Самотният Скаут - Част IV
Джонатан успешно приключи излитането от търговското летище в Клей Сити. Пилотира кораба още около час докато напусне натовареното движение в системата Силия 35. От там нататък вече се намираха в открития и самотен космос. Координатите бяха зададени и неговото присъствие в командната зала нямаше да бъде необходимо в скоро време.
Реши, че ще прекара остатъка от деня в лабораторията, проектирайки изтребителя. Беше потънал в работа, когато тя се появи.
–Какво правиш? – Чу гласът ѝ зад гърба си.
–В момента проектирам корпуса на изтребителя – Отвърна той без да отделя очи от монитора. – Смятам да го направя така, че да прилича максимално на Ягурар 1.
–Така ли? – Той усети как тя се приближава, но отново не се обърна.
–Разбира се, приликата ще е само външна. Технологиите ще са като нищо друго създавано някога.
–Звучи супер! – Тя се приближи още повече. Той усети непривично, свежо ухание на парфюм. Най-сетне реши да се обърне:
–Наистина ще бъде… – Спря се забравяйки мисълта си, поразен от това което се откри пред погледа му. Калина беше облечена в червена, вечерна рокля. Нежният плат очертаваше финият силует на тялото ѝ. Косата ѝ бе пригладена и се спускаше елегантно по раменете. На лявата ѝ ръка блестеше малка сребърна гривна.
–Какво ще кажеш? – Тя се завъртя с роклята си и уханието ѝ още веднъж го обля.
–Ами...доста добре. – Никак не го биваше в комплиментите – помисли си.
–Надявам се, че не съм прекалила с покупките, но ти каза да взема всичко което ми трябва и…
–О, не! Няма проблем.
–Искаш ли, като приключиш тук да вечеряме заедно?
–Да...да, разбира се.