Get Adobe Flash player

— Дъщеря ми Габриела беше приета тази година като кадет-първокурсник във вашия Седми флот. Обучаваше се за пилот на изтребител на борда на кръстосвача „Перперикон“. Тя, заедно с още много кадети, стана жертва на отвличане, след нападението на Хепсия.
— Това е така, но…
— Според член 165, алинея 13 от устава на флота, кадетите не се предполага да влизат в бойни действия, докато не приключи обучението им! Дъщеря ми е едва първи курс. Тя и останалите кадети не е трябвало да попадат на огневата линия. Искам да Ви уведомя, че аз, заедно с много други родители на отвлечени кадети, възнамеряваме да заведем дело срещу флота.
— Госпожо! — започна този път с по-твърд тон Стаматов. — Бяхме подложени на масирана изненадваща атака! Загубихме над три хиляди души по време на битката. Смятате ли, че ако можехме, нямаше да го предотвратим?
— Въпросът е защо не сте държали кадетите на безопасно разстояние от потенциалните опасности? Ние, родителите на отвлечените деца, ще настояваме за мащабно разследване и ще заведем дело!
Стаматов се изправи и застана с лице към прозореца.
— Какво, гръб ли ми обръщате?! Това няма да Ви помогне, Адмирале! — каза жената с язвителен тон.
— Можехте и мен да ме впишете в списъка на ищците…
— Моля?
— Госпожо Каменова, аз ще направя всичко по силите си да върна отвлечените деца! Ако се проваля, можете да ме съдите. Но повярвайте ми, каквото и да реши съда, то ще е нищо в сравнение с най-тежкото наказание, което сам ще трябва да преживея.
— За какво говорите?
— Синът ми Александър също е първокурсник. Ако става дума за същото момиче Габириела, което познавам, а струва ми се е точно така, тогава двамата с Алекс са от един клас.
— Тя… — жената едвам сдържаше вълнението си — … беше капитан на отбора на пилотите-първокурсници от „Перперикон“.
— И все още е! — каза Стаматов. Елена Каменова се приближи до прозореца, гледащ към звездите.
— Бях против, от самото начало да постъпва във флота. Знаех, че ще е опасно! Но истината е, че не очаквах опасността да дойде толкова скоро. Мислех, че поне трябва да завърши…
— Не, че искам да Ви плаша, но в докато аркусианската заплаха съществува, никой не е в безопасност, дори хората, живеещи далеч от пограничната зона.
Елена Каменова го погледна уплашено.
— Знаете ли какво ме крепи в този момент? — попита Юлиян.
— Какво?
— Това, че в последната една година опознах сина си в нова светлина. Наблюдавах и приятелите му, сред които е и дъщеря Ви. Те са невероятно талантливи и способни млади хора. Нещо ми дава увереност, че пред каквото и да са изправени, ще се справят.
— Не го казвате, само за да ме успокоите нали?
— Надявам се, че не го казвам само за да успокоя себе си. Но не мисля. Наблюдавам ги цяла година. Съжалявам, че се налага да го чуете при такива обстоятелства, но имате пълното право да се гордеете с дъщеря си.
— Трябва да призная, Адмирале, не очаквах разговора ни да протече точно по този начин, но Вие ме изненадахте. Ще изчакам края на операцията за освобождаване на пленените кадети, преди да реша дали да заведа дело.
— Ако операцията е успешна, това ще е облекчение за всички ни. Ако се провалим, тогава вашето дело може да притесни някои хора от флота, но за мен ще е последната ми мъка.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови