Get Adobe Flash player

Алекс понасяше поредният рязък завой с огромно „G“ пренатоварване, когато до него достигна новината за отстраняването и на Габриела. Останали бяха само двамата със Силвия. За миг пред очите му сиво-розовото небе над планетата Хепсия бе изместено от черния открит космос. Пространството около него се изпълни с пурпурни, искрящи, огнени кълба от взривени космически изтребители, стотици плазмени снаряди се стрелкаха като сияещи линии пред полезрението му. Аларменият сигнал за опасност не спираше да пищи, предупреждавайки го, че са го взели на мушка за пореден път. Той водеше отчаяна битка с много аркусиански бойни кораби. Един от тях се носеше точно на шест часа, взимайки го на прицел. Алекс правеше отчаяни маневри, опитвайки се да се измъкне, а нагорещените плазмени снаряди профучаваха покрай него, понякога ближейки корпуса на крехкия изтребител. Приятелите му загиваха наоколо един по един и той не можеше да стори нищо. Първо корабът на Матю беше взривен, превръщайки се в огнено кълбо, разпръсквайки метални отломки във всички посоки. Сетне съдбата му последва и Габриела. Нейният изтребител се разцепи на две под удара на един плазмен снаряд, последван от още няколко попадения, които го довършиха, превръщайки го в горяща маса, която постепенно угасна и изчезна в пространството. Алекс успя да чуе за последно гласа й в някаква откъслечна реч по радиостанцията. Голяма буца беше застанала на гърлото му, той и Силвия останаха единствените оцелели от ескадрилата. Алекс успя да види през прозореца на кокпита си как тя бива преследвана от аркусиански изтребител, мъчейки се да се измъкне.
— Нееее! — крещеше Алекс, насочвайки се в тази посока, пренебрегвайки напълно опасността, която грозеше самия него в този момент. Но беше твърде късно, плазмените снаряди застигнаха кораба на Силвия и той се разлетя на хиляди парчета, озарявайки мрачния космос със сиянието си, след което пламъците изгаснаха и тя се изгуби напълно и завинаги.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови