Get Adobe Flash player

Алекс енергично се закрачи към кабинета на дежурния съдия, който се намираше в сградата на централното командване на „Перперикон“. Съдията имаше връзка с главния съдия и другите съдии, намиращи се из цялото бойно поле. Обикновено към него се подаваха оплаквания за нарушения, но молбата на Алекс беше необичайна.
— Значи изтребителя Ви се е повредил и не можете да участвате, но вие реално не сте били отстранен от противника? — повтори съдията, след като Алекс му обясни всичко.
— Точно така! Имам ли право да продължа състезанието?
Съдията се почеса по главата, след което отговори:
— Случаят Ви наистина е сложен, но ето какво гласят правилата. След като не сте отстранен от противника, все още имате статуса на активен играч от отбора на „Перперикон“.
— Чудесно!
— Правилата обаче са категорични. Не можете да използвате никой от изтребителите на свалените Ви съотборници, защото те се считат за „унищожени“ от противника, а резервни машини също не са предвидени.
— Но това е абсурдно! Значи съм активен играч от отбора, но не мога да играя, защото няма с какво?! Какво да правя? — възмущаваше се Алекс. Съдията отново се замисли, след което предложи:
— Единственото, за което се сещам, е, че бихте могли да се включите в играта като пехотинец.
— Като пехотинец?! — Алекс се облещи.
— Приемете го като добра възможност да упражните базовите си умения по стрелба и водене на сухопътен бой. Това се включва в подготовката Ви за пилот…
— Но…
— В истински битки, каквито това състезание се опитва да пресъздаде, често пъти свалените пилоти оцеляват и се присъединяват към пехотата. Това може да Ви се случи, така че възползвайте се от възможността да упражните тези си способности. Това е единственото, което мога да направя за Вас!
След тези думи на съдията автоматичната врата на кабинета се отвори зад гърба на Алекс подсказвайки, че е време да излезе.
Следващата му стъпка беше да следва инструкциите, окачени на стените и да открие помещенията на пехотинците. Скоро се озова в гигантска съблекалня, където нямаше никого. За щастие успя да намери боен костюм по мярка, с който да замени пилотския си такъв. Сега вече трябваше да се въоръжи. Отново следвайки стрелките по коридорите, Алекс стигна бързо до арсенала. Там пазеха двама пехотинци, но не от отбора на „Перперикон“, а истински флотски войници, чиято работа беше да охраняват оръжията.
— Какво търсиш тук, момче? — попита го единият.
— Дойдох да ми начислите карабина, сър? — отговори с възможно най-сериозен тон Алекс.
— Ти какво, да не си се успал нещо? — пошегува се единият от войниците и се разсмя бурно заедно с колегата си. Грубите им смехове отекваха в празния коридор.
— Не, Сър — продължи все така делово Алекс. Той знаеше, че му губят времето, но нямаше как да се мине без това — Аз съм пилот от отбора на „Перперикон“. Изтребителят ми дефектира и дежурният съдия каза, че мога да продължа състезанието като пехотинец. — Двамата войници се спогледаха. Те нямаше как да знаят дали Алекс казва истината, за това единият от тях се свърза по радиостанцията с дежурния съдия:
— Да, сър разбирам. Ще му начисля пълно бойно снаряжение.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови