Get Adobe Flash player

След тези думи настъпи кратко неловко мълчание. Силвия и Мегън предпочетоха да не споменават за надеждите си да бъдат спасени, затова не знаеха какво да отговорят. Афтарон Монконк продължи:
— Сега ще ме последвате до експерименталната лаборатория, където ще направим първия тест. Препоръчвам ви да бъдете послушни, за да не си навлечете излишни неприятности!
След тези думи аркусианецът им обърна гръб и тръгна към изхода на вратата. Двамата войници направиха крачка напред, показвайки недвусмислено, че трябва да ги последват, ако не искат да бъдат завлечени насила. Силвия и Мегън решиха, че съпротивата в случая би била безсмислена, затова тръгнаха доброволно след Афтарон, придружавани от двамата войници.
За разлика от стаята им, всичко останало в сградата беше в типичния неприветлив аркусиански стил. Стените бяха голи с минаващи по тях кабели и тръби, подът циментов. Всичко изглеждаше максимално пестеливо, единствено с цел функционалност и без грам естетика или чувство за комфорт. Мястото, където Афтарон ги заведе изглеждаше стряскащо. Нямаше вид на нищо, което си представяха, когато им каза, че желае да изучи човешката култура и психология. Помещението твърде много напомняше зала за изтезания. Светлината идваше от сравнително добро осветление за аркусианските стандарти, но голите бетонни стени нямаха прозорци. В залата имаше няколко легла със заключващи механизми, до леглата стояха метални шкафчета с неизвестно съдържание, както и странно изглеждащи апарати. Погледа привличаха и две кресла, подобни на зъболекарски столове, също снабдени с устройства за заключване на пленника. В помещението се виждаха още: един голям монитор с възможност и за триизмерно излъчване, и една обикновена маса с няколко стола. Двете момичета пристъпваха неуверено в тази плашеща обстановка. Аркусианските войници отново застанаха на входа на лабораторията, докато Афтарон се насочи към масата.
— Седнете, моля! — каза той, издърпвайки един от столовете. Силвия и Мегън седнаха близо една до друга. Афтарон отиде до близкия шкаф и извади оттам две картонени кутии и им раздаде по една. Силвия видя, че на нейната е отпечатана шарена рисунка на коледна елха, докато тази на Мегън красеше еднорог, пиещ вода от езеро в гората.
— Сигурен съм, че сте виждали подобно нещо и преди. Това са пъзели.
Силвия разклати кутията и чу тракането на парчетата вътре.
— Искам да ги отворите!
Момичетата изсипаха пред себе си парчетата от пъзелите.
— Задачата е проста, да наредите пъзелите. Ще ви засичам време, за да разбера колко бързо можете да се справите със задачата.
Силвия и Мегън се спогледаха — звучеше доста безобидно на фона на леглата и столовете с окови, на които можеха да се случват ужасни неща. Афтарон постави по един хронометър пред тях и даде начало. Двете момичета започнаха да редят пъзелите. Силвия си мислеше, че ако се старае, може би по някакъв начин ще помогне на аркусианците, но от друга страна не искаше да мине за глупава и да посрами цялото човечество, затова все пак реши да подреди пъзела възможно най-бързо. Успя да свърши първа, а Мегън постави последното парче малко след нея.
— Не беше зле! — каза доволно Афтарон. — Силвия, три минути и двадесет и седем секунди, а Мегън за три минути и четиридесет и пет.
— Е какво доказва този експеримент, че не сме чак толкова тъпи ли? — попита Силвия. Аркусианецът се засмя:

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile6082 31-10-2018 13:58
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

https://pt-br.redes-sociais.com/images/photos/1815/149/a88cc2de92b30a9b1e55e655.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране