Самотният Скаут - Част V

             През следващите седмици Калина продължаваше да лети ежедневно с изтребителя. Джонатан се стараеше да подобрява дроните, но и тя ставаше все по-брилянтна в пилотирането. Чувстваше се щастлива, както и той, но нямаше никакви признаци за възвръщане на паметта.

            Скоро обаче полетите бяха временно прекратени, тъй като навлязоха в пограничната зона, на път към Хогнус. “Опортюнити” трябваше да се движи през цялото време с включени стелт заглушители, така че да не бъде засечен от патрулите на Шести флот. Ако ги хванеха, можеха да ги арестуват за нарушаване на заповедта забраняваща полетите на кораби в група по-малка от осем, в пограничната зона.

И това не беше всичко, съществуваше и реалната опасност от аркусианците, които имаха навика да извършват нападения над кораби в този район.

Въпреки всички опасности “Опортюнити” успя незабелязано да се добере до луната Хогнус. Малкият  спътник на огромният газов гигант Тарус, подобно на Плаймонт разполагаше с един единствен град с население около половин милион души. Джонатан получи разрешение и кацна на едно от трите търговски летища. Там предстоеше да се срещне за кратко с поредният търговец на злато за да приеме товара.

Докато още се намираше на капитанският мостик, чу гласът на Калина по уредбата:

–Джон, имаш ли нещо против да дойда с теб този път?

–Ела, разбира се! Ще е добре да излезеш на чист въздух.

–Супер, благодаря ти!

Той стана от креслото си и напусна мостика, движейки се по посока изходния люк на кораба. В коридора се засече с Калина. Тя за пореден път го изненада. Сега беше облечена в елегантен бизнес костюм, състоящ се от бяла риза, тъмно синьо сако и пола до коленете в същия цвят. Косата и беше прибрана в семпла, делова прическа.

–Не съм те виждал така?

–Ами...понеже ще се срещаме с търговци и...реших да се облека по-официално.

–Всъщност идеята не е лоша. Може би и аз трябва да помисля по въпроса. – Самият той нямаше други видове дрехи освен работните с които винаги се разхождаше.

Двамата слязоха на пистата. За първи път откакто се бе събудила от хибернацията си Калина напускаше пределите на кораба.

В този момент беше нощ и летището се осветяваше от безброй много прожектори. Към тях се насочи огромен контейнеровоз придружаван от черна, луксозна лимузина. От лимузината слязоха четирима души облечени в официални костюми.

–Дявол, да го вземе, цяла делегация са! – Измърмори Джонатан. Той едвам смогваше да разговаря с един човек, камо ли ако са повече. Едри капки пот избиха по челото му.

–Какво има? – Попита учудено Калина. Тя за първи път го виждаше толкова притеснен.

–Ти..как се справяш с...разговорите? – Попита я той припряно.

–Ами...нормално?

–Искаш ли ти да говориш с тях. Просто приеми поръчката и ги убеди, че ще пристигне навреме.

–Добре но…

–Просто го направи! Ако имаш въпроси питай ме!

Twitter