Get Adobe Flash player

След тези думи войникът въведе Алекс в оръжейното отделение и му даде стандартна пехотинска карабина и пистолет. И двете бяха заредени с маркиращи патрони. Когато получи каквото искаше, Алекс бързо се отдалечи от мястото и се зае със следващата точка от плана, който се формираше в главата му. Сега някак си трябваше да се озове на бойното поле. Но отново нямаше с кого да разговаря. Не можеше просто да нахлуе в командната зала и да помоли Солор Дейн да издейства неговото изпращане на фронтовата линия. Командващите имаха много по-важни неща, за които да мислят момента. Затова Алекс се насочи директно към площадките, където кацаха страйкърите. Знаеше, че те периодично пристигат, за да зареждат с гориво. Просто щеше да хване първия, който пристигне. Вървейки към изхода на командния център, Алекс премина през коридор, в който много кадети от отбора стояха и си приказваха съвсем небрежно. Повечето дори бяха облекли униформите си вместо бойните костюми. Някои пиеха чай или похапваха сандвичи. В средата на обширния коридор имаше огромен тридевизор, на който можеше да се наблюдава предаването, следящо развоя на състезанието. Алекс се досети, че всички тези кадети са „убитите“. Членовете на отбора, които са елиминирани, и сега не им остава нищо друго, освен да наблюдават. Инстинктивно Алекс потърси познати лица и скоро забеляза Силвия и Габриела. Те също бяха облекли униформите си и седяха на една пейка в дъното на коридора, приказвайки си. Алекс се приближи. И двете имаха уморен вид, но обсъждаха нещо.
— Я, Алекс! — възкликна Габриела, която първа го забеляза. Силвия скочи на крака и се хвърли на врата му, след което двамата се целунаха. Алекс седна до тях.
— Но защо си навлякъл този пехотински костюм? — попита недоумяващо Силвия. Алекс изпита истинска гордост от това, което му предстоеше да каже:
— Защото не ме свалиха…
— Как така? — зачуди се Силвия.
— Ако искате вярвайте, но аз успях да сваля противника си.
— Наистина?! Свалил си Ягуар?! — възкликна Габриела. Силвия също ококори невярващо очи.
— Да, успях да му нанеса едно попадение, а той явно беше получил две преди това.
— И какво стана после? — попита Силвия. Тя държеше Алекс силно за ръката, докато си говореха.
— Претоварил бях двигателите и се наложи да кацна аварийно. В момента не се водя „убит“, но нямам Хигрус. Затова ми предложиха да продължа да се сражавам като пехотинец.
— Това сигурно ще е най-страхотната история от цялото състезание! — възкликна Силвия. Габриела не каза нищо. Усмихна се, но Алекс не можа да разгадае какво точно мисли.
— В момента смятам да изчакам пристигащите страйкъри и да хвана някой от тях за фронтовата линия. Ако искате да излезем навън и да изчакаме заедно.
Двете момичета се съгласиха. Алекс си взе от лавката сандвич и студен чай и тримата излязоха навън. До края на състезанието оставаха около два часа. Вече се свечеряваше и квадратните площадки за кацане бяха очертани от искрящи бели и червени светлини. Лек топъл вятър идваше откъм равнината и си играеше с косите на момичетата.
— Както се очертава ще спечелим състезанието — промълви Габриела.
— Това е чудесно! — съгласи се Алекс. — Обаче още нищо не е решено, остава да премерим сили и с „Хелзинг“.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови