– Направиха ме командир на моя взвод! – похвали се Зак. Кадетите, които се обучаваха за пехотинци, биваха разпределяни във взводове и всеки взвод си излъчваше командир. Оказа се, че Мегън също е много доволна от деня си. Разказа им за първото си упражнение по управляване на транспортен кораб в открития космос.
– На практика всичко на мостика е като при големите кръстосвачи. Беше много вълнуващо! – продължаваше тя. – Само накрая ни докараха този лейтенант Гари Ламбърт.
– Така ли? – попита Габриела.
– Да, единият от онези двамата, дето дойдоха уж да ни спасяват.
– И какво?
– Доста е смотан. И само ме зяпа с един натрапчив поглед. – оплака се Мегън и в гласа и се четеше отвращение.
– На нас пък ни направи демонстрация другия – лейтенант Арвин Кант! – похвали се Габриела. Алекс тихо въздъхна, защото вече цял ден беше слушал за това.
– Е, той е готин. – отбеляза Мегън.
– Много!
Скоро четиримата слязоха от совалката и не след дълго се озоваха отново на дългата алея с безбройни барове, където всички от флота се събираха, за да релаксират. Настаниха се в едно приятно заведение с басейни и преминаха към същността на въпроса. Габриела прие сериозно изражение:
– Слушайте сега, проучих въпроса с това как да регистрираме официален огнен клуб във флота.
– Лесно ли ще стане? – нямаше търпение Зак.
– Боя се, че не! – продължи Габриела. – Трябва да покриваме редица условия. Например трябва клуба да се състои от най-малко петима членове, а ние засега сме само четирима. Трябва да имаме подсигурено помещение за ежеседмични тренировки, което никак няма да е лесно. Все пак във флота пространствата са ограничени. Трябва или да се молим от командването да ни отпуснат нещо, или да плащаме висока такса на някой частен кораб. Трябва да платим такса за регистрацията, която е хиляда звездолара.
– Не е малко. – отбеляза Мегън.
– И накрая трябва да опишем всичко това в специален протокол, който ще бъде разгледан от флотска комисия.
Алекс се отпусна назад в креслото си:
– Звучи почти невъзможно. – въздъхна той. – За да имаме зала трябва да имаме доста членове, за да можем да я плащаме. Но за да имаме доста членове трябва да имаме регистриран клуб, иначе ще е незаконно.
– Има и добра новина! – отвърна Габриела. – Можем да обявим тренировки по огнени уреди, да наемем зала и да започнем дейността си преди да сме официално регистрирани.
– Как така? – Учуди се Алекс.
– Стига да въртим само тренировъчни уреди и да не палим огън не сме в нарушение. – поясни Габриела. – Значи първата ни задача е да открием помещение, където да провеждаме тренировките, после да започнем да привличаме желаещи, каквито със сигурност ще има. Накрая ще се опитаме и да регистрираме клуба.
– Планът ми харесва – заключи Зак.
– Непосредствената ни задача е да открием място, където да провеждаме тренировките! – продължи Габриела и гласът ѝ звучеше настоятелно. – Тъй като и аз самата засега нямам никакви идеи къде това може да стане, трябва и четиримата да се впрегнем и да намерим нещо, ако искаме да се получи.
– Няма ли свободни часове в спортните зали, тук в „Оазиса”? – поинтересува се Мегън.
– Има, обаче наема е прекалено скъп. Мисля да имаме тренировки поне два пъти седмично и при това положение ще ни излиза по четиристотин звездолара на месец. Бихме могли да наемем такава зала, когато имаме много ученици и членове на клуба. Но докато това стане ще мине време и ни трябва нещо по-евтино, даже ако може безплатно. Не забравяйте и за таксата от хиляда звездолара, която трябва да съберем, ако искаме да регистрираме клуба.
Всички бяха впечатлени от подробната информация, която Габриела им предостави. Личеше си, че я бива като организатор. Проблемите по създаването на новия клуб обаче си оставаха и това нямаше как да не ги притеснява. Първостепенна задача беше да си намерят помещение, където да се провеждат тренировките.