Get Adobe Flash player

— Слушайте исках да поговорим за „Инсиниум“ — каза Габриела с типичния си делови тон, както винаги когато ставаше дума за огнения им клуб.
— Е, какво, от началото на новата учебна година си продължаваме! — каза бодро Зак.
— Добре, но какви са ви плановете на всички за лятото?
Останалите се спогледаха.
— Аз мислех да се прибера вкъщи, на планетата Сердика — каза Алекс. Всички кадети се прибираха за през ваканцията.
— И аз това мислех да направя — отвърна Зак. Мегън и Силвия също потвърдиха, че нямат някакви по-особени планове.
— А какво ще кажете за следната идея — започна Габриела. — Вече имам около пет запитвания за огнени шоупрограми на различни места в Земния Съюз. Ще ни платят добре, а и ще е забавно. Докато изпълняваме тези поръчки ще дойдат още, защото е лято и сега е сезонът на тези неща. Мисля, че ще е далеч по-добре, отколкото всеки да се прибере.
Останалите се замислиха. Това беше и лесен начин за Зак и Мегън, както и Алекс и Силвия, да не се разделят за през лятото.
— Аз бих искала все пак да се прибера за малко да видя нашите на Земята — каза Мегън. — Но иначе съм „За“.
— И аз съм на това мнение — обади се Зак. Трябва да видя нашите поне за малко, но съм навит да прекарам по-голямата част от лятото в пътуване из космоса и въртене на огън.
Алекс и Силвия се съгласиха с мнението на Зак и Мегън.
— Естествено, ще посетим Земята, планетата Сердика, станцията „Дженезис-27“ където са родителите на Силвия, а също ще се връщаме от време на време на „Перперикон“, защото искам все пак да се виждам с Арвин — отговори Габриела.
— Всичко е много чудесно, но аз имам един въпрос — обади се Зак. — Откъде ще вземем кораб, за да пътуваме? В момента нямаме достатъчно пари, за да си купим, дори да обединим всичките си джобни.
— Погрижила съм се — отвърна уверено Габриела. — Като се имат предвид обстоятелствата, реших да поема риска и говорих с вицеадмирал Лао Ян. Разказах му за случая, в който отидохме до станция „Дженезис-27“ и се върнахме с персоналния кораб на д-р Клод.
— Какво си направила?! — попита ужасен Алекс. Останалите също гледаха стреснато.
— Признала си пред командващия на кораба, в който служим, че сме нарушили поне един куп флотски разпоредби? — допълни Зак.
— Да, знам, че беше рисковано, но сметнах, че адмиралът ще е благосклонен към нас след всичко, което направихме. В крайна сметка се оказах права. Той ни върна кораба и в момента е наш.
— Това е чудесно! — зарадва се Силвия. Останалите също си отдъхнаха. До края на вечерта обсъждаха планове за това какво ще правят през очертаващото се вълнуващо лято и кои планети задължително трябва да посетят.

* * *

Той тичаше през гъстата джунгла, поройният дъжд се стичаше по лицето и тялото му. Гърдите го боляха, левият му крак беше счупен, но знаеше, че трябва да продължи. Нищо друго нямаше значение, освен това, да ходи напред, каквото и да му коства. Погледна електронната карта, оставаше съвсем малко до мястото.
Мислеха го за мъртъв. Враговете го подминаваха и подритваха. Накрая двама вражески войници хванаха тялото му и го занесоха до много други убити негови братя, но когато си отидоха, той бавно се надигна и се спаси в джунглата. Сега съдбата на изследванията зависеше от това дали ще достигне до капсулата. Когато Земляните атакуваха планетата, всички връзки с останалите аркусианци бяха прекъснати. Той успя да завърши последния, най-велик експеримент в живота си, но резултатите стояха записани в приемника, намиращ се в джоба на дрехата му. Тези безценни данни нямаше как да достигнат до останалите аркусианци, ако не успееше да напусне планетата. Още няколко метра, още няколко мъчителни крачки. Най-сетне достигна мястото. Афтарон Монконк каза няколко думи на висок глас и земята пред него се разтвори. От таен силоз се издигна малка спасителна капсула. С мъка се сви и успя да влезе вътре. Без да губи време въведе координатите и натисна „Старт“ бутона. Оттам нататък нищо вече нямаше значение. Капсулата разполагаше с малки, икономични двигатели, поради ограниченото пространство за съхранение на гориво. Пътуването щеше да отнеме много време и не се знаеше дали той ще дочака края му. Но това нямаше значение. Когато капсулата достигнеше до най-близката аркусианска база, останалите щяха да открият информацията за последния експеримент и делото му щеше да бъде осъществено.
Битката за превземане на аркусианската база още не беше напълно приключила. Отделни групи от аркусианци се биеха до смърт и всички на борда на „Перперикон“ бяха прекалено ангажирани, за да забележат малката капсула, която напусна планетата.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови