Get Adobe Flash player

Алекс напусна укритието си и побягна с все сили към скалите, зад които се намираше пещерата. Чу серия картечни откоси, идващи откъм позицията на Мадарци. Куршумите, съдържащи фосфоресцираща цветна боя засвистяха около него, оставяйки зеленикави и оранжеви светещи дири в пространството, след което се разплескваха по скалите и пясъка около него, оставяйки петна, които продължаваха да светят няколко секунди след това. Колкото му държат силите по-бързо Алекс се озова зад скалите, където беше в безопасност, а сетне откри входа на пещерата. Там Зак заедно с още няколко пехотинци стоеше над триизмерна карта, поставена върху голям плосък камък, служещ за маса. От пръв поглед си личеше, че Зак беше главнокомандващият, а останалите слушаха инструкциите му.
— Левият фланг ще бъде най-труден, тъй като трябва да се изкачим по рохки скали и пясък. Това ще ни забави, но ще се справим. Очаквам около двадесет процента загуби. Въздушната поддръжка ще ни помогне, като държи Мадарци зад прикритията им. Навлезем ли в пещерния лабиринт обаче, оставаме сами.
Зак изглеждаше абсолютно уверен изправен пред картата, гласът му звучеше твърд и решителен, сякаш цял ден бе раздавал заповеди. Лицето, ръцете и целият му боен костюм бяха покрити с дебел слой прах, защото не бе спирал нито минута, за да почине от началото на деня. Въпреки всичко в погледа му нямаше следа от умора, а само бясна искра и целеустременост.
— Ха, ти пък какво правиш тук?! — извика изведнъж Зак, след като най-сетне забеляза Алекс. Изглеждаше изненадан, но щастлив.
— Дойдох да ви видя как се справяте — пошегува се Алекс и двамата се засмяха. — Изтребителят ми се повреди и ми позволиха да продължа състезанието като пехотинец.
— Ами, добре дошъл тогава! Тъкмо започва големият купон. До края на състезанието остават четиридесет минути и за това време ние ще превземем позицията на Мадарци, която е пред нас. Не, че няма да спечелим и без това, но е важно да им покажем колкото можем по-голямо превъзходство!
Останалите, на които Зак доверяваше стратегията си, гледаха одобрително. Определено от стратегическа гледна точка този ход не беше напълно оправдан, но щеше да им даде по-убедителна победа. В този момент обаче се случи нещо непредвидено. Интензивността на картечната стрелба се засили. Предните постове докладваха по радиостанцията, че Мадарци са се хвърлили в масирана атака срещу позициите на „Перперикон“.
— Добре, дръжте позициите, пехотинци! — изкомандва Зак — Тези са напълно луди, нямат никакъв шанс!
И действително, въпреки, че бяха по-малобройни и в по-неблагоприятна позиция, Мадарци се хвърляха напред. Те знаеха, че губят и че до края на играта остават четиридесет минути. Ето защо решиха да хвърлят всичко в една последна отчаяна атака. В небето дори се появиха няколко Мадарски страйкъра, поддържащи от въздуха щурма на пехотинците. Те знаеха, че скоро ще бъдат свалени от перпериконските Ягуари, но пренебрегваха тази опасност с мисълта да нанесат колкото може по-големи щети, преди да бъдат елиминирани. Зак изключи картата и всички напуснаха пещерата. Навън беше станало светло като ден от стотиците святкащи цеви и прехвърчащи фосфоресциращи куршуми. Един Мадарски страйкър прелетя над тях, осветявайки пространството с двете си големи плазмени оръдия. Алекс се прикри, защото едри късове боя започнаха да се разплискват по скалите наоколо. Няколко пехотинеца бяха уцелени фронтално. Снарядите на страйкъра имаха размерите на пъпеш. Ударната сила поваляше пехотинците, които се озоваваха на земята, целите омазани във фосфоресциращо желе. Единствено бойните костюми ги предпазваха да не получат сериозни травми от попаденията.
Алекс се престраши и се подаде иззад скалата. Десетки Мадарски пехотинци се опитваха да се придвижат напред, прескачайки от прикритие на прикритие. Алекс стреляше на кратки откоси, след което се прикриваше плътно зад скалата. Не беше сигурен дали уцелва някого, твърде големият хаос не даваше възможност да се прецени. Така или иначе щурмът на Мадарци бе овладян. Сега те бяха поне два пъти по-малко, но се намираха по-близо до позициите на Перпериконци. Щом настъплението бе спряно, Зак веднага нареди всички части да преминат в пълна контраатака. Той не се отказваше от плана си да превземе контролната точка.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови