Вдигна рамене и продължи по пътя си. Имаше среща с останалите след пет минути, до едно езерце, преобразено в ледена пързалка. Първа дойде Габриела, а след малко се появи Зак заедно с Мегън. Четиримата се запътиха в приповдигнато настроение към централният площад, където предстоеше тържественото запалване на лампичките на голямата коледна елха. Там се бе стекло огромно множество, повечето бяха офицери или кадети от различните кръстосвачи. На сцената детски хор пееше коледни песни. След края на последната песен на подиума се качи Джозеф Ханк – капитанът на “Оазиса”. Той се приближи до микрофона и обяви високо:
– Скъпи членове на екипажа и гости на “Oазисът”, този несъмнено най-прекрасен кораб в целия Седми флот, радвам се че дотук празничната програма вдъхна на всички ни още по-голямо щастие и коледно настроение… – чуха се одобрителни възгласи от събралото се множество – А сега… – продължи капитанът – предлагам да нагорещим атмосферата с невероятните огнени изпълнители от клуб “Огнени Звезди”! – тук публиката изригна в бурни аплодисменти. Усмивките от лицата на четиримата приятели обаче веднага изчезнаха.
– Какво?! – възмути се Зак – Тези некадърници са поканени на такова голямо събитие?!
– Не мога да повярвам! – добави Алекс.
– Ако се бяхме подготвили по-бързо с наше собствено шоу, можеше ние да сме на тяхно място! – промълви Габриела и в гласа ѝ се таеше огромно огорчение.
– Нямаше да ме е яд толкова, ако поне тези бяха добри, но погледнете… –продължаваше тя. И в действителност “Огнени Звезди” знаеха по-малко движения отколкото Мегън, която се учеше от едва няколко месеца. Дебелото и неестетично тяло на Бари Хогън изобщо не влизаше в тон с фееричните огнени ветрила, с които танцуваше, а останалите от групата сякаш не можеха да си намерят място на сцената. Все пак, с няколко елементарни номера те успяха да си спечелят аплодисментите на публиката.
– Аплодират ги само защото не са виждали истинско огнено шоу! – изказа на свой ред възмущението си Мегън. Четиримата догледаха представлението докрай с надеждата все пак да видят нещо, което да си заслужава, но останаха разочаровани. След края на шоуто започнаха да си проправят път сред тълпата с цел да се измъкнат по-бързо от площада. Изведнъж Алекс се сблъска най-неочаквано със Силвия.
– О, здрасти! – поздрави той някак смутено.
– Здравейте! – каза тя. Останалите я наобиколиха.
– Ти видя ли колко са зле тези от “Огнени Звезди”? – попита веднага Зак.
– Да, пълна трагедия бяха. Мярнах ви от далече и реших да се обадя, за да споделя възмущението си. – отговори Силвия.
– Мислех да го обсъдим по-подробно, но отсега ви казвам, че трябва да си отделим още един час в залата само за нас петимата и да започнем да подготвяме собствено огнено шоу! Истинско престъпление спрямо хората от Седми флот е да им се пробутва такава пародия. –решително заяви Габриела. – Смятам, че в неделя можем спокойно да се събираме в залата и да тренираме. – предложи тя. Останалите се съгласиха. В този момент от тълпата с блъскане си проправиха път две едри фигури. Единият беше Стийв – гаджето на Силвия, с когото Алекс вече се беше сблъсквал. Другият още по едър и с късо подстригана коса, явно беше негов приятел от “Мадара”.
– Стийв, Стефан, това са приятелите ми от огнения клуб – каза спокойно Силвия.
– Приятно ми е, Зак… – Зак си подаде ръката, но приятелският му жест беше прекъснат от острия тон на Стийв: