| 
Страница 1 от 6
Свалете във формат за електронен четец
Беше денят на изпита върху симулатора и Алекс се движеше по коридора заедно с група първокурсници. Той си приказваше с Джери за предстоящият изпит. Това до такава степен измести вниманието на двете момчета, че Джери дори не се сещаше да спомене за Габриела, която пък ходеше няколко метра пред тях и си говореше с нейни приятелки. Изведнъж в коридора, някъде напред, започна да се чува суматоха. Нещо необичайно се случваше. Алекс забеляза как пред него всички застават мирно и се нареждат в редица до стената. Направи същото и двамата с Джери се изпънаха като струни. По коридора с бърза крачка се движеше Адмирал Юлиян Стаматов – командващият на Седми флот, който по неясни за обикновените кадети причини беше решил да посети “Перперикон”. Когато премина покрай него, бащата на Алекс го разпозна и му се усмихна едва забележимо. Адмиралът знаеше, че синът му не желае да бъде гледан по особен начин или да се ползва със специално отношение. След като Стаматов отмина, всички продължиха да се движат за където се бяха запътили и коридора отново се превърна в безредно гъмжило.
При влизането си в кабинета на Вицеадмирал Лао Ян, Стаматов беше топло посрещнат. Неговият стар приятел стана и му стисна ръката, след което двамата се разпложиха около една махагонова маса.
– Прочетох доклада! – въздъхна Стаматов.
– Отдавна не се беше случвало аркусианцитe да ме озадачат така… – добави Ян и продължи – На пръв поглед изглежда, като преден пост за подготвяне на стратегически удар.
– ... И тя е точно това. Със сигурност там се произвеждат и базират щурмовите кораби, с които конвоите ни бяха нападани през последните месеци.
– Но има и много други отсеци във вътрешността на станцията, които са с неясно предназначение. Просто капацитета ѝ е прекалено огромен, за да се приеме, че предназначението ѝ са само тези спорадични нападения.
– Друго, което ме притеснява – добави Адмирал Стаматов – е това, че не можем да си обясним причините за нападенията. Прекалено незначителни са, за да могат реално да отслабят защитата ни. Ако силите на Гразър подготвяха масирана атака, те по-скоро биха използвали ефекта на изненадата, докато с тези нападения само ни държат нащрек. Изглеждат като провокации, но каква е целта им?
– И аз се чувствам некомфортно, когато не разбирам ходовете на противника. – съгласи се Ян.
Изпитът на симулатора вече бе започнал. Всички минаваха един по един, за да демонстрират способностите си, а командир Кърт ги оценяваше. Необходими бяха минимум 130 точки, за да може кадетът да бъде допуснат до истинските учебни изтребители Хигрус 25. Габриела вече беше минала и успя да изкара феноменалния резултат от 273 точки. Наред беше Джери. Алекс му пожела успех. След като вчера прекара няколко часа, помагайки му да схване някои неща които му убягваха, сега се надяваше, че Джери няма да се провали. Неувереният млад кадет седна в симулаторната кабина и с треперещи ръце хвана щурвала. Беше изпълнен с неувереност, което се отразяваше на представянето му. Още в самото начало на първо ниво разби виртуалния си Хигрус два поредни пъти. Имаше право само на още един опит или щеше да бъде скъсан.
