Самотният Скаут - Част II

Златото беше успешно доставено до Вега 1. Джонатан смяташе да изчака поне няколко месеца преди да поеме нова поръчка. Това щеше да му даде възможност да се посвети на изследванията си.

В момента той се намираше в личната си библиотека на борда на “Опортюнити”. Странно място за космически кораб, особено като се има предвид, че хората от векове използваха електронни книги. Джонатан обаче, освен всичко друго, имаше интерес и към историята. Ето защо, колекционираше стари неща, особено книги. Малка част от пространството на кораба бе посветено на библиотеката.

Можете да изтеглите разказа от тук

Част I

 Джонатан Од, се бе отказал от живота си сред хората преди петнадесет години. От тогава кръстосваше космоса на борда на собственият си кораб “Опортюнини”. Джонатан беше пилот, изследовател, учен, търговец и изобретател. Но еднчкото нещо, което не му се отдаваше, бе това да се разбира с другите хора. По-голямата част от живота си той прекара опитвайки с всички сили. Въпреки, че се справяше с всяка задача без проблем, не можеше да се задържи на една работа повече от два месеца, нито да завърже стабилни приятелства. Нямаше математическо уравнение, която да го затрудни, но цял живот се мъчеше безуспешно да разгадае алгоритмите на човешкото поведение и тайните на нормалното общуване с околните. А на повечето хора това се отдаваше с лекота и сякаш се случваше естествено и от само себе си.