| 
Страница 1 от 6
Свалете във формат за електронен четец
Двата изтребителя Ягуар 7 летяха плътно един до друг сред безкрайната междузвездна шир. Те се движеха със шеста светлинна скорост и се намираха много, много далече от своя кораб-майка – кръстосвача “Перперикон”. Бяха пресекли преди около час и половина разделителната плоскост и сега се намираха дълбоко в аркусианско пространство. Наближавайки планетата Хелена 9 от звездната система Кариус 12, те намалиха скоростта. Хелена 9 имаше интересна история. Преди войната с аркусианците тя влизаше в състава на планетите, заселени от Мараите. Въпреки военните победи обаче, хората и Мараите не успяха да си възвърнат абсолютно всички загубени колонии, и Хелена 9 остана владение на аркусианците. Някога процъфтяващ цивилизован свят, сега тя се бе превърнала в джунгла, използвана единствено за добив на природни ресурси.
– Започвам широкообхватно сканиране! – съобщи лейтенант Арвин Кант по радиостанцията.
– Прието, аз ще сканирам околоорбитното пространство. Трябва да е тук някъде! – отговори лейтенант Златина Ангелова. Тя партнираше на Кант в тази секретна разузнавателна мисия. Техните Ягуари бяха специално оборудвани със стелт-устройства, правещи ги неуловими за разузнавателните прибори на аркусианците. Въпреки всичко, това представляваше една много несигурна защита и те трябваше да са безкрайно внимателни. Намираха се във вражеско пространство и последното, което желаеха, бе присъствието им да бъде разкрито.
– Не откривам нищо интересно на планетарната повърхност.
– Опита ли дълбочинно сканиране?
– Да, само мини. – в гласа на Кант се четеше разочарование. Търсенето на Ангелова също не се увенча с никакво откритие.
– Добре, нека заобиколим от другата страна! – каза Кант. Стандартната процедура беше да заобиколят планетата по екватора, докато сканират обстойно непроверените ключови точки.
Още щом започнаха обхода, една дузина индикатори започнаха да пищят в кабините и на двата разузнавателни кораба.
– Забеляза ли това? – попита лейтенант Ангелова.
– Да, страшно голямо е! – отговори Кант.
В околоорбитното пространство на Хелена 9 се намираше масивен метален обект. По първоначални данни беше с изкуствен произход. Двамата пилоти се разделиха и започнаха едновременно сканиране с лазерни лъчи под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Информацията, получавана от скенера на двамата се обединяваше и по този начин се създаваше триизмерно изображение на обекта. Когато сканирането приключи, двамата останаха изумени.
Оказа се голяма и много комплексна орбитална станция.. Охраната се състоеше от десетки прихващачи, а транспортни кораби непрекъснато сновяха от космическата станция до голяма база на повърхността на планетата и обратно.
– Сигурно пренасят ресурси или части. А горе, мога да се обзаложа, се строят космически изтребители и други машини. – предположи Златина.
–Добро място са избрали, планетата е богата на метал.
Дълбокото триизмерно сканиране потвърди, и друго подозрение, което разузнавачите имаха. Станцията бе маркирана с обозначителните знаци, характерни за воините, лоялни на Акзаман Гразър.
