земния съюз се чудеха какво представлява. Мнозина смятаха, че е аванпост — база, от която може да се осъществи атака в пространството на съюза, но никой не бе предполагал, че тази структура всъщност е подвижна и би могла да служи като кораб за извършване на инвазия.
— Това са Аркусианци! Да преминем в бойна формация!
Още не бе изрекъл тези думи и стотици аркусиански щурмови кораби излетяха от многобройните шлюзове на станцията. Те нападнаха ескадрилата от Ягуари, която се бе отзовала незабавно на сигнала за вражеска атака. Междувременно гигантски плазмени оръдия започнаха да бомбардират повърхността на планетата. Базата беше първата им мишена. Алекс видя как командния център се взриви. За щастие след края на състезанието в него нямаше никого. Сърцето му обаче се сви, при вида на дим, издигащ се над общежитието, на кадетите от „Перперикон“. Двамата с Габриела летяха в плътна формация крило до крило. Те знаеха, че скоро аркусианците ще погнат и тях, но нямаше какво да направят, защото Хигрусите им не бяха въоръжени.
— Трябва да кацнем! Ще ни свалят и няма да помогнем с нищо! — извика Габриела. Алекс започна да търси подходящо летище на тактическия дисплей. Трябваше да е някое извън епицентъра на сражението.
— Искам да знам дали и ти желаеш същото, което и аз?! — попита той.
— Какво имаш предвид?

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile8548 31-10-2018 19:04
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://sharethee.com/images/photos/1986/1/2f15f3949f27d1fe5a7e46d0.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране