През последните петнадесет години много неща на борда на “Опортюнити” претърпяха промяна. Всеки квадратен сантиметър от кораба бе обновен до неузнаваемост.
            Някогашния транспортер сега имаше не два, а четири основни двигателя, собствена разработка на Од. Те можеха да развият невероятната дванадесета светлинна скорост, а за снабдяването им с колосално количество енергия се грижеха два реактора, също специална модификация на Джонатан.
            Изобретателят бе снабдил кораба си с електроника, която превъзхождаше всичко съществуващо до момента, включително и стелт заглушители, за каквито се говореше, че военните са започнали да използват съвсем от скоро.
            Понякога пирати или аркусианци решаваха да нападнат кораба му, но това само правеше денят по-забавен. В първите години, всичко беше събирано от скрап, но в момента оръжейните системи на кораба биеха по мощност и прецизност дори последните военни разработки плод на работата на стотици учени. Всичко това Джонатан бе изградил сам на кораба си. Товарно пространство вече почти нямаше. За щастие, златото заемаше малко пространство. Огромният товарен отсег бе разделени на множество по-малки помещения, превърнати в лаборатории, цехове, работилници и дори библиотека.
         Джонатан бе успял да съгради свой собствен съвършен и неразрушим свят и се чувстваше прекрасно в него.
         В последните месеци, един от основните обекти на научният му интерес бяха същества, наречени от него самия - астероидни червей. Въпросните организми обитаваха обекти с малък размер и почти нулева гравитация. Подобно на земните си съименници тези необикновени създания имаха дълго и начленено тяло. Разликата бе в размера. Астероидните червей живееха в безкраен лабиринт от кухини вътре в скалните парчета и телата им достигаха до шестнадесет метра дължина и около два метра в диаметър.
         Първоначално червеите привлякоха вниманието на Джонатан, тъй като бе крайно необяснимо откъде си набавяха енергия и градивни вещества за да поддържат живота си. След дълги наблюдения и известен брой лабораторни експерименти, той установи че представляват форми на живот на силициева основа. Силицият се съдържаше заедно с други минерали в изобилие на астероидите. Червеите притежаваха чадъровидни израстъци, чиито широки краища се подаваха над повърхността на скалите. От самото начало, Джонатан предположи, че те имат връзка с набавянето на енергия. След още изследвания хипотезата му се потвърди. Въпросните органи играеха ролята на колектори за космическа радиация. Радиацията служеше като източник на енергия в метаболизма на червеите, също както светлината при фотосинтезиращите растения.
         Хубавото беше, че наблюденията над тези особени създания можеше да се съчетава с посещения до астероидите където се добиваше злато.