Get Adobe Flash player

— Искам да кацна и незабавно да се кача в боен кораб!
— Аз също! — изрече Габриела.
— Тогава мисля, че това е нашето летище! — и Алекс прати координатите на Габриела.
Двамата бързо се отдалечиха от битката. Летището се намираше в обсега на атаката, но в нейната периферия. Те се надяваха да открият функциониращи кораби и да имат време да се включат в защитата на Хепсия. Снижавайки се към координатите, веднага им направиха впечатление гъстите облаци от пушек, издигащи се от хангарите и други сгради около пистите. Двамата се опитаха да се свържат с контролната кула, но никой не отговаряше. Знаеха, че е опасно да кацат без разрешение, но не изглеждаше някой да се опитва да излети в този момент, така че избраха най-здраво изглеждащата писта и заходиха към нея. Докато се приземяваха, никой не ги посрещна и не се опита да установи контакт с тях. Те се огледаха и скоро избраха един от хангарите, който изглеждаше най-малко пострадал от бомбардировката.
— Там трябва да има функциониращи Ягуари! — извика Алекс и насочи Хигруса си в тази посока. Двамата с Габриела спряха близо до хангара и изскочиха от учебните кораби. Влизайки вътре, пред тях се разкри неочаквана гледка. Хангарът беше превърнат във временен пункт за настаняване на пострадали. Навсякъде тичаха медици, опитвайки се да окажат първа помощ на безбройните ранени, продължаващи да прииждат на носилки или куцащи към хангара. Носеше се зловонна задушлива миризма. Ранените лежаха на постелки по земята, а над тях стърчаха венозни системи с кръв или плазма. Пространството се изпълваше от стенания и крясъци. Тази атмосфера стъписа в първия момент двамата кадети, които досега не се бяха сблъсквали с подобно нещо. В първия момент те дори забравиха за какво са дошли и просто стояха неподвижно, наблюдавайки с ужас случващото се. Изведнъж внезапен трясък ги извади от вцепенението им. Плазмен снаряд уцели хангара, събаряйки част от покрива. Вътре стана още по-прашно, крясъците се умножиха, защото неколцина от ранените попаднаха под развалините. Алекс и Габриела знаеха, че ако искат да излетят, трябва да действат светкавично. В единия край на хангара, малко по-далеч от ранените, имаше пет изтребителя и един транспортен кораб, които изглеждаха невредими. Още една експлозия обаче отекна в близост до тях, карайки всичко да завибрира. Двамата се затичаха към Ягуарите. Знаеха, че не могат да ги активират без идентификационен код и парола. Налагаше се да открият някой от военния персонал, който да им помогне. В близост до корабите забелязаха седнал на земята мъж, в изцапана униформа на механик. Мъжът си превързваше сам крака с бинт. Габриела клекна до него и му помогна да стегне превръзката.
— Сър, ние сме пилоти от „Перперикон“. Искаме да използваме тези Ягуари, за да се бием с аркусианците, можете ли да ни помогнете? — попита тя. Човекът ги загледа. Явно му се виждаха твърде млади за пилоти, но пък бяха облечени в пилотски костюми.
— Имам администраторски достъп, сега ще включа двигателите.
Двамата му помогнаха да се качи първо в кабината на единия Ягуар, после и в другия, за да активира компютъра и да включи двигателите. След това бързо скочиха в кабините. Докато люковете им се затваряха, чуха механикът да вика:
— Късмет и добър лов! — Алекс му отвърна с палец нагоре.
Люкът се затвори херметически и изведнъж шумът от битката и от работещите двигатели притихна. Алекс се замисли и каза по радиостанцията:
— Габриела, всички бойни пилоти си имат позивни, нали така?
— Да.
— Ние как ще се наричаме?
Настъпи тишина. Те знаеха, че минутите са ценни, но не можеха да се изправят в битка с аркусианците, преди да решат този въпрос. Алекс смяташе, че името му трябва да охарактеризира в най-голяма степен собствената му личност. Обичаше две неща най-много — пилотирането и огъня.
— Аз ще съм „Огнен орел“
— Добро име! Аз мисля да се казвам… „Златна стрела“!
— Чудесно! Огнен орел до Златна стрела, в готовност съм за излитане!
— Златна стрела до Огнен орел, прието! Излитаме сега!
Двата изтребителя се изстреляха от хангара по пистата напред. Алекс за първи път имаше възможността да усети колко по-голяма е мощта на Ягуара в сравнение с тази на учебния Хигрус. Докато ускоряваше, два плазмени снаряда се взривиха в близост до пистата, хвърляйки оранжевите си отблясъци върху стъклото на кабината, но това не го отклони от пътя му. Държеше здраво щурвала, докато плавно се издигаше.
_„Това е!“_ — каза си той. Винаги се беше питал какво е да излетиш, знаейки, че не е упражнение или рутинен патрул, а смъртоносна битка. Какво ли чувстваха пилотите, малко преди да се изправят пред святкащите плазмени оръдия на врага? Сега вече знаеше. Не чувстваше страх или тревога, не мислеше за смъртта и болката, чувстваше единствено яростна възбуда и желание да се включи в битката час по-скоро. Натисна дросела напред, ускорявайки още повече, след което набра височина. Секунди по-късно усети лека вибрация и чу тътена от преминаването на звуковата бариера. Аркусианците бяха наблизо, усещаше го!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile8548 31-10-2018 19:04
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://sharethee.com/images/photos/1986/1/2f15f3949f27d1fe5a7e46d0.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране