Get Adobe Flash player

Разговорът продължи още известно време. Силвия изглеждаше уморена, но щастлива. Габриела отговаряше на въпросите и коментираше някак безразлично. Сякаш не можеше да се зарадва на нищо от случилото се. Алекс наистина започваше да се чуди дали тя е толкова амбициозна, че в първия момент, когато му се отдаде случай да я засенчи, това наистина я е разстроило. Каза си, че утре със сигурност трябва да поговори с нея насаме, за да разбере каква е работата. Няколко страйкъра кацнаха на площадките и Алекс разбра, че скоро трябва да тръгва. Пилотите на страйкърите слязоха за кратка почивка, докато машините им се зареждат. Тримата веднага познаха Мегън, а тя се затича към тях.
— Толкова се радвам да ви видя! — каза тя, докато ги прегръщаше.
— Радваме се, че още си в играта! Сигурно си много уморена! — отвърна Силвия.
— Ами вие? — попита Мегън. Тримата набързо й разказаха какво се е случило и как сега Алекс ще се присъедини към пехотинците.
— Чудесно, значи ще те откарам директно в частта на Зак.
— Зак също е оцелял? — поинтересува се живо Алекс.
— О, да, неговата част в момента напредва и може до края на играта да превземат още една контролна точка! Затова помагаме и ние със страйкърите. А от Мадарската въздушна подкрепа няма и следа, благодарение на вас! Ако не бяхте ни спечелили тези двадесет минути, Ягуарите нямаше да ни допуснат изобщо в района и пехотинците щяха да загубят контрола над точката. Може да се каже, че изиграхте решаваща роля! — допълни въодушевено Мегън. Алекс забеляза, че Габриела отново не казва нищо и продължава да гледа с безразличие. Някак си инстинктивно почувства, че е по-добре да не разказва точно в момента с подробности за битката си с Ягуара.
След малко страйкърите вече бяха заредени, настъпи момент за раздяла. Мегън и Алекс трябваше да тръгват. Силвия прегърна силно Мегън, след което прегърна Алекс и двамата страстно се целунаха, преди да се разделят. Габриела прегърна по-сдържано Мегън и само погледна Алекс, казвайки му:
— Успех!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови