– Имам идея! – каза Алекс. В гласа му нямаше вече гняв, а прозираше ентусиазъм. –Щом не можем да въртим без да членуваме в огнен клуб, значи просто трябва да станем част от такъв!
– Идеята ти не е лоша! – съгласи се Зак и в думите му също се появи нотка надежда.
– Аз пък бих се учила да въртя, ако има такъв клуб. – намеси се Мегън. Алекс забеляза, че Габриела не отговори нищо, а само направи някаква странна гримаса при споменаването на идеята.
– Проблемът ще се реши още сега! – рече Зак и започна да се рови в старнет, използвайки старфона си. Скоро обаче погледът му посърна.
– Какво излезе? – попита Алекс, а Мегън също се беше надвесила над него. Само Габриела като че ли оставаше безразлична и отпи бавно от мартинито, което току-що ѝ донесоха.
– Явно “Огнени Звезди” са единствения клуб в Седми флот. – отговори Зак, след като безрезултатно презареди страницата няколко пъти.
– Отвратително! – каза Мегън – Не бих имала нищо общо с тези.
– Пък и те не изглеждаха отворени за нови членове… – добави Зак.
– Не можем ли да си основем собствен клуб? – попита Алекс и въпросът му за момент хвърли всички в мълчание.
– Не знам, Алекс... това няма да е лесна работа – отговори Зак. Звучи сложно и ще е необходимо да му се посвети много време. А и не знам как ще можем да го съчетаем със задълженията си на кадети във флота. Алекс се намръщи. Задаваше си същите въпроси. Някой трябваше да ръководи и да се занимава с всички отговорности около управлението на този огнен клуб, а той и Зак не се чувстваха изобщо подготвени за такова нещо. В този момент Габриела се обади:
– Аз ръководех един огнен клуб в течение на три години, на Земята. Казваше се “Пламтящите цветя”. Имахме доста сериозни успехи преди да…
– Значи ти можеш да оглавиш клуба ни! – възкликна Зак, сякаш току що беше намерил ковчеже със съкровище.
– Има само един проблем… – отговори Габриела.
– Какъв? – попитаха другите трима в един глас.
– Заклех се никога повече да не се замесвам с огнени клубове – отговори Габриела. Останалите за момент замълчаха, защото не знаеха какво да отговорят. Явно беше, че въртенето на огън липсва на Габриела, колкото и на тях, ако не и повече, но тя беше преследвана от призраците на миналото.
– Защо? – попита най-сетне Мегън.
– Огненият клуб не е толкова яко нещо, колкото си мислите. Особено ако го ръководиш. Исках “Пламтящите цветя” да преуспеят, и затова си скъсвах задника от работа. Наистина бяхме станали доста популярни, но не си заслужаваше усилието. Останалите от клуба не си мърдаха пръста. Освен това спореха с мен за всяко нещо. Не исках да се отказвам, защото бях много амбицирана, исках клуба да успее. Част от членовете на клуба виждаха това и ме подкрепяха, но като цяло не можех да избягам от усещането, че се хабя за група неблагодарници. Накрая се отказах и се зарекох да не се занимавам повече.
– О, хайде де, на нас можеш да ни имаш доверие, не сме някакви задници! – каза Зак, леко обиден от думите на Габриела.
– Освен това имаме желание да работим за този клуб. Просто имаме нужда от някой, който да ни организира, така че няма ти да вършиш всичко! – добави Алекс.
– А иначе няма да можеш да въртиш огън, докато не напуснеш флота, което може да означава до пенсия! – намеси се и Мегън.