Get Adobe Flash player

— Какво?! — извика Силвия. В този момент аркусианският войник, който я държеше, я насочи към един от столовете за изтезания. Тя се мяташе и се опитваше да се бори, но аркусианецът беше много по-силен и бързо успя да я сложи на стола, заключвайки с оковите ръцете и краката й. След това Афтарон се зае да поставя по тялото й електродите по същия начин, по който ги бе поставил вчера върху Мегън.
— Сега, Силвия, знаеш как действа тази машина. Може да ти причини невероятна болка, при това неограничено дълго време.
— Изверг!
— Имам и добра новина. От теб зависи кога да прекратиш участието си в този експеримент. Може дори да не изпиташ никаква болка днес. Достатъчно е просто да натиснеш това малко копче тук — и той показа един бутон, намиращ се на облегалката за ръка на стола й, точно до пръстите, така че лесно можеше да го достигне. — Копчето активира освобождаващия механизъм на резервоара и когато го натиснеш, върху приятелката ти Мегън ще се изсипе нагорещено масло.
— Копеле!
— Ти ще се прибереш в стаята си, докато тя ще изгаря от болки. Видя как действа върху Джери.
Силвия затвори очи. Тя не можеше да приеме, че ще натисне копчето и ще допусне маслото да се излее върху Мегън. Знаеше, че Афтарон разчита точно на това и въпреки всичко не можеше да приеме, че трябва да го направи.
— Натисни копчето, Силви! — чу се гласът на Мегън. — Помниш какво си говорихме! Не се връзвай на номера му, няма смисъл и двете да страдаме!
— Тя е права — намеси се Афтарон. — Така и така ще го натиснеш, по-добре да е сега.
— Няма да го направя! — извика Силвия.
— Добре, тогава, нека да започнем! — каза спокойно Афтарон и активира машината. Остра пронизваща болка мина през цялото й тяло. Усещаше електричеството вътре в себе си, то сякаш я разкъсваше и изгаряше едновременно. Започна да се тресе от напрежението. Имаше чувството, че още няколко мига и няма да издържи. Когато токът най-сетне изключи, тялото й се отпусна в стола. Не си бе представяла, че подобна болка е възможна.
— Е, промени ли решението си? — попита със спокоен глас Афтарон.
— Натисни копчето Силви! Моля те! — крещеше истерично Мегън.
Изтезанието продължи. Нов електрически импулс плъзна по тялото на Силвия, оставяйки я без дъх. Тя се мяташе и тресеше, опитвайки се да се измъкне от оковите, които я държаха. Последва кратка почивка, в която си пое въздух, след което дойде нов импулс. Импулсите ставаха все по-продължителни, а токът все по-силен. В една от паузите Афтарон каза:
— Ако се надяваш, че след известно време просто ще спра и ще те пощадя, това няма да стане. Както ти обясних вчера, електричеството е безопасно и не съществува възможност да умреш. Така, че можем да продължим цял ден. Затова по-добре натисни копчето по-рано.
— Майната ти! — отвърна Силвия, едвам произнасяйки думите. Последваха нови токови удари. Напрежението беше толкова силно, че тя дори не можеше да крещи, бореше се единствено да си поеме дъх. Минутите течаха като часове. Болката беше непоносима, Силвия усещаше, че няма да издържи. Не можеше да понася повече. Разбра, че ще натисне копчето. Просто не искаше да приеме още, че ще го направи. Понасяше още и още болка, но знаеше, че скоро ще се предаде. Последният импулс беше толкова силен и продължителен, че си мислеше, че ще умре. Афтарон обаче се оказа прав и това не се случи. Не можеше да понесе такава болка още веднъж.
— Съжалявам, Мегън! — извика или поне си мислеше, че е извикала, защото това, което излезе от гърлото и беше по-скоро шепот. Натисна копчето и през премрежения си от сълзи поглед видя как горещото масло се изсипва върху Мегън. Нейните писъци огласиха мрачното помещение. Тялото й се мяташе на веригите като риба на куката на въдица. В един момент веригите се откачиха и тя се свлече на пода, гърчейки се. Силвия видя как кожата по цялото й тяло е станала червена и бързо се изпълва с мехури. Единият от аркусианските войници я взе и я изнесе от залата.
— Мегън… — промълви Силвия.
— Издържа цели двадесет и седем минути! — отбеляза Афтарон, гледайки хронометъра. — Трябва да призная, че съм впечатлен. Саможертвата ти беше трогателна, макар и напълно безсмислена. Страданията ти не допринесоха с нищо за вашата междувидова борба, а се базираха единствено на симпатията ти спрямо Мегън. На всичкото отгоре, тя така или иначе беше залята с маслото, трябваше да натиснеш копчето още в началото.
Силвия не отговори нищо. Не беше в състояние да говори, нито да ходи. Другият аркусиански войник я взе и я пренесе до стаята й. Усети как той внимателно я поставя на леглото й. Задържа се над нея с един миг повече от необходимото. Тя го погледна и погледите им се срещнаха. Войникът не изглеждаше агресивен, а по-скоро изпълнен с тъга. Постави ръка на рамото й, поглеждайки я в очите. Нямаше устройство за превод и нямаше как да й каже нищо, но тя сякаш разбра. В погледа му се четеше съчувствие. Той се обърна и излезе от стаята.

 

973945 10200277760845379 1845127331 n

Остана да лежи още дълго. Мускулите й бяха като сварени и едвам мърдаше тялото си. Физическите й несгоди бяха нищо в сравнение с душевната болка, която изпитваше. Чувстваше ужасна вина за това, че натисна копчето. Защо бе толкова слаба?! Трябваше да издържи. Рано или късно тялото й щеше да се предаде и да колабира. Не можеше изтезанието да продължи вечно. Не трябваше да натиска копчето. Никога нямаше да си го прости. Мегън изглеждаше ужасно, цялата й кожа беше изгоряла. Дали наистина щеше да се възстанови? Тези мисли преследваха Силвия до края на деня и през цялата следваща нощ. Мегън я нямаше, беше сама в стаята си. Заспа едва в ранните сутрешни часове.
Когато се събуди, беше пладне. Изгарящото чувство на вина я заля още със събуждането. Огледа се и сърцето й трепна. Мегън седеше на съседното легло, четейки книга. Кожата й изглеждаше напълно наред. Силвия скочи от леглото си.
— Мегън, добре ли си?!
Мегън я погледна и направи горчива усмивка, след което също се изправи.
— Да, оправиха ме, но ти не изглеждаш никак наред — тя я прегърна и двете седнаха на леглото на Силвия една до друга.
— Аз, аз… много съжалявам…
Мегън отново я прегърна.
— Много си глупава — каза тя с грижовен глас. — Единственото, за което трябва да съжаляваш, е, че не натисна копчето веднага. Нямаше смисъл да си причиняваш всичко това.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile6082 31-10-2018 13:58
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

https://pt-br.redes-sociais.com/images/photos/1815/149/a88cc2de92b30a9b1e55e655.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране