Get Adobe Flash player

— Добре, връщаме се в базата, Стан. Само се дръж! — Алекс направи плавна маневра, обръщайки курса право към главната база. Никой не го преследваше. В този момент той осъзна, че пет Ягуара на „Перперикон“ от отряда на третокурсниците тъкмо са пристигнали в района, погвайки оцелелите изтребители на „Мадара“. Явно третокурсниците на „Перперикон“ бяха взели достатъчно голямо надмощие, за да могат да си позволят да пратят пет от изтребителите си в подкрепа на другия фронт.
— Тук Пиле две до базата, левият ми двигател е извън строя и имам вероятен пожар на борда. Активирайте протокол седем за посрещане на повреден в битка боен кораб! Очаквано време на пристигане три минути.
— Моля?! — чу се недоумяващият глас на Маргарита Филипова. Тя определено не очакваше да чуе нещо подобно. — Какво говорите, кадет? Това да не ви е истинска битка?! Как така имате пожар на борда, как протокол седем…
В този момент Алекс усети колко абсурдно звучат думите му, затова се постара да поясни:
— Левият ми двигател се повреди, сигурно някоя част е дала дефект. Не знам, не съм инженер!
— Ясно, кадет, приберете се незабавно в базата, където ще Ви чака авариен екип!
След края на радиокомуникацията, Алекс усети как нивото на адреналина бавно започваше да спада в кръвта му, позволявайки на пулса да се нормализира. В кабината миришеше на дим. Това — помисли си той — е миризмата на истинска битка! Тази миризма усещат бойните пилоти, като Арвин и Златина, докато се мъчат да оцелеят под вражеския огън. Погледна през люка навън, където залязващото слънце хвърляше оранжевите си лъчи, обагряйки сивия небосклон. Скалистите планини под него изглеждаха мълчаливи и достолепни, сякаш драмата, която се разиграваше в момента изобщо не можеше да смути мълчаливото им присъствие.
След няколко минути вече захождаше към пистата за кацане. Усещаше, че десният двигател също се държи нестабилно. Щурвалът трепереше в ръцете му от вибрации и Хигрусът трудно поддържаше плавен полет. Въпреки тези технически усложнения, Алекс съумя да приземи, макар и грубо, летателният апарат на пистата. Когато най-сетне изтребителят спря на едно място, от задната му част започна да се извива стълб черен пушек. Към него веднага се насочи машина за гасене на огън заедно с екип от спасители, двама, от които помогнаха на Алекс да излезе по-бързо от кабината.
— Мога ли да излетя отново? — попита той единият от спасителите, почти веднага след като свали шлема от главата си. Човекът — едър тип с мустаци, го изгледа учудено, след което каза бодро:
— Евала за куража, момче, но се притеснявам, че твоето пиле няма да излети скоро. — Алекс се обърна и погледна още веднъж Хигруса, който продължаваше да дими въпреки усилията на пожарникарите.
— Не мога ли да ползвам друг? Някой от свалените изтребители на моите колеги?
— Не, според правилата свалените изтребители не могат да се ползват, както и свалените пилоти.
— Но аз не съм свален! Получих технически проблем! Редно е да мога да продължа!
Мустакатият механик погледна своя колега, който му подсказа:
— Момче, може би трябва да отидеш при дежурния съдия, който се намира в базата. Той ще може да ти каже най-добре дали имаш право да продължиш състезанието.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови