Get Adobe Flash player

В погледа й обаче отново се четеше безразлична студенина. Той тръгна заедно с Мегън към кораба. Пред входа на кабината ги чакаха Кобе Лий и Алиса Бруни. Алекс ги поздрави и им разказа набързо какво го води към техния страйкър. След това тримата пилоти се качиха в кабината, докато той трябваше да се отправи сам в празното товарно отделение. Когато се настани, то изглеждаше необичайно пусто. По принцип там можеше да се транспортира взвод пехотинци, но сега цялото пространство беше за него. Той седна и закопча колана си, тъкмо когато двигателите увеличиха тягата и страйкърът се понесе във въздуха. След като от близо година Алекс не спираше да пилотира, сега се чувстваше някак странно като пасажер. Погледна през тесния люк. Небето бе станало огнено червено, обагрено от последните лъчи на залеза. Скалистите планини вече се виждаха само като грамадни тъмни силуети на фона на потъващото зад хоризонта слънце. Полетът трая само няколко минути, но тези мигове насаме със себе си дадоха на Алекс възможност да си събере мислите. Защо Габриела се държеше така? Определено нещо не бе наред в поведението й! Но той не можа дълго да задържи мислите си над този тревожен сигнал. Беше твърде щастлив от постигнатото. Скоро стигна до заключението, че всички, с които има възможността да поговори обсъждаха как е успял да свали Ягуар със своя Хигрус. Това, което него лично го радваше много повече, бе победата над отдавнашния му съперник Стийв. Отстраняването на Стийв в пряко единоборство помежду им беше истинската победа за него днес. Със сигурност щяха да имат шанса да премерят сили отново, но дотогава Алекс оставаше неоспоримият победител.
— След малко кацаме! — чу се гласът на Мегън по високоговорителя в товарния отсек. Той отново погледна през прозорчето. Беше тъмно и скалните силуети едва се очертаваха. Тук-таме забеляза огнени езици от проблясващи оръжия. Глух звук от съприкосновение на камък с метал и леко разтрисане оповести, че страйкърът току-що бе кацнал. Задната врата се отвори и мигом в товарното отделение нахлу оглушителният тътен от водещата се навън битка. Алекс разкопча коланите и се втурна през вратата. Почти веднага след като краката му докоснаха песъчливата почва люкът зад него се затвори и страйкърът излетя, смалявайки се до малка светеща точка в пространството. Алекс се затича към една скала, където се прикриваха четирима пехотинци. Те се редуваха да се подават и да стрелят с маркиращи патрони по позицията на Мадарския отбор, намираща се на около двеста и петдесет метра по-надолу. Отблясъкът от огъня, излизащ от цевите на карабините им рефлектираше върху ръбестия скалист пейзаж. Алекс почти моментално усети колко трудно е да се тича с пехотинския боен костюм, покриващ цялото тяло, в добавка с пълно бойно снаряжение. Задъхан, достигна до пехотинците. Някои от тях му се сториха познати по физиономии, но никога не бе разговарял с тях до сега.
— Къде е Закъри Горан?! — попита той.
— В онази пещера, ето там… хей, къде хукна?!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови