Самотният Скаут - Част II

Златото беше успешно доставено до Вега 1. Джонатан смяташе да изчака поне няколко месеца преди да поеме нова поръчка. Това щеше да му даде възможност да се посвети на изследванията си.

В момента той се намираше в личната си библиотека на борда на “Опортюнити”. Странно място за космически кораб, особено като се има предвид, че хората от векове използваха електронни книги. Джонатан обаче, освен всичко друго, имаше интерес и към историята. Ето защо, колекционираше стари неща, особено книги. Малка част от пространството на кораба бе посветено на библиотеката.

Од обичаше да чете романи и друга художествена литература, както и да гледа произведения на филмовото изкуство. Това което го привличаше бе многообразието на човешките взаимоотношения. Да, той мразеше да контактува с хора, но това не означаваше, че не обича да изучава човешкото общуване като страничен наблюдател. Те – хората – бяха наистина забележителни същества, най-очарователната и неразбираема гатанка на природата. И стига да бяха на достатъчно разстояние от него, нямаше нищо против да стане свидетел на техните страсти, емоции, сблъсъци и др.

–Сър, съжaлявам, че Ви прекъсвам, но държа да съобщя, че пристигнахме на зададените координати.
–Доста бързо? Мислех че имаме поне още час. – Отвърна Джонатан затваряйки книгата.
–Успях да подобря с 8% ефективността на двигателите ни и по този начин можем да летим малко по-бързо изразходвайки същото количество гориво, сър.
–Чудесно, Моз, ставаш все по-добър.
–Благодаря, сър.

Джонатан бързо се изкачи в командният мостик. На големият екран се виждаше забележителна гледка. Десетки, може би стотици кубични километри пространство бяха осеяни с отломки от космически кораби. Погледа привличаха няколко големи изкорубени корпуса. Въпреки обезобразеният им вид можеше с просто око да се прецени, че принадлежаха на някогашни флотски кръстосвачи.
–Сър, данните от скенера до този момент показват 96% съвпадения. Можем да сме положителни, че сме открили мястото на Каласката битка.
–Невероятно! – Възкликна възхитен Джонатан.

Каласката битка бе останала в историята, като първият мащабен сблъсък между хората и аркусианците. Тя се случила през 2168 година в триъгълника между звездите Калас 1, Калас 2 и Калас3. До този момент за аркусианците се знаело единствено , че са нападнали и безжалостно опустошили няколко периферни планети на Съюза. На помощ на обезпокоените колонии били изпратени Трети и Четвърти флот, които трябвало да пресрещнат непознатия противник именно в Калаският триъгълник. Битката завършила с пълно поражение на човешките сили. От двата флота, нито един кръстосвач не успял да се завърне. Едва няколко малки съда се спасили и оцелелите разказали за жестокостта на аркусианците.

Въпреки, че след десетилетия на кървави битки, хората в крайна сметка спечелили войната, звездите от Калаският триъгълник и до днес се считат за опасна зона и за това колониите не са възстановени. Точното място на битката остава неизвестно, поради прекъсване в комуникациите между флагманските кораби на Трети и Четвърти флот и щабът на Звездния Съюз.

Джонатан щеше да е първият човек, открил точното място на тази историческа битка и документирал нейните останки.

Twitter