| 
Страница 1 от 4
Изтеглете във формат за електронен четец!
Президент Едуард Нелсън беше преизбран за втори мандат. Макар, че Седми флот не успя да унищожи аркусианската космическа станция, администрацията на президента представи цялата операция като огромна победа. Хелена 9 беше освободена, заедно с всички кадети. Президентът държа няколко прочувствени речи на различни планети от съюза. Снима се с родители на отвлечените кадети, които му изказаха признателност за проявеното лидерство в тежък момент и за това, че благодарение на навременните му действия, децата им бяха спасени.
На планетата Хелена 9 започна изграждането на защитни съоръжения, така че скоро тя можеше да играе ролята на аванпост без постоянното присъствие на Седми флот. Исторически тази планета принадлежеше на Мараите, но те се споразумяха с правителството на Земния Съюз, за сега планетата да остане незаселена, тъй като е твърде близо до аркусианците.
Адмирал Стаматов работеше в кабинета си на борда на флагманския кораб „Мадара“. Тъкмо приключи с прегледа на поредния разузнавателен доклад за състоянието на Тъмния сектор. Аркусианските сили се намираха на няколко планети, относително далеч от граничната плоскост. Поне за сега, непосредствена заплаха нямаше. Въздъхна и затвори доклада.
Извади от бюрото си малка тридекамера и за миг застана замислен със снимачното устройство в ръка. Никога през живота си не се бе интересувал от публичност. Дори и във върха на славата си, преди осемнадесет години, когато разгроми Акзаман Гразър, Стаматов избягваше да е център на вниманието. Категорично отказа предложенията на няколко водещи политически партии да се кандидатира за президент. Гостува само на две тридевизионни предавания. Никой повече не успя да го накара да участва в токшоу. Прие работата да ръководи Седми флот, който, заедно с шести, охраняваше пограничната зона — единственото място, където все още хората понякога попадаха под ударите на аркусианската агресия. Чувстваше се добре, докато ръководеше кораба и флота си и оставяше публичните речи на други. И все пак сега държеше камера в ръцете си. Бе прозрял нещо много важно и искаше да го сподели с останалите хора или поне с тези, които желаеха да го чуят. За първи път щеше да заснеме свое обръщение. Внимателно постави тридекамерата на статив пред бюрото си, така че да го хваща в портретен формат до гърдите. Беше облечен в изгладената си униформа, изглеждайки строго и внушително. Включи камерата и заговори:
— Здравейте, граждани на Земния съюз… — в началото гласът му звучеше леко неуверено. Макар и сам в кабинета си, знаеше, че милиарди очи ще го видят и също толкова уши ще чуят какво има да каже. Спря камерата, пое си въздух, включи я и започна отначало:
