Get Adobe Flash player

Но нищо не можеше да се сравни с часовете, прекарани в наблюдаване на състезанието между „Мадара“ и „Перперикон“. Начинът, по който Алекс управляваше изтребителя си, само след една година обучение показваше, че нищо от чутото не бе преувеличено. Синът му демонстрираше не само огромни способности, но и несломим дух и хъс за победа. Юлиян стоя на нокти през цялото време, докато трая боят между Алекс и най-добрия първокурсник в отбора на „Мадара“ — Стийв. Чувстваше се така, сякаш той самият е там и се състезава. Не се беше вълнувал по такъв начин от години, може би от времето на голямата война с аркусианците. Но този път емоцията беше възторжена. Когато Алекс се спусна да преследва Стийв сред скалистите планини, Юлиян се улови, че в първия момент изобщо не си даде сметка колко опасно е това! Единственото, за което мислеше, е, че Алекс трябва да отбележи попадение. Точно както вероятно се чувстваше и самият Алекс. Накрая дойде избликът на върховна радост, когато синът му победи. Това чувство не можеше да се сравни с нищо друго. Той усети, че очите му се пълнят със сълзи, които избърса бавно от лицето си.
— Е не е нужно да се разстройваш толкова много, че капитана на първокурсници е от твоя кораб загуби! — пошегува се Лао Ян и двамата се разсмяха. По-нататък те станаха свидетели на начина, по който Алекс успя да отстрани един от Ягуарите, пренатоварвайки двигателите си до момента, в който единият от тях отказа.
— Това и на мен ми се случи веднъж — отбеляза Юлиян. — По време на битка с аркусианците се наложи да сваля един от тях по този начин. После продължих да се сражавам още известно време с един двигател. Официално в рапорта ми записах, че съм получил попадения от вражески огън, които са причинили повредата.
Влизайки в кабинета си на другия ден, Юлиян спря поглед на снимката красяща бюрото му. На нея се виждаше младата Мария, държаща на ръце невръстният им син Александър. Ако на това дете му се дадеше възможност то би надминало баща си по подвизи! Но Юлиян нямаше намерение да му дава такава възможност. Работата му беше да предотврати избухването на нова пълномащабна война с аркусианците. Щеше да работи до края на живота си, за да може синът му и неговите деца да живеят в един по-спокоен свят, в който оцеляването им не е поставено на карта. Да бъде част от ужасите на войната щеше да остане привилегия само на собственото му поколение.
Изведнъж мислите му бяха прекъснати от остър алармен сигнал. Стените на кабинета му се обагриха от червени светлини. Звукът го върна осемнадесет години назад, когато го бе чул за последен път, преди решаващата битка с аркусианския пълководец Акзаман Гразър. Оттогава бе участвал в множество операции в пограничната зона, но до червена тревога на флагманския кораб не се беше стигало.
В момента дежурен на мостика бе първият офицер на „Мадара“ — командир Райън Едуардс.
— Командир Едуардс! Докладвайте! — извика Стаматов по комуникационния канал.
— Адмирале, качете се незабавно на мостика. В момента сме под атака! Аркусианците ни нападат, Сър!
— Къде ни атакуват?! — попита светкавично адмиралът.
— Тук, Сър! Атакуват планетата Хепсия! Сякаш адът се е отворил, Сър, пращат ни всичко, което имат!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# profile4337 31-10-2018 17:27
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://agitonanuque.com.br/social/images/photos/74/28/bc9e1b520c3bdedca835cd2c.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране