| 
Страница 1 от 7
Свалете във формат за електронен четец
Адмирал Стаматов затвори старфона си с думите:
– Синът ми е същият глупак, какъвто бях аз на неговите години! – Намиращите се в просторния му кабинет висши офицери се разсмяха. Извън това, разговорът им беше повече от сериозен. Адмиралът се съвещаваше с най-висшия команден състав на Седми флот - това бяха командващите на другите пет големи кръстосвача освен “Мадара”. Капитан на “Перперикон” беше вицеадмирал Лао Ян. Възрастният азиатец имаше такава дълга и тънка прошарена брада, че ако не беше флотската униформа можеше спокойно да мине за монах от легендарния манастир Шаолин. Останалите бяха както следва: капитан на кръстосвача “Хелзинг” беше контраадмирал Жерад Бове, на “Дунав” – капитан Густав Емерсон, на “Еверест” – капитан Теодор Златев и на “Ливингстън” - капитан Джордж Пиърс.
– Днес беше един от най-ужасните дни в живота ми – започна контраадмирал Бове – трябваше да подпиша всичките 157 известия за смъртта на младите кадети, които се очакваше да постъпят на обучение на борда на “Хелзинг”.
Кораб номер четири от конвоя не оцеля след битката и се взриви, като всички на борда му, повечето бъдещи кадети, загинаха. Това беше най-тежката загуба, която флотът преживя в последните десет години и стана причина за свикване на командния състав на Седми флот.
– Днес говорих с Президента – каза адмирал Стаматов – той иска подробен доклад за степента на опасност в пограничния район.
След тези думи капитан Пиърс нервно вдигна ръце и каза:
– Ние от години им пишем доклади, че е необходимо подсилване на защитата на пограничния сектор. Би било чудесно, ако правителството на Земята се вслуша и ни прати подкрепления от още два кръстосвача и десетина разрушителя!
– Най-добре би било, ако направо изпратят още един постоянен флот в пограничния район. – добави капитан Емерсон.
– Не се надявайте! – отсече адмирал Стаматов – Правителството в момента се старае да намали бюджетния дефицит, орязвайки всякакви разходи, включително и за отбрана. Трябва да се радваме, че не са решили да намалят броя на корабите под наше командване.
– Няма какво да се оплакваме! – добави вицеадмирал Лао Ян – Ние сме воини и трябва да изпълним задачата си с наличните ресурси. Въпросът, който стои пред нас е: колко е сериозна опасността? – при последните думи Ян приглади дългата си посивяла брада.
– Командирът на конвоя е на служба на "Еверест" – започна капитан Златев – прочетох доклада му. Ако го сравним с докладите на командирите от нападенията през последните два месеца, можем да забележим специфичен почерк. Система.
– Какво е заключението Ви? – Попита адмиралът.
–Това не са пирати. Прекалено добре организирани са, използват стандартизирано въоръжение, и имат поведение на добре обучени професионалисти. И което е най-показателно, вместо да атакуват търговския флот, от който могат да извлекат печалба, през последните два месеца имаме три нападения само над военни конвои.
–Така е, пиратите избягват флота! – намеси се контраадмирал Бове. –Това, което наблюдаваме ми прилича повече на целенасочени набези върху снабдителните ни линии, и то от много добре въоръжена и обучена сила!
