Можете да изтеглите разказа от тук

Част I

 Джонатан Од, се бе отказал от живота си сред хората преди петнадесет години. От тогава кръстосваше космоса на борда на собственият си кораб “Опортюнини”. Джонатан беше пилот, изследовател, учен, търговец и изобретател. Но еднчкото нещо, което не му се отдаваше, бе това да се разбира с другите хора. По-голямата част от живота си той прекара опитвайки с всички сили. Въпреки, че се справяше с всяка задача без проблем, не можеше да се задържи на една работа повече от два месеца, нито да завърже стабилни приятелства. Нямаше математическо уравнение, която да го затрудни, но цял живот се мъчеше безуспешно да разгадае алгоритмите на човешкото поведение и тайните на нормалното общуване с околните. А на повечето хора това се отдаваше с лекота и сякаш се случваше естествено и от само себе си.

          Усещаше, че останалите хора не го оценяват по достойнство, защото съзнаваше собствените си възможности. От друга страна нямаше как да ги вини, тъй като очевидно нещо бе сбъркано в него самия и той сякаш отблъскваше себеподобните си.
          На двадесет и четири годишна възраст, Джонатан реши, че опитите му да се впише в човешкото общество са един експеримент, който му коства твърде много време и енергия, които следваше да се посветят на по-стойностни неща. С малкото си спестени пари той купи стар, голям транспортен кораб от клас TS-7. Корабът се продаваше като ресурс за резервни части, тъй като бе в толкова лошо състояние, че никой не би тръгнал да го поправя. Джонатан обаче се захвана точно с това. Прекара следващите три месеца от живота си на гигантското гробище за космически кораби на планетата Хария 12. Живееше в закупения от него бракуван транспортер. Хранеше се с каквото намери. Първо се захвана да конструира няколко робота, които му помагаха с пренасянето на по-тежките елементи. Роботите винаги са били негова единствена компания. След като създаде три конструкторни робота, премина към основната работа - да вдъхне живот на своят кораб. Обикаляйки цялото гробище, откри необходимите части за да възстанови двата двигателя. След това подмени цялата електроника и навигационни системи. Голяма част от корпуса на кораба също имаше нужда от поправка. По-несъществените елементи свързани с комфорта и интериора той остави във вида в който закупи летателното средство. За момента имаше други приоритети, искаше първо да се превърне в напълно автономен човек, а за тази цел му трябваше работещ кораб.

Twitter