Get Adobe Flash player

Алекс отвори очи поемайки си рязко въздух. В края на острия завой снабдяването на мозъка му с кръв спадна драстично и беше изпаднал в безсъзнание за може би секунда или две. Този, макар и кратък момент на слабост, дойде на цената на едно попадение, което пилотът на „Мадара“ успя да му нанесе. Оотново предприе избягващи маневри, нямаше право на повече грешки. Точно като в съня му, Силвия последва съдбата на останалите и също отпадна от играта. Така Алекс остана последният Хигрус, сражаващ се срещу Ягуар. За него в този момент оранжевото небе над Хепсия се превърна в най-самотното място на вселената. Беше изтощен от продължителното преследване, усещаше, че противникът му всеки момент ще го вземе отново на мушка, радиото мълчеше и знаеше, че няма с кого да се свърже. Самотната червена светлина отново светна на таблото, придружена от алармен сигнал. Това значеше, че след по-малко от секунда противникът му можеше да нанесе фаталния си удар. Алекс реши, че няма да се предаде. Независимо от изтощението и безнадеждността на ситуацията, опита един последен бесен завой за избягване. Пое си дълбоко въздух, не искаше отново да изпадне в безсъзнание, напрегна се колкото му позволяваха силите, с цел да устои на натоварването и започна изключително рязък завой, изненадвайки пилота на Ягуара, който не очакваше такава маневра от първокурсник. Секунда по-късно Алекс се озова почти на три часа спрямо противника си. Беше успял да изравни ситуацията, ако имаше още малко скорост, за да довърши маневрата, би се озовал зад опашката на своя противник в позиция за атака. За миг му хрумна безумна идея:
— Стан, увеличи тягата на двигателите с двадесет процента! — извика той.
— Невъзможно! — отговори Стан — Двигателите работят на максималната мощност спрямо лимита за безопасност!
— Стан, заповядвам ти да премахнеш лимита за безопасност и да подадеш двадесет процента повече мощност към двигателите! — извика Алекс, усещайки, че изпуска момента. Не беше изпадал в подобна ситуация преди и нямаше представа как ще реагира бордовият компютър. Стан обаче се подчини и мощна реактивна сила удари Алекс в гърба, изстрелвайки го с невероятна скорост напред. Успя да заобиколи Ягуара и да се окаже на позиция за стрелба. Целият кокпит се тресеше, лостът за управление трепереше в ръцете му, докато се прицелваше. Хигрусът сякаш стенеше под напора на сила, която не е проектиран да издържа. Не вярвайки на очите си, пилотът на Ягуара пред него правеше опити да се измъкне. Алекс знаеше, че този прилив на мощност няма да трае вечно, затова стреля веднага щом прецени, че има шанс да уцели. Попадението му беше безпогрешно и за огромно негово щастие, Ягуарът, който явно бе получил други две попадения в предишна битка, отпадна от състезанието.
— Да! — извика Алекс почти в екстаз. Викът му обаче беше заглушен от експлозия, разтърсваща целия изтребител. Таблото пред него грейна като коледна елха от десетките алармени светлинки с различен цвят, всяка означаваща проблем с различна система. Алекс рязко върна дросела, намалявайки подаването на тяга.
— Сър, имаме пожар в левия двигател! — докладва бордовият компютър — Инициирам задействане на системите за противопожарна защита!
— Добре, изключи подаването на гориво към левия двигател! — нареди Алекс с притеснен глас.
— Подаването беше изключено автоматично, 0.35 секунди след експлозията.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови