Get Adobe Flash player

Силвия изсипа парчетата на масата и трескаво се зае да реди пъзела. Ръцете й трепереха, мозъкът й се опитваше да се съсредоточи, но писъците на Мегън се врязваха в съзнанието й. Тя често изпускаше парчетата или се опитваше да ги постави на грешното място. Писъците ставаха все по-продължителни и се редуваха с жални хлипания в паузите между отделните импулси. С огромни усилия на волята Силвия най-накрая подреди пъзела. Токът спря и тя скочи от стола, отивайки право при Мегън. Без да чака позволение, започна да откача електродите.
— Мегън! Добре ли си?!
Афтарон натисна едно копче и оковите се отключиха. Това даде възможност на Силвия да изправи Мегън и да я прегърне.
— Спокойно! — говореше й тя, след което се обърна към Афтарон:
— Каква беше целта на това? Ти си един извратеняк!
— Не е нужно да се обиждаме, мила. Просто си върша работата. Ако трябва да съм честен, дори изпитвам симпатия към теб и приятелката ти и не ми е приятно да ви мъча, но личните ми желания са без значение.
— Но защо го направи?! Това беше безсмислена жестокост!
— Напротив! Този уникален експеримент потвърди едно от предположенията ми. Всичко се разви както предварително смятах, че ще стане! — в гласа му се усещаше искрен ентусиазъм. — Пъзелът, който ти дадох беше със същото ниво на трудност като първия. Но вместо да го наредиш за три минути и двадесет и седем секунди, ти отне почти пет минути! Страданието на приятелката ти зависеше от това колко бързо ще се справиш и вместо това да те мотивира да се справиш по-добре, всъщност доведе до по-лоши резултати. Проблемът е, че твърде много си обвързана емоционално с нея. Твърде много те е грижа за личната й съдба и това как се чувства, което ти пречи, вместо да ти помага. Характерно е за всички хора. Отделяте прекалено голямо значение на отделната личност, вместо да сте по-безпристрастни и да се интересувате единствено от главната цел.
— Майната ти! — извика Силвия.
— Добре, мисля, че приключихме за днес! Заведете ги в стаята им! — нареди той на войниците. Те се насочиха към двете момичета.
— Можеш ли да ходиш? — попита загрижено Силвия.
— Да, мога… — отговори Мегън и бавно се надигна, подпирайки се на Силвия. Двете тръгнаха към стаята си, придружавани от войниците. Когато стигнаха, Силвия помогна на Мегън да легне на леглото си. Тя все още не се беше съвзела напълно от изтезанието. Силвия застана до нея, говорейки й:
— Наистина съжалявам! Трябваше да наредя пъзела по-бързо, много съм тъпа!
Мегън се надигна и я прегърна:
— Моля те, не говори така! Естествено, че не си виновна за гадостите, които този извратеняк ни причинява. Той иска да си мислиш така, не се поддавай! Наистина се радвам, че си с мен.
Те стояха прегърнати известно време. До края на деня Мегън възстанови силите си. Машината за изтезания наистина не оставяше трайни физически травми. За сметка на това двете изтърпяха още едно психическо изтезание. През прозореца им с изглед към полигона се виждаха част от експериментите, на които другите кадети биваха подлагани. Те често пъти бяха много по-болезнени от това, което Мегън преживя.
— Допуснахме грешка! — каза Силвия. — Не трябваше да му съдействаме от самото начало. Ако не бяхме подредили пъзела първия път, той нямаше как да си направи извратеният експеримент!
— И аз това си мислех! — промълви Мегън. — Повече няма да му съдействаме по никакъв начин!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile6082 31-10-2018 13:58
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

https://pt-br.redes-sociais.com/images/photos/1815/149/a88cc2de92b30a9b1e55e655.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране