Свалете във формат за електронен четец
След почивката на Алекс му беше трудно да се съсредоточи върху това, което говореше лектора. В душата му бушуваха противоречиви емоции. Чувстваше се зле от факта, че по някакъв начин стана причина за избухване на скандал между кадетите от различни кръстосвачи. Изглежда съществуваше съвсем обяснимо съревнование между тях. Това от своя страна събуждаше отборния и състезателен дух у Алекс. Нямаше търпение да сподели преживяното със Зак, който вероятно също щеше да се ентусиазира от идеята да помогнат “Перперикон” да спечели игрите тази година. От друга страна Алекс се чувстваше страшно разочарован от факта, че Силвия си имаше гадже, и то точно Стийв. Тъкмо си беше помислил, че е открил най-страхотното момиче и надеждите му бяха разбити. Ужасно наистина – мислеше си той.
Когато последната лекция приключи старфона на Алекс иззвъня, беше Зак:
– Хей, братле, слушай, тук сме с Мегън в едно много приятно заведение и пием коктейли. Ако искаш ела, пратил съм ти координатите, Габриела също ще дойде!
– Добре, идвам! – отговори той. Двамата с Габриела се видяха и заедно хванаха влакчето, което водеше към периферната част на “Оазиса”. Попаднаха на алея, която сякаш беше излязла от някой първокласен курорт. Различните барове и ресторанти бяха във всевъзможен стил и форма, в зависимост от въображението на техните собственици. Самата алея изглеждаше издържана в класически екзотичен стил с палми от двете страни на бордюра. За да бъде илюзията пълна се чуваше дори прибоя на изкуствените вълни в големия басейн, малко по-встрани от алеята.
Двамата с Габриела ходеха бавно и си приказваха за изминалия първи учебен ден. Алекс обаче не можеше да спре да мисли за червенокосото момиче, с което се запозна по-рано днес. Силвия се беше загнездила здраво в съзнанието му.
Не след дълго, двамата откриха бара, в който се намираха техните приятели. Зак и Мегън седяха в едно сепаре, а Габриела и Алекс се присъединиха към тях. Сепарето беше на открито, с разпънат голям чадър над него. В средата на бара имаше сцена, на която свиреше някаква местна банда.
Зак започна да разказва за своята първа лекция по Принципи на оцеляването на необитаема планета. В един момент Алекс попита:
– При вас стана ли дума за военните игри в края на годината?
– О, да само за това си говорим! – отговори Зак.
– Какви игри? – попита Мегън.
– Кадетите от всички кръстосвачи участват в общи военни игри. Дават им се различни предизвикателства, включително и директни отборни съревнования. Участат кадети от всички курсове. Накрая има финали с директни елиминации и един от кръстосвачите взима купата.
– Звучи забавно! – Коментира Габриела – Бих се радвала, ако дотогава съм напреднала достатъчно, за да вляза в отбора на изтребителите и да участвам в някоя симулирана космическа битка.
Коментари
RSS на коментарите по тази тема