Get Adobe Flash player

— Гадни копелета! Само да установим визуален контакт и ще им пратя по един право в черепите!
— Ще трябва да се наредиш на опашката…
Те се приближаваха все повече. Скоро във водата на пода започнаха да прескачат електрически искри. За щастие бяха обути във флотски ботуши, които ги предпазваха.
— Зад тази врата е!
Двамата притиснаха гърбове до стената. От открехнатата врата се чуваха ясно писъците на момичетата и пращенето на електрическите искри. Беше изключително трудно да не мислят за страданието на Силвия и Мегън, а да се съсредоточат върху тактическото изпълнение на мисията си.
— Слушай, Алекс, аз ще нахлуя пръв, ти си плътно зад мен! Аз се обръщам надясно и покривам десния периметър, ти — левия. Стреляме по всичко, което не е Мегън и Силвия.
— Разбрано! — прошепна Алекс. Зак застана плътно до стената на ръба на входа, Алекс стоеше зад него. Когато бяха готови, Алекс стисна рамото на Зак, което беше сигнала, и двамата нахлуха в помещението. То представляваше широка зала с няколко бетонни колони. Външната стена и част от тавана липсваха. По пода бяха посипани бетонни парчета от срутените стени. В средата на помещението Мегън и Силвия стояха с ръце, вързани за вериги, падащи от тавана. До тях стоеше един-единствен аркусианец със странно изглеждащо оръжие в ръка и маска на лицето. При появата им аркусианецът пъргаво отскочи встрани. Двамата откриха огън, но аркусианецът се скри зад една от колоните.
— Мисля, че го уцелих! — извика Зак.
Иззад колоната се показа оръжието, което отвърна на огъня. Двамата на свой ред отскочиха и намериха прикритие зад две от колоните.
— Добре, само един е, ще се справим! — извика Зак.
— Момчета, бягайте, това е капан! — чу се гласът на Мегън, която най-сетне се беше съвзела от поредната доза електрошок и успя да събере сили за да извика.
— Махайте се! Оставете ни! — извика и Силвия с отчаян глас.
— Какво говорят?! — уплашено попита Алекс и срещна също толкова озадачения поглед на Зак. Това разбира се беше нищо в сравнение с изненадата, когато чуха аркусианеца да ги заговаря с човешки глас:
— Колко драматично! Колко трогателно!
— Какво по дяволите… — извика Зак.
— Това не е маска, сигурно носи дигитален преводач!
— Много добре, Алекс! — чу се отново гласът в другия край на помещението.
— Откъде знаеш името ми?!
— Знам доста неща, нали това ми е работата.
— Момчета махайте се! — продължаваха да викат Силвия и Мегън, доколкото силите им позволяваха.
— Сега бих ви препоръчал, ако не искате да убиете женските си, да не стреляте по мен.
— Ха! И защо да не го правим? — попита предизвикателно Зак.
— Виждате ли това? — и в този момент Афтарон Монконк излезе иззад прикритието, държейки оръжието си високо вдигнато. На върха му играеше електрическа искра с характерното пращене. Зак и Алекс насочиха карабините си към него, но не посмяха да стрелят.
— Досега просто си играех — каза Монконк. — Но в момента е настроена на максимална мощност. Ако ме застреляте, ще падне във водата и електричеството ще изпържи за секунди приятелките ви.
— Копеле! — извика Зак.
— Сега излезте малко по-напред, за да се виждаме по-хубаво. Все пак е учтиво да можем да се гледаме в очите.
Момчетата не помръднаха от позициите си. Те знаеха, че аркусианецът може да стреля по тях когато си поиска, но те не можеха да му отвърнат.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови