Изведнъж вниманието на четиримата беше привлечено от случващото се на сцената в средата на бара. На нея се качиха петима огнени артисти. Те бяха три момчета и две момичета. Момчетата въртяха пой, а момичетата - огнени ветрила. В първият момент Алекс и Зак много се зарадваха. Очевидно не бяха единствените с това увлечение в Седми флот, а и явно не съществуваше забрана, както те си мислеха. С напредване на изпълнението обаче, започнаха да се чувстват все по-разочаровани. Движенията на тримата с пой бяха елементарни и им липсваше синхрон. Момичетата пък също само размахваха ветрилата без да покажат особени умения.
– Тези не са кой знае колко добри. – коментира Габриела. Зак и Алекс я погледнаха учудени.
– Да не би и ти да въртиш? – Попита Алекс.
– Да, и то много по-добре от тези! – Отговори Габриела.
– Ние с Алекс също въртим, аз стаф, а той пой. И смея да твърдя, че също сме с класи над това тук.
Мегън също се намеси в разговора:
– Аз никога не съм въртяла, но много бих искала да се науча…
– Лесно e, ако полагаш редовни усилия, ние можем да те научим! – предложи Алекс.
– Все пак, искате ли да се запознаем с тях? – предложи Зак и останалите се съгласиха.
След шоуто спинърите подреждаха уредите си на поляната зад бара. Нашите приятели се насочиха към тях, за да ги заговорят. При вида им към тях се приближи най-високият и леко пълен спинър. Той имаше къса черна брада на катинарче и мазна пригладена коса:
– С нещо мога ли да ви помогна? Казвам се Бари Хонгъл и съм ръководителя на групата “Огнени Звезди”. – в самото говорене на Бари имаше нещо излишно помпозно и самодоволно. Това подразни Алекс от самото начало, но той реши, че може би си прави прибързани заключения, затова заговори съвсем любезно:
– Здрасти, аз съм Александър, а това са приятелите ми Зак, Мегън и Габриела. Понеже ние също сме спинъри…
– Без мен…–обади се Мегън
– …се питахме дали може да повъртим заедно, след като приключихте с шоуто си? Ние нямаме никакви огнени уреди, та се питах дали не можем да ползваме вашите?
– Съжалявам, но ще трябва да ви откажа! – заяви Бари.
– Но защо?! – намеси се в разговора Зак. В тона му се четеше възмущение. По принцип практикуващите огнени изкуства навсякъде в галактиката бяха винаги мили и отворени едни към други. Самият Зак десетки пъти бе давал на, често пъти непознати спинъри, да въртят стафа му. Ето защо отказът на Бари звучеше учудващ и враждебен.
– Защото – започна Бари – надявам се не сте забравили, че се намираме на космически кораб на Седми флот. Във флота е позволено да се практикуват огнени изкуства само, ако сте част от официално регистриран огнен клуб с разрешително за въртене на огън на борда на флотски кораби.
– И вие имате такова разрешително, така ли? – попита леко скептично Габриела.
– Да, “Огнени Звезди” са официално регистриран огнен клуб. Съжалявам много, но ако позволим на непрофесионалисти да въртят нашите уреди, рискуваме да си загубим разрешителното…
– Че, кой ще разбере?! – възрази отново Зак.
– Остави! – каза Габриела и първа обърна гръб, следвана от Мегън. Зак и Алекс бяха почервеняли от яд, но решиха да послушат момичетата и също си тръгнаха. Те избраха друго заведение и седнаха за по още едно питие.
– Ама че надменен пуяк! – гневеше се Зак – Не можело да дадат уредите си на “непрофесионалисти”! Ама те са страшни, направо нямам думи, ние сме сто пъти по-добри от тях!